Още от дете съм имала странна връзка с вещите. Никога не съм успявала да се оправя в хаоса и да успея да сложа ред. Този външен хаос отразяваше вътрешното ми безредие. От време на време имах изблици на разчистване. Вадех всичко и изхвърлях купища ненужни неща. Но нямах вътрешен покой. Само това дълбоко усещане, че вещите ме затискат, задушават, отнемат ми енергията.
Когато през 2008 г. станах майка за първи път, нещата се задълбочиха. Не се справях с дома и домакинството, не се справях като майка, не се справях с живота си. Всичко беше пълен хаос, а аз бях потънала в
жестока следродилна депресия
Ако се отдадях на вътрешния си свят, външния заминаваше по дяволите. Занемаряването на дома пък ме вкарваше още по-дълбоко в депресията, правеше ме още по-нещастна и неспокойна. Занимаех ли се с външия свят, затъвах още повече в депресивните си състояния и се завърташе един порочен кръг. Сякаш нямаше измъкване. Търсех си баланса, но не го намирах. Лутах се в отчаяни опити да бъда прилична домакиня, прилична майка, донякъде присъстваща съпруга и донякъде себе си. Тези безрадостни опити завършваха само с вината, че за нищо не ставам, в нищо не ме бива.
Все пак опитите ми да се справя адекватно със ситуацията в един момент се увенчаха с успех. Намерих ефективни начини да се справя с депресията и постепенно започнах да подреждам вътрешния си свят. Това желание прерастна и в желанието да подредя и опростя средата, в която живея.
През 2011 година настъпиха много промени в живота ми. Родих втория си син, преместихме се в друг град, купихме си собствен дом (и пак се преместихме), захванах се с нещо много интересно и непознато тогава в България. Всичко това поставяше пред мен нови предизвикателства и отново силната нужда да балансирам живота си. Така попаднах на минимализма и нещата започнаха да си идват по местата.
Минимализмът е философия, която поставя на преден план преживяванията и взаимоотношенията.
„Използвай вещите, обичай хората, а не обратното.”
В минимализма на повърхността стои освобождаването от ненужни и излишни вещи, от купищата неща, които пазим „за всеки случай”. Чрез опростяване и изчистване на жизненото пространство от излишното, даваме свобода на ума и чувствата, освобождаваме място за хубавите и важните неща в живота.
Много бързо забелязах ползите. От чисто практическа гледна точка домът ни се поддържа много по-лесно, тъй като вече нямаше вещи на които да слугуваме, а само вещи, които използвам с радост. Много по-лесно намираме нещата, които са ни нужни. Решенията, които трябва да взимаме всеки ден със съпруга ми са много по-малко. Толкова е по-лесно да избереш измежду две тениски, вместо между 10, нали?
Децата ми станаха много по-спокойни, те самите можеха да поддържат по-лесно стаята си, а и не бяха непрекъснато превъзбудени от купища играчки. Започнаха да им се случват и по-интересни неща, когато заменихме материалните подаръци с преживявания. Така ходихме на почивка по случай първия рожден ден на дъщеря ми, а синовете ми ходят на кино, уроци по езда и какво ли още не. Неща, които ги радват много повече от скъпа играчка, омръзнала за два дни. Преживявания, които освен радост, им носят усещане за взаимност, учат ги да комуникират с други хора, да се справят с нови ситуации, разширяват кръгозора им.
Съпругът ми също бере плодовете на минимализма. Той се зарази от мен и в момента не е привързан към нищо материално и това му дава много спокойствие и сигурност.
Освободих се от множество започнати и незавършени проекти. Въображаеми АЗ, които никога не успявах да осъществя. Много исках да градинарствам, да плета, да шия и още подобни. Но не ми се получаваше. Разделих се с всички неща, свързани с тези идеи. Това махна от мен напрежението на недовършената работа. Вече не се чувствах длъжна да бъда нещо, което не съм.
Обичам да чета и поддържах наистина огромна библиотека. В един момент осъзнах, че 95% от книгите у дома надали ще бъдат прочетени пак. Отделих любимите си заглавия и няколко със сантиментална стойност. Всичко останало си намери нов дом. Така
освободих пространство
и пуснах книгите на свобода да ги четат много хора. Аз самата започнах да използвам отново градската библиотека. Това ми даде нови перспективи.
Благодарение на минимализма започнах много повече да ценя времето си и онлайн живота си. Осъзнах, че много от връзките, които поддържах са празни, безсмислени. Отношения, които ми носят повече болка и негативни емоции, отколкото радост, отношения, които ми крадат от времето. Избрах децата и семейството си пред тези празни връзки. И животът стана много по-хубав.
Сега винаги имам време да си почина, да се занимая с нещо свое. Имам време да поиграя с децата, да излезем на разходка и да правим разни неща заедно. Справям се много по-добре с домакинството. Намерих себе си и това ме направи и много по-пълноценен партньор в брака.
Минимализмът спаси майчинството ми! Минимализмът спаси живота ми! Даде ми цел. Помогна ми да стана по-осъзната за живота.
Яна Мицева е един от лекторите на “Академия за родители”. Тя е сертифициран практик по Пренареждане на Матрицата и Пренареждане на Матрицата на раждането, майстор практик по ТЕС, активист в сферата на родилните грижи.
0 Коментара