Майка ми, грижовната!

Хубаво ли е родителите да се грижат за децата, докато вече не могат да стоят на краката си?

Хубаво ли е децата да раждат свои деца и да ги дават на родителите си за отглеждане?

Хубаво ли е родителите да жертват целия си живот, за да осигурят на децата си обременяващата ненужна панелка?

Хубаво ли е родителите да шантажират децата си с големите жертви, които са направили за тях?

Всичко започва от навличането на детето с безброй вълнени жилетчици и шапчици. Забранява му се да пие студена вода. То непрекъснато бива преследвано с лъжица из апартамента, а на недояждането на обяда се гледа като на истинска трагедия. Майката орлица следи зорко развитието на ситуацията в пясъчника и е готова да изтика чуждото дете от люлката, за да сложи своето. Тя плюнчи хартиените кърпички и бърше омазаните му бузки с настървено усилие. Ежедневният разговор с учителката за развитието на съкровището е задължителен. Тя помага за писането на домашните и дори си има своя червена химикалка. Нищо не се насърчава повече от стабилното зубрене. Бъдещето е предначертано още от детската градина, знае се кое ще е училището, гимназията, дори специалността в университета. Събират се пари за апартамент, събират се пари за сватба, събират се пари за абитуриентски бал.

Ако майка ми полагаше поне половината усилия, които полага за храненето ми,

за да говори с мен и да ме учи на нещата от живота, сега нямаше да живея в нейната къща и да разчитам на нея за пари всеки месец.

Наистина, мамо, всеки път, когато съм имала някакъв проблем, ти си се появяла и си налагала своите решения, докато напълно не пое контрола над мен. Само веднъж ми се наложи да ида на лекар, без да те държа за ръка, но не можах да се оправя с документите. Като се замисля, май не съм попълвала формуляр през живота си. Включително кандидатстудентските документи. Разбира се, специалностите бяха подредени според твоята представа за престиж след дълги консултации със съседки и приятелки. Още от дете съм била карана да мисля, че твоите цели са мои. Че трябва да се боря за постижения, които не ми се полагат.

И какви са успехите?

Никаква инициативност и пълна неспособност да бъда самостоятелна. За цялото си учене съм научила едно нещо – да наизустявам теми, да рецитирам зазубрените уроци, да „стеногра- фирам“ лекции и преди всичко да нямам собствено мнение.

ПО ТЕМАТА

А сега една новина – цялото ти старание, всичките ти усилия да „ме направиш човек“ безумно ми пречеха, като бях малка, и ми пречат още повече сега. Поздравявам те – напълно съм зависима от теб. След толкова много грижи, натягане, унижения, скандали и драми не ми остава друго, освен да съм послушна и апатична.

Уплашена от собствения си провал, ти се вкопчваш в моя живот.

Направляваш го от начало до край. Не казвам, че това не е било много удобно за мен. Беше, но вече не е. Така си ме обсебила, че ако искам да оцелея, не ми остава друг избор, освен да бягам и да се отчуждавам от теб. Вече не съм на б, мамо – моля те, не се дръж с мен, като че съм паднала току-що от коле¬лото, всеки път, като имам някакво затруднение. Нямам намерение вечно да живея под кри¬лото ти, така че, ако не искаш да се хвърля в ръцете на първия комплексиран мачо-задник, който ще поеме властта над мен от теб, просто се научи да си държиш устата затворена и ме остави да си живея живота.

Когато се държиш покровителствено с мен пред други хора, им създаваш усещането, че това е позволено за всички. Обединяваш се с роднини и познати, за да ме обсъждате, и то пред мен. Правиш ми забележки, че седя прегърбена, пред гостите. Докато в края на краищата моята неспособност да реша какво трябва да напазарувам се оказва моя вина.

Послушните деца не успяват. Послушните деца чакат указания. Те стават чудесни служители, но никога няма да могат да ръководят нищо – включително и себе си.