Първото кърмене никога няма да го забравя – радостта от гушкането с бебето, любопитството, силното физическо усещане, не точно като целувка, както може би съм си го представяла, а като нещо много по-сериозно – на живот и смърт се впива малката устичка и ето – аз може да не знам какво да правя, но бебето, дето ей-сега се е родило, очевидно знае всичко, което му трябва, за да суче от мен и да оцелее.
Е, да, ама защо нямаше кой да ми каже да се оставя на това чувство от самото начало – но не, нали бяхме в болница, всичко беше уж научно и имаше строги правила. Бебето трябваше да се храни точно на три часа, само и единствено след преобуване, и да стои по пет минути на всяка гърда, след което останалото мляко да се доизцежда. Вземаха ми детето в полунощ, „за да си почина от него“, а в шест сутринта включваха ярката болнична лампа над главата ми и ми го носеха почервеняло от рев с шише адаптирано мляко в кошчето, което да му дам, след като се опитам да го нахраня с каквото там имам в гърдите си.
Снимки: Румен Василев
През следващите три месеца разбрах защо толкова жени въобще не успяват да кърмят или се отказват след известна борба. Така ми се спеше, че бях на някаква друга планета, а бебето все плачеше. Беше гладно, болеше го коремът, беше нещастно. След шишетата в болницата вече не можеше да суче така добре и кърменето стана много трудно. И дори когато с големи усилия се справихме с този проблем, продължих да се разкъсвам между убийственото желание да му дам това, което иска, и старанието да изпълня съветите на лекаря. Старателно момиче съм аз. Изпадах в ужас, когато синчето ми почваше да плаче час и половина след храна, а според правилата това означаваше, че го чакат още час и половина рев, докато настъпи моментът за следващото кърмене. И дали пък не реве толкова често, защото млякото не му достига, защото е рядко, гъсто, кисело, горчиво, миризливо или по някаква друга причина негодно за употреба? Нощем не трябваше да го храня, затова с баща му се завивахме
през глава в леглото и мрачно слушахме бебешки писъци,
вместо да спим. Трябваше да му бутам някаква вода, някакви биберони, ама то не ги искаше и по този начин отблъскваше жалките ми опити да го утеша все пак, макар и със заместител. Направо без малко да почна вече на него да му се ядосвам – на него, който жадуваше да се сгуши на гърдите ми и да пие от там единственото нещо, което го поддържа жив, и който е бил толкова малък и крехък, че просто и аз не знам как съм могла да го оставям да плаче за храната си.
Когато всъщност трябваше да се ядосвам не на него, а на тези, които ми пречеха да се отдам на майчинството без притеснения и да се доверя на бебето – нали то още първия ден ми беше показало, че знае как се правят нещата? Не помня вече как точно настъпи обратът, но прочетох тук-там и разбрах. В града имаше само един лекар тогава, който съветваше майките да кърмят, когато бебетата им поискат, и ние отидохме при него. Изхвърлихме шишето с водата и бибероните. Забравихме часовника и бебешкото кошче и гушнахме дребното да спи при нас, да си суче в просъница колкото ще, при което се наспахме. Постепенно се успокоихме и така хубаво тръгна всичко,
че не спрях да кърмя цели две години, честно,
даже напук малко на тези, които ми се бъркаха, и просто защото на детето и на мен ни харесваше така.
Обаче всичко това не ми беше достатъчно, за да мирясам. Не само защото аз, дето се оказа, че мога безпроблемно да си кърмя до откат, за малко да се проваля в началото, а и защото около мен беше пълно с толкова много жени, които са искали да кърмят, но не са успели. Не е ли странно – всички знаят, че кърменето е най-доброто, всички опитват (аз поне такива, дето от самото начало да не са искали да кърмят, почти не познавам), кой тогава прави така, че да им е толкова трудно? Ето само някои от най-очевидни те неща, които би трябвало да се променят, за да се помогне на повече жени да кърмят бебетата си.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Всичко започва в родилните отделения на болниците. Но в повечето от тях отношението към кърменето е като към нещо, което или става, или не – без значение какви усилия ще се положат. Като добавим факта, че почти сигурно всички болници получават адаптирани млека на преференциални цени от някой производител, както и че самите лекари и акушерки често имат негативен личен опит с кърменето, не е чудно, че адекватна, организирана подкрепа за жените, които желаят да кърмят, на практика липсва. И понеже успехът на кърменето съвсем не е „божа работа“, по света отдавна са измислени и въведени различни политики за подпомагането му в болничните заведения – съществуват например едни 10 правила на СЗО и УНИЦЕФ, съвсем простички и лесно приложими, които дават страхотни резултати навсякъде, където се спазват. Според тези правила персоналът в родилните домове просто трябва да се обучава да помага на начинаещите кърмачки, на бебетата да се „позволява“ да сучат веднага след раждането, да не бъдат разделяни от майките си по време на болничния им престой, да не бъдат дохранвани без нужда с адаптирани млека, да не им се дават шишета с вода и биберони.
