Децата, най-вече тези в развиващите се страни, са най-уязвимата към климатичните промени част от населението на света, а същевременно имат най-малка вина за промените в климата, заявява Дейвид Бул, ръководител на УНИЦЕФ.
Поради своята физиологична, психическа и когнитивна незрялост, децата (особено в бедните държави) са сред най-уязвимите към климатичните промени слоеве на населението.
В международен аспект ⅔ от предотвратимите случаи на болести поради изменения в околната среда се случват при децата. Бъдещето в свят на климатични промени на детето, родено днес, също не изглежда розово. Международно изследване на изследователската група BCLIMATE на VUB, публикувано през 2021 г., показва, че децата ще бъдат подложени на непропорционално увеличена експозиция на екстремни събития през целия им живот, особено в страните с ниски доходи.
Детето, родено днес, ще се сблъска средно със 7 пъти повече горещи вълни през живота си, отколкото своите баби и дядовци. То ще преживее средно 2,6 пъти повече засушавания, 2,8 пъти повече речни наводнения, почти 3 пъти повече провалени реколти и 2 пъти повече горски пожари, отколкото хората, родени преди 60 г.
Климатичните промени, които от имагинерно бъдеще се превърнаха в наше съвремие, вече засягат здравето и благополучието на всеки от нас, но децата се оказват сред най-потърпевшите прослойки от населението. Директните последици за детското здраве могат да бъдат наранявания и смъртни случаи при екстремални климатични явления, увеличение на случаите на инфекциозни заболявания, нарастване на болестите, свързани със замърсяването на въздуха и смъртността от топлинни удари вследствие на горещите вълни.
Косвено глобалното затопляне ще засегне детското здраве чрез намаляване на количеството и качеството на земеделската продукция и влошаване на качеството на питейната вода. Последствията от повишаването на морското равнище, като социални сътресения, икономически спад и миграция на населението ще се отразят негативно върху психосоциалното развитие на децата, тъй като те са уязвими към емоционалните травми при резки промени в начина на живот, в социалните връзки или сигурността.
Потенциалните връзки между климатичните промени и детското здраве могат да бъдат групирани в три категории:
Промени в околната среда: антропогенните промени като замърсяване на въздуха и промените в интензивността на ултравиолетовата радиация имат връзка с климатичните промени;
Промени в климата: промените в климата предизвикват екстремуми в температурата и екстремални климатични явления;
Екологични промени: климатичните промени причиняват дългосрочни екологични промени, които влияят върху снабдяването с храна, излагането на алергени, микотоксини и експозицията на различни заболявания и новопоявяващи се заразни заболявания.
Според СЗО, от средата на 70-те години на миналия век насам са се появили над 30 нови заболявания. Познати инфекциозни болести се възвръщат на старите си територии и се появяват в нови области. Една от причините за това явление вероятно се крие в изменението на климата. Потенциалните ефекти на нововъзникващите заболявания върху децата тепърва предстои да се наблюдават.
Икономическите щети, причинени от промяната в климата, ще принудят много родители от бедните райони на света да спрат децата си от училище и да ги накарат да работят, а училището е единственото място, където на тези деца е гарантирано поне едно ядене на ден.
Освен глада, инфекциозните болести, смъртните случаи от травми при наводнения и екстремни климатични явления, климатичните промени могат да доведат и до напрежение и военни конфликти в борбата за преразпределение на ресурси.
Вече се утвърди понятието „климатични бежанци“,
като прогнозите са броят им към 2050 г. да бъде между 150 и 250 млн. души. Тези социални катаклизми отново поставят децата в най-рисково положение. Днешните деца, освен че са една от най-уязвимите групи от населението към изменението на климата, ще изпитат многократно по-силно и въздействието на климатичните изменения през своя бъдещ живот. Тяхното здраве и благополучие ще бъде в пъти по-засегнато от това на техните родители и баби и дядовци.
Международно изследване на изследователската група BCLIMATE на VUB, публикувано през 2021 г. показва, че децата ще бъдат подложени на непропорционално увеличена експозиция на екстремни събития през целия им живот, особено в страните с ниски доходи. Свързвайки науката за климата и демографията, международният изследователски екип за първи път определя количествено експозицията през целия живот на суши, горещи вълни, компрометирани реколти, речни наводнения, тропични циклони и горски пожари.
Учените изчисляват експозицията през целия живот за всяко поколение, родено между 1960 и 2020 г., за всяка страна по света и за всеки сценарий на глобално затопляне между днешните 1°C и 3,5°C над средните температури на въздуха през прединдустриалния период.
Резултатите показват, че при глобално затопляне от 3°C, дете на 6-годишна възраст през 2020 г. е преживяло 2 пъти повече горски пожари и тропически циклони, 3 пъти повече речни наводнения, 4 пъти повече провалени реколти, 5 пъти повече суши и 36 пъти повече топлинни вълни в сравнение с референтен човек, живеещ в прединдустриални климатични условия.
При сценарий за затопляне от 3,5°C децата, родени през 2020 г., дори ще изпитат 44 пъти повече горещи вълни. Зад тези глобални цифри се крият важни регионални вариации.
Младите поколения в страните с ниски доходи ще се сблъскат с повече от 5-кратно увеличение на общата експозиция на екстремни събития през целия си живот. Докато 53 млн. деца, родени в Европа и Централна Азия през 2016 г., ще преживеят около 4 пъти повече екстремни събития, 172 млн. деца на същата възраст в Африка на юг от Сахара са изправени пред почти 6-кратно увеличение на експозицията на екстремни събития през целия живот и дори 50 пъти повече топлинни вълни.
„Комбинираният бърз растеж на населението и експозицията на екстремни събития през целия живот подчертава непропорционалната тежест от изменението на климата за младите поколения в глобалния юг“, добавя Вим Тиери, климатолог във VUB и водещ автор на изследването. „И дори имаме сериозни причини да смятаме, че нашите изчисления подценяват действителните увеличения, пред които ще се сблъскат младите хора“.
Тези данни станаха повод участниците от младежкото движение “Петъци за бъдеще” да повишат драстично своята осведоменост относно важността на смекчаването на изменението на климата за бъдещите поколения. Наред със стачките в училищата и протестните маршове, младите хора сега съдят и своите правителства за нарушаване на основните им права, съгласно Комитета на ООН за правата на детето.
0 Коментара