Майка на лошо дете

Часът е 11 през нощта. С 4-годишната ми дъщеря бродим като сомнамбули из квартала – тя е по пантофи, наметната със зимното ми яке, с изражение на мрачна решимост. Аз съм с лекьосаните си дънки, с които досега съм мила банята. Изглеждам отчаяна като човек, който току-що е претърпял тежка злополука. Търсим желирани бонбони – жабки. В най-близкия магазин има само мечета. Следва истерична сцена на улицата, която събужда целия квартал, а сигурно и съседния.

Всяка майка, чела дори само няколко реда от д-р Спок, би заклеймила тази налудничава разходка посред нощ. И аз съм чела един милион книги за възпитанието, но не съм „всяка” майка. Аз съм майка на „лошо” дете. Нямам късмета да имам малко мъркащо котенце, което да си яде супата, да си прибира кубчетата и да рецитира стихове на рождения си ден.

Как започна всичко – от родилния дом.

Двудневното ми бебе още там предизвика критики, че е „невъзпитано”, защото ревеше като диво 24 часа в денонощието. Когато беше на четири месеца, яростно изритваше с крака завивката, ако не успееше да улови пеещите пеперудки над креватчето.

На година и половина вече ми биеше крушета с малките си ръчички с дълги нокти (нямаше как да ги изрежа, можех да получа средна телесна повреда). На две за първи път ме ухапа и нарита, защото реших да я облека в неподходящо за нея време – тъкмо беше успяла да извади батерията на мобилния телефон на баща си. Понякога направо си бях тъмносиня от тази непопулярна форма на домашно насилие.

По това време вече кварталните клюкарки и кибици с трепет очакваха нашето появяване на улицата или в магазина. Програмата винаги беше разнообразна и шумна и обикновено завършваше с търкаляне по асфалта и писъци с децибели, които могат да потрошат и куршумоустойчива витрина. Бабите на малки ангелчета само минаваха покрай нас и цъкаха със съжаление или с нескрито злорадство, че техните деца вървят по права линия, без да крещят сякаш им вадят зъб без упойка.

Днес отида ли в парка, веднага добивам гузен вид –

имам чувството, че на челото ми е татуирано „майка на непослушно дете”.

Самочувствието ми е с големината на оризово зърно – и как иначе, като съм под чехъла на едно четиригодишно. Родителите в градинките ме познават и стават особено бдителни, щом дъщеря ми прекрачи пясъчника с предупредителен блясък в очите. Всичко е нейно – и нейното, и чуждото. Който е на друго мнение, получава удар по главата с най-близкия тежък и остър предмет. Няма подходящ момент за тръгване от парка – или е твърде късно, или е прекалено рано, така че тя винаги е недоволна. Недоволство и унищожителен гняв могат да предизвикат дори напълно невинни неща като шумно миене на чинии, което й пречи да си гледа детското, липсата на точно определен цвят бонбони в шкафа, неправилна според нейните разбирания форма на кюфтетата, трудности с връзването на панделката на куклата или с рисуването на правилно кръгче, липсата на лилави обувки или пижамка с далматинци в магазина, тъжен край на анимационно филмче…

А недоволството се изразява с богат садо-мазохистичен репертоар, който често е разрушителен за дома, гардероба и физическата цялост на околните.

Дъщеря ми може да прояви невероятна изобретателност, когато трябва да те накаже,

че не си изпълнил пунктуално желанията й. От крехка възраст знае, че най-бурна реакция предизвикват застрашаващи здравето й действия като гълтане на камъни, близане на подметки и удряне на главата в стените и пода.

На второ място в нейния арсенал от наказателни акции са действия, с които трайно се съсипват дрехи и покъщнина – изливане на ярки течности върху дрехите, хвърляне на чупливи неща върху плочките, скачане трупешката върху обувки, чанти или техника, рязане на дрехи, рисуване върху чаршафи/стени/килим с дебел син маркер, късане на току–що купени книги и списания, драскане с ножица по дисковете…

Към най-невинните наказания за неизпълнен родителски дълг са действия като

вадене на всички тенджери от шкафовете, посипване на косите с пясък или трохи,

криене на вещи някъде в дълбините на коша с играчки, рисуване върху договори и други документи, безразборно натискане на клавиша Del на компютъра…но да не даваме повече лоши идеи.

Най-тежки обаче не са материалните последствия от нейното поведение. По-страшно е усещането за безсилие, отчаяние и умора у всички, заети с възпитанието й. Приказките на роднини, приятели и непознати, че не ставаме за родители. Отбягването на нашата компания.

И аз, като всички майки на „лоши” деца, съм опитала всичко – от забележка, през сериозен разговор, наказания като лишаване от киндер сюрприз и гледане на филми, изолиране в стаята/банята/килера, дори попляскване. Пробвах и разни хитри съвети от форумите. Преровила съм цялата литература по въпроса (всичко в синтезиран вид виж по-долу).

Като повечето родители на подобни деца, осъзнавам проблема, но причините и решенията за него са толкова много, че докато дълбая в материята и експериментирам, губя нишката причина – следствие и се обърквам. Скачам от едно спасително решение на друго и така се проявявам пред детето като още по-непоследователна.

Добрата новина е, че обикновено „трудният” период е въпрос на възраст и отминава.

Нормалното дете постепенно научава как да се контролира успоредно с напредването на своето развитие. В малък процент от случаите става въпрос за хиперактивност или за нервно-психически проблеми. В останалите обаче наистина има погрешен родителски подход, защото лоши по природа деца няма.

Иначе намирам подкрепа във форумите и си повтарям думичките, написани от стотици майки с подобен проблем – всяко дете е с различен темперамент, моето просто е по-активно, енергично и упорито, а неговият инат е предвестник на силен характер и амбициозност. Дали?

Причините за това поведение:

-Генетично заложен по-бурен темперамент

-Липса на авторитет в дома

-Оставяне на детето само да взима решения за себе си от ранна възраст

-Липса на ясни граници за това кое е позволено и кое не е

– Създаване на усещане у детето, че родителите нямат намерение да отстояват докрай забраните и се колебаят в справедливостта на наказанията

-Чувство на вина у родителите по отношение ситуацията на отглеждане

-Откликване незабавно на всички нужди и желания на детето

-Свръхзакрила и прекалена загриженост

-Прекалена жертвоготовност на родителите

-Потискане на гнева и естествените реакции на родителите

– Несъзнателно одобряване на враждебните и антисоциални постъпки от страна на родителите

– Желание на детето да е постоянно в центъра на интереса на околните

– Желание да покаже, че не се страхува да бъде „лошо“

-Прекалено ограничаване на свободата му и поставяне на твърде много забрани

-Агресивно и деструктивно поведение на самите родители

-Пренебрегване и незачитане на неговите интереси и ценности

– Изразяване на натрупано напрежение и нервност от детска градина/детегледачка/отношения в семейството

Хитрини и техники за справяне в критични ситуации:

– Предложете на детето да отиде настрани и да изгони лошотиите от главата си и след това да се върне. Това му дава възможност да излезе с достойнство от ситуацията и да запази активна позиция.

– Изпратете го в собствената му стая, докато се успокои, след това поговорете с него за станалото

– Измийте очите и ръцете със студена вода.

– Говорете бавно и спокойно, прегърнете го силно

– Оставете го без публика – циркът свършва, когато зрителите си тръгнат…

– Отвлечете му вниманието

– Сменете вълната – обърнете го на шега и с идиотски заплахи като „ще ти обърна носа с дупките нагоре“, „ще ти вържа ръцете и краката с гевреци“

– Изморявайте го. Редувайте активно занимание с по-спокойно.