Тъй като количеството мляко, което ще произвежда майката, се определя от това колко суче нейното бебе, всяко даване на заместител рискува да наруши този баланс и в повечето случаи облагодетелства единствено производителите на адаптирани млека, като им осигурява клиенти. Освен това предлагането на шишета и биберони на бебетата обърква начина им на засукване и създава допълнителни проблеми като разраняване на зърната на майката, риск от инфекции и нежелание на бебето да се храни от гърда.
Всички тези проблеми се влошават при разделянето на майките и бебетата в родилните отделения, което предполага кърмене само в определени часове – нещо напълно неестествено за новородените и водещо до безброй неудобства като препълнени гърди и мастити, невъможност да се нахрани бебето с кърма за краткото време, в което е при майката, и дохранването му от персонала, особено в нощните часове.
Съществува и терминът „изключително кърмене“,
въведен от СЗО, с който се обозначава оптималният начин на хранене на бебето до 6 месеца – ще рече, че при идеални условия до тази възраст то трябва да се храни единствено с майчино мляко и да не приема никакви допълнителни течности и храни.
Като се разрових, се оказа, че българското министерство на здравеопазването препоръчва същите тези неща в свое указание към семейните лекари и педиатрите още от 2000 година, както и в прословутия си национален план за действие „Храни и хранене 2005-2010″. Българското здравеопазване обаче се оказва крайно консервативна среда или просто комуникацията между министерството, болниците и семейните лекари никаква я няма, защото и до ден-днешен има твърде много медицински лица, които не само не се съобразяват със споменатите предписания, но дори нямат представа какво значи „изключително кърмене“.
От такива лекари кърмещата майка често може да чуе потресаващо ненаучни твърдения за качеството и количеството на млякото си и способността си да кърми като цяло.
МЕДИИТЕ
Отношението на медиите към кърменето за съжаление е болна тема и отразява отношението на цялото общество по начин, който щеше да бъде комичен, ако не ставаше дума за нещо толкова сериозно.
Повечето телевизии например имат дежурни кадри от някой родилен дом, които показват винаги, когато стане дума за бебета. Дори ако темата е кърменето, пак изникват лицата на същите познати акушерки, които бутат в устичките на същите бебета същите огромни биберони. Глас зад кадър обяснява как кърменето е най-хубавото нещо и как здравното министерство и педиатрите от родилните домове за пореден път са се съгласили по този въпрос. Пред камерата се мярка горд надпис „Детско отделение“. В това време гласът евентуално обяснява как СЗО съветва бебетата да не бъдат отделяни от майките в родилния дом, а също и в никакъв случай да не им се дават шишета и биберони. Следва кадър от самото детско отделение – дълга редица очукани боксове с ревящи бебета, наблюдавани от усмихнати акушерки.
Кърменето не се вижда никъде наоколо, след като вместо майки имаме болничен персонал, а майчината гръд е представена единствено чрез дискретната метафора на шишето. Това, разбира се, не значи, че женски гърди не се
показват по телевизията. Просто те се появяват обикновено в друг контекст и от тях се очаква да създават други асоциации.
В печатните медии ситуацията не е много по-различна – кърменето е табу или в най-добрия случай екзотика. Журналистка от един голям всекидневник, с която контактувах във връзка със световната седмица на кърменето, дори използва случая да ми се накара – беше възмутена, че някой насърчава жените да кърмят на обществено място. Според нея майките би следвало да се прибират у дома винаги, когато децата им огладнеят, защото кърменето в парка е недопустимо. Същият вестник тогава все още публикуваше снимка на гола жена във всеки свой брой.
При тази нагласа някак си не е чудно, че масовото съзнание възприема женските гърди като атрибут с преди всичко сексуално предназначение и не им се доверява особено за изхранването на децата. Нито пък, че жените се оказват толкова неподготвени и неосведомени по отношение на кърменето – аз например никога не бях виждала истинска кърмеща жена, преди да ми се наложи да кърмя собственото си бебе за първи път.
Затова пък оттогава съм кърмила къде ли не – главно защото ми е много удобно, но също и от желание гледката на сучещо бебе да стане нещо по-обичайно. Кърмила съм в безброй заведения, летища, хотели, магазини, на плажа, в Софийския университет и дори в Министерството на външните работи. Междувременно вече кърмя второто си бебе. Малкото ми момиченце не познава шишета и биберони, нито друг вкус освен този на майчиното мляко, а отглеждането й още от първите дни е спокойно и блажено за цялото семейство. Искам все повече майки и бебета да могат да изживеят това.
„Близо до бебето“ от Василена Доткова е уникална книга за родители – в нея няма наставления от специалисти, а само търсенията на една обикновена майка, която се опитва да се вслушва в тялото си, в детето си и в природата. Във време, в което за всичко се предлагат комерсиални решения, книгата насърчава родителите да заложат повече на собствените си неизчерпаеми ресурси от родителска любов, разбиране и внимание за удовлетворяването на нуждите на бебетата си. Идеите на авторката са в духа на привързаното родителство, а също и на грижата за планетата, която оставяме в наследство на децата си. Илюстрирани са с много информация от различни източници, както и с практически предложения за просто, лесно и икономично отглеждане на бебета в хармония с природата.
0 Коментара