Давайте любов на децата си, за да не превръщат липсата на обич в болка, а болката – в причина за насилие.
Всичко зависи от средата, в която израстваме, с нашето детство и белезите оставени от това време. Този период в живота ни поставя началото на нашите разбирания, кое е правилно и кое не. Така че – липсата на любов към детето е пряко свързана с насилието – както при децата, така и при възрастните.
Насилието при зрели хора се изразява под различни форми. То може да бъде породено от чувство за недостатъчност, т.е. когато смятате, че не сте достатъчно добър за самия себе си или за някого другиго. Ниската самооценка, както и оценката на другите рефлектира върху психиката. И ако въпросният човек като дете е имал същия сблъсък и му е липсвала обича, то това неминуемо дава отражение. Хубаво е човек да може да усеща минусите и слабите си страни и да работи върху тях. Насилието може да бъде породено от ревност, което е отново вид липса на самочувствие или липса на доверие. Насилието може да е както психическо, така и физическо –и двата варианта са недопустими. Понякога в живота се случват събития между двойките, които
провокират необмислени реакции.
Затова комуникацията е изключително важен фактор, както и уважението, способността да правим компромиси и разбирането, че всеки има своя гледна точка.
Това че човек израства в среда, в която няма насилник, не означава, че няма да бъде такъв. Например ситуация, при която дете расте в среда, в която всичко му е позволено и има прекалено много свободолюбие, създава лъжливото усещане, че може да има всичко по всяко време. Това е предпоставка за бъдещ вътрешен конфликт, при случай на възможен неуспех в комуникацията с даден човек.
Всичко в израстването на едно дете има значение. Особено, когато то е
наблюдател на случаи на насилие
между своите родители. Това създава фалшива представа у него за това как да се справя със ситуации в изблик на слабост.
А случаите на домашно насилие, както и насилието над жени, са изключително пренебрегвани на много места. Това е тема, която засяга всички ни и силно вярвам, че насилието под каквато и да е форма не е решение на нищо и единственото, което прави е да създава допълнително травми както на потърпевшите, така и на извършителите. Човешките права не бива да се нарушават – и не защото са закони, а защото чувството ни за справедливост и великодушие трябва да надделяват.
Тъжно е как хората не съумяват да разберат, че винаги имаме втори шанс, винаги има избор, но
животът е само един.
Не е трудно да бъдем съпричастни към различни ситуации, към хора, и в същото време да изолираме и негативното по начин, който да не дава отражение на вътрешната ни хармония и емоционалното ни състояние.
А едно от най-важните неща е да се научим да обичаме себе си. Да бъдем градивни и по-добри първо за себе си. Човек, неспособен да се обича, не може да дарява любов. Колкото и да е всеотдаен, в един момент липсата на любов към себе си ще натежи и ще даде отражение в отношенията с други хора. Такъв човек се чувства като патерица. Всеки заслужава любов и отношение. Вдишвайте от природата, хората и живота, защото той е един и издишвайте любов. Щадете душата си.
0 Коментара