Мадлен Алгафари, известен психотерапевт и писател, с полезни съвети за това как да научим децата си да мислят позитивно.
„Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно” – сигурно знаеш тази поговорка. Векове след раждането на тази вековна мъдрост квантовата физика успява да докаже, че мислите се материализират, че мисълта, словото и материята са трите агрегатни състояния на енергията. На каква честота мислим – на същата честота ще се случва мисленето. Как точно да научим децата си на това?
1. Ключът за трайно усвояване на каквото и да било в детството е забавлението. Запомня се по-лесно всичко, когато е под формата на игра.
2. Вместо да казваш на детето си какво да не прави, му казвай какво да прави. Избягвай формулировките „не пипай”, „не казвай”, „не прави”. Нека изреченията ти са положителни. Подсъзнанието им има свойството да не чува не-то и се фокусира върху самото действие, независимо дали е забранено, или е поощряващо.
3. Споделяй успехите си с детето. Показвай му колко е хубаво да се чувстваш доволна. Не послушанието, а подражанието е по-доброто средство за формиране на индивидуалността му. Ако ти самият мислиш позитивно и му показваш чудесния резултат от това, почти не е нужно да правиш друго.
4. Подскажи на детето си да повтаря многократно серия от самоутвърждавания – аз съм умен, добър, хубав и т.н. Забележи – не „аз не съм глупав” – подсъзнанието пак няма да чуе не-то и ще остане само думата глупав.
5. Подсещай детето си по-често да мечтае. Мечтите са витамините за нашия мозък. Нека усети с всичките си сетива (очи, уши, нос) сбъднатата фантазия и да изрази изпитаната от това емоция. Последната е най-добрият мотив за действия, водещи до постигането й.
6. Дайте шанс на детето си да твори. Каквото и да е – нека създава свой продукт. Това формира усещане за значимост и вяра в собствените умения и резултатност.
7. Участието и положените усилия са също толкова важни, колкото и постигнатите резултати, а понякога – дори повече. Поощрявай детската активност, дори и най-дребната.
8. Назовавай положителните му качества – децата не се раждат с готова самооценка. Мислят се за такива, каквито им се каже, че са. Изтъквай всички положителни прояви, дори ги повтаряй, нищо, че някои са в миналото. Човекът с висока самооценка е добронамерен към другите и възприема и тях като такива. Този с лоша самооценка е враждебен към света и чувства и света такъв. Самоувереният човек по-често поема самоинициативата, рискува, действа, това са главните фактори на успеха. А грешното действие винаги е било по-добро от греховното бездействие.
9. Не очаквай детето ти да е непрекъснато щастливо. Това не е равностойно на позитивно мислене. Добрият родител не предпазва от падане, а пръв превързва рани. Трудностите и болките са хапчето за неговото порастване, позитивното мислене позволява скъсяването на моментите на болка и мъдрото им използване като поука. Чърчил е казал: ”Песимистът вижда трудностите при всяка възможност, докато оптимистът вижда възможността във всяка трудност”.
10. Остави детето си само да намира решения. Това вдъхва увереността – рецепта за удовлетворително живеене. Научи го, че няма проблеми, а има само решения на проблемите.
11. Не драматизирай прекалено много болестите му. Поведение, което получава като награда повишено внимание, се повтаря. Тогава болестта може да стане несъзнателна или дори съзнателна манипулация.
12. Стимулирай детската гъвкавост. Нека детето ти знае, че в различни ситуации печелившите реакции са различни. Понякога дори да отстъпиш, може да бъде печалба.
13. Насърчавай го да създава приятелства. В този свят трудно се оцелява без близки, без подкрепата на съмишлениците. Колкото по-добри са уменията му да общува, толкова по-успешен ще е животът му.
14. Научи го да уважава и приема тялото си. Все пак то е седалище на нашите чувства, емоции.
15. Обичай детето си! Вярвай в него! По-големи уроци по позитивизъм от любовта и вярата няма. Обичаният човек вярва в качествата си, в щастливото си бъдеще.
Много по-лесно е да отгледаш едно здраво дете, отколкото да лекуваш вече нездравите навици и разрушителни мисловни схеми на един възрастен. Често се тревожим какво ще стане с детето ни утре, а забравяме, че това утре зависи от днес. Ако ги научим да мислят позитивно, им даваме най-голямото наследство – по-ценно от всяко преходно и несигурно материално имане.
Има само две абсолютно трайни неща, които можем да завещаем на децата си – едното са корени, а другото криле.
0 Коментара