Стара мъдрост казва, че каквото дадеш на детето си, стократно ще ти го върне. За него мама е центърът на вселената и му е абсолютно безразлично какво работи или как изглежда. Характерът й обаче е друго нещо. Тя може да дари малкия човек както с много топлина и радост, така и с много комплекси. Всичко зависи какъв модел на поведение е възприела.
По най-ярките черти на поведение майките могат да се разделят на няколко типа. Всеки от тях си има своите плюсове и минуси.
Домошарката
Децата са смисълът на живота й. За нея няма нищо по-важно от това да роди няколко и да им се посвети изцяло, но без излишна хиперопека по отношение на всяко едно от тях.
За самите деца това е идеален вариант, защото мама винаги е с тях. Тя няма да хуква сутрин рано на работа, оставяйки бележка с указания „обядът е в хладилника”. Впрочем, и останалите членове на семейството се чувстват перфектно с домошарката, защото това е жена, която навсякъде и по всяко време създава уют и комфорт, усещане за надеждност и защитеност.
Плюсове: Детето не се чувства самотно, у него се формира чувство за доверие към света и хората, а понятията дом и семейство са с позитивна окраска.
Минуси: Съвременното общество гледа с пренебрежение на жената домакиня. По тази причина има опасност на даден етап детето да започне да се срамува от неработещата си майка.
Квачката
Квачката дълго и съвестно мъти яйцата, а щом малките се излюпят, не се отделя и на крачка от тях. Но в природата, щом пиленцата пораснат, тръгват сами по пътя си. А човешката майка от този тип се стреми да опекунства над своето дете цял живот. Често тя самата в детството си не е получавала достатъчно любов и затова компенсира със свръхзагриженост. В повечето случаи обаче това поведение нанася вреди, защото майката квачка внушава на чедото си, че не може да се справи с нищо без нейната намеса и така формира у него маса комплекси.
Плюсове: Естествено, майката от този тип излъчва не само отрицателни послания. Тя е идеалният вариант, но до тригодишната възраст на детето, защото го обгражда с много любов и грижи.
Минуси: Детето се лишава от шанса да стане самостоятелен човек. От страх да не му се случи нещо лошо или разболее майката тича след него и го изолира постоянно от контакти с връстници, пресича и всяка възможност то да взема самостоятелни решения или да се погрижи за себе си. Резултатът от тази зависимост много често е стар ерген, който не смее да направи крачка без мама, или стара мома без признаци на личен живот.
Контрольорката
Спокойно можем да я наречем и Диктаторката или Надзирателката, защото с най-добри намерения тя превръща дома и отношенията си с детето в затвор. Нейната визитна картичка са думите „Аз решавам!; Ще го направиш, защото аз казвам така!; Както кажа аз, така ще бъде!”. Нейната нагласа е, че детето няма право на личен живот и думата му не значи нищо. В същото време майката контрольор следи и събира информация по различни канали за всеки миг от ежедневието на детето си и редовно подлага на кръстосани разпити неговите приятелчета и дори родителите им. Корените на този кошмар могат да бъдат най-различни: трудно детство, неувереност в себе си, стремеж да реализира потиснати някога собствени пориви, или просто навик да командва.
Плюсове: Няма никакви плюсове в толкова сурово потискане на личността.
Минуси: Често децата на родителката контрольор стават слабохарактерни, като избират пътя на най-лекото съпротивление. Или водят двойствен живот. В този случай ги чака разочарование в собственото им семейство и избор на партьор, който ще ги обижда и наказва както майка им. Вторият вариант на развитие на ситуацията е протест, при който подрастващият юноша започва да отрича авторитета на родителите, отказва да има нещо общо с тях и се стреми да върши всичко, което му е забранено.
Критикарката
Каквото и да направи детето, не получава искрена похвала и възхищение. Мама-критик или не владее друг тип поведение, или се самоутвърждава за сметка на детето.
Плюсове: Децата на „критиците” много бързо осъзнават, че няма смисъл да се надяват на родителска похвала, и започват да се стремят да вършат всичко, колкото се може по-добре, да постигат успехи, напук на негативните родителски прогнози. В този смисъл критикарството им помага да вървят с големи крачки напред и нагоре.
Минуси: Дете, расло без любов и окуражаване, може да стане зъл и безпощаден или пък студен и дистанциран човек.
Кукувицата
Тя е едновременно и чужда, и своя: интересът й към живота и развитието на детето е епизодичен. Причините – или не го обича, или нещо друго стои на преден план: работата й, собствената й персона и т.н. Детето на кукувицата расте и се възпитава както дойде – от бабата, от детегледачка, от телевизора или от улицата. Обикновено то е обуто, облечено и сито, но му липсва най-главното – топлина и ласки. При това: майката го лишава от обич не защото е лоша, а защото просто няма майчинска настройка. Но детето не осъзнава това, то недоумява защо днес мама е приветлива, а утре не го забелязва. И отчаяно завижда на връстниците си с обичливи майки.
Плюсове: Детето на кукувицата обикновено е напълно самостоятелно и бързо съзрява.
Минуси: Чувства се самотно и никому ненужно. Освен това, непознало майчината любов, не може да изгради позитивно отношение към себе си и се стреми към саморазрушителни действия, защото смята, че то е причината за нейната отчужденост. Такива деца се сочат като най-рискови за наркомании.
Истинският приятел
Това е майката, която възприема дори и новороденото като личност. Умее да разпределя правилно приоритетите между своите желания и възможностите на детето в полза на последното, търпеливо му обяснява защо това може, а това не и искрено се възхищава на постиженията му. Синът или дъщерята на такава майка получава не само топлина, но и умение да цени другите и да изгражда партньорски отношения на принципа на доверието и уважението.
Плюсове: Детето, научено от малко да цени себе си, без да си вири носа, израства като човек, концентриран в конструктивното решаване на всяка житейска задача. Не се предава пред собствените си грешки или неуспехи и искрено цени чуждия успех. Такива деца имат позитивно отношение към семейството и често стават същите добри и любящи родители като своите собствени.
Минуси: Понякога реалният свят изглежда шокиращ за децата, отгледани в атмосфера на любов и уважение. Често им е трудно да приемат факта, че в живота съществуват лъжата и предателството, жестокостта и несправедливостта.
0 Коментара