…Момиченца с кукленски рокли и букли, издокарани а ла Бритни пубертетки с обеци в голите пъпчета, качени на умопомрачителни токове гимназистки с отегчени погледи…
Събрали са се пред училище на кастинг за манекенки, обявен от престижна агенция. Едни хапят устни, други истерично се смеят, трети мърморят под нос клетви към съперничките – да се спънат на подиума…
… В учебната стая бръмчи досадна муха.
Блъска се в затворения прозорец, кръжи край сведените над листовете с тестове детски глави, лази по чиновете и пак се засилва безнадеждно срещу стъклото. Никой не й обръща внимание. Всички усърдно пишат, състезават се кой ще се покаже най-супер с английския. Тестът е за стипендии в скъп езиков курс…
И тук, и там – надпревара. Едното място уж е по-простовато и масово, другото – по-извисено. Кандидат-манекенките ламтят за слава, мераклиите за стипендии – за знания. Но все по една и съща рецепта – конкурс! Тая магическа думичка децата вече я научават още с проговарянето. Конкурс за езикова детска градина, за балетна забавачка, за минимис, за епохално прекрачване в елитен първи клас. После – пак така. Конкурс за есе, олимпиада по математика, надпревара по тоалети със съученичките, състезание с тайфата на компютърните игри, на билярда. Кандидатстване след 7-и клас!!! Пробни снимки за роля във филм, класиране по успех за пътуване по обмен в чужбина, сертификатен изпит за чужд език…
.jpg)
Добре де, състезанието си е част от играта – всички така сме пораствали. Но май сега играта взе да бледнее на фона на Негово Величество Конкурса. Строго регламентирано, претеглено и… ужасно стресиращо. Каква ти тук игра, когато просто ТРЯБВА да спечелиш, ако искаш да пробиеш там, където си се запътил. Или по-точно – там, накъдето те бута всеобщата мания. Няма шега, няма майтап. Целта е да докажеш, че си годен да си извоюваш първата социална кутийка и да продължиш към по-престижни и по-високи. Ако се спънеш в началото, изоставаш или изобщо отпадаш. Минаваш в категорията на неудачниците. Или още по-стряскащо – на несъответстващите на правилата.
Стоп! Тук трябва да светне “червено” за всеки родител,
който нахъсва детето си да калява боен дух в конкурсни битки. Какво всъщност искаме да отгледаме – строго спазващи схемата състезатели или нестандартни и уникални съзидатели? Моделът идва от нас.
Ако правим трагедия от факта, че детето не се е класирало за престижна гимназия или за чужбински обмен, значи го упрекваме за това, че е различно и не е успяло да отговори на унифицирания критерий на някакъв анонимен екзаминатор. В същото време издънилото се на математиката девойче може би пише вълшебни стихове, а хайманата с ниския успех да е факир с компютрите. Апропо, чели сме, че и Айнщайн в прогимназията е бил двойкаджия…
Всичко е индивидуално. Някои деца имат нужда от стимула на надпреварата и неуспехът на някой от етапите за тях е само повод за нова и още по-амбициозна мобилизация. При други обаче може да се стигне до драми. Ако детето е по-чувствително и вземе, че отпадне от своята компания, която се е класирала за нещо си (примерно за пътуване в чужбина), може да развие комплекс за малоценност, да изпадне в депресия, да посегне към дрогата.
Има рискове и за “успелите”.
Онези, които някъде изкласят на челно място като малки, често трудно си дават реалистична самооценка и се поддават на звездоманията. Перчат се, демонстрират превъзходство и пренебрежение към “простосмъртните”, вярват, че са изключителни. После обаче идва някоя случайна или може би закономерна засечка – просто в извънредна житейска ситуация се оказва, че не са готови да се справят с елементарно битово изпитание. Доста психики в такъв момент се чупят.
От нас зависи да предпазим най-скъпото си от подобни сривове. Да задържим наплива от конкурси за невръстни в рамките на играта, да спрем да ги вземаме толкова на сериозно. За да не се превърнат децата ни в мухи, които самоотвержено налитат на стъклата в стая със затворени прозорци…
0 Коментара