Това с „робовладелеца” го измисли един приятел, докато наблюдаваше как се мъча да се напъхам в ролята на майка. Беше ударил в десетката. Ако животът ви е скучно подреден, егоистично посветен на личното ви удобство, ако търсите авантюра, но ви мързи да изкачвате Хималаите, ако спите до 11 часа сутрин, а след това 2 часа блажено пиете кафе с вестници, ако се заглеждате със скрита завист по бебешките колички, докато си търсите нови обувки, може би е време да скочите в дълбокото. Време е да пуснете малкия робовладