Криволиците на възпитанието

Синът ми донесе слаба бележка но география. Това ме изкара от равновесие. Добре, нека с мате­матиката не всичко да е наред.

В края на краищата и аз нямам кой знае колко аналитичен ум. Нека в едно изречение засега да прави седемнадесет грешки. И аз не научих правописа отведнъж.

Но география  – какво по-просто от това! Вземи учебника, чети и запомняй…

– Разбираш ли, татко, не мо­жах да намеря на картата Ав­стралия – безгрижно ми обясни синът причината за неприятнос­тите си в училище.

Кипнах:

– Защо тогава ти купих глобус и закачих на стената карта? За да се интересуваш от време на време за планетата, на която живееш. Изобщо съмнявам се интересува ли те нещо. Такива като тебе не стават нито Магелановци, нито Пагариновци. Така не може да уродължава. Къде ми е каишът?

– Една минута! – той застана между мене и гардероба. – Не е педагогично да се бие с колан. И въобще децата не трябва да се бият.

– Как така не трябва? Моят баща на времето все с каиша ме учеше как’да живея и ето, че от мене стана човек.

– Тогава времената са били други. А сега не се препоръчва така да се възпитават децата, първо, за да не се травматизира психиката им; второ, за да не ги отблъсквате от себе си. Ти да си чувал нещо за отчуждаване меж­ду родители и деца?

– Кой ти каза тия работи? – едва се опомних от учудване.

– Нима не слушаш радиопре­даването „За вас, родители“? Аз го следя и зная, че детето е много впечатлително. Не е трудно да го наплашиш. А какво може да се постигне с наплашено дете?

– Но и от такива, които не се учат добре, също няма голяма полза, – спрях потока от крас­норечие.

– Най-ужасното е, че след та­кова наказание детето може – той кимна към гардероба, където висеше коланът – съвсем да се затвори в себе си. За това писаха и в настолния календар. Ще взе­ма да се затворя – какво ще пра­вите тогава с мама?

– Добре – казах аз, – ти ме убеди. Този път няма да пипам колана. Но ще направим друго – няма да излизаш на улицата, докато не си научиш уроците.

– А известно ли ти е, че такова наказание не само че е непедагогично, но е и вредно за здра­вето на детето? Лишено от чист въздух, то губи съня си, апетита, отначало започва да слабее, а последствията могат да бъдат и трагични.

– А, тебе такива работи не те заплашват, ти си ми здраво мом­че – не без гордост забелязах аз.

– Според твърденията на ме­дицината, драматичната развръз­ка не настъпва веднага, а се про­крадва незабележимо –  не се предаваше синът ми.

– Тогава – казах аз – през цялата седмица ще ти бъде за­бранено да ядеш сладки работи. Постарай се да забравиш за тях.

– В никакъв случай – беше отговорът. – Чел съм, че злоупотребата със сладки неща е тол­кова вредна, колкото и пълното лишаване от тях. Работата е следната: сладките работи, това са – да ти го обясня по-просто въглехидрати, а дефицитът на въглехитрати в организма нару­шава обмяната на белтъчините. Това може да доведе до сериозна травма на всички жизнено важни функции.

– Само без травми – пре­дадох се аз. – Като начало нека да изберем най-безвредното на­казание. Няма да получиш нито една стотинка за сладолед отсега нататък. Поне за следващите две седмици.

– Нека да бъдем по-разумни, татко – укорително ме погледна синът ми. – Ти прекрасно знаеш, че не мога да понасям млякото и млечните произведения от типа на сиренето, сметаната, киселото мляко. Така че сладоледът – то­ва е единственото млечно про­изведение, което съм в състояние да приема.

Обезсилен от продължилите твърде дълго педагогически дебати, аз се отпуснах в креслото и направих опит да се съсредо­точа.

– А може би – плахо пред­ложих аз – да те лишим от гледане на телевизия? Поне за ня­колко дни. Тъкмо ще имаш време по-сериозно да се заемеш с гео­графията.

– За съжаление също не – поклати глава синът ми. – Съ­всем наскоро тъкмо по този въ­прос се говореше в телевизион­ното предаване „В семеен кръг“. Главният източник на информа­ция е телевизорът. Да се забрани на децата да гледат програмите на телевизията, значи да бъдат обречени на интелектуално из­оставане.

Още не бях успял да си отворя устата, когато той бързо добави:

– Впрочем това се отнася и за киното, и за стадиона.

– Тогава не би ли ми подска­зал как да те наказваме? – ехид­но го попитах аз.

– Да ти подскажа, защо не – съгласи се синът ми. – На­карай ме за кратко време да на­уча някакъв рядък език, например есперанто.

– Добре, но как ще проверя, че ти си овладял този език?

– Ще го научиш заедно с мене…

– Знаеш ли, с есперантото май няма да стане нищо. Баба ти твърдеше, че притежавам рядка неспособност да уча чужди езици.

Помислих още малко и про­тегнах ръка за колана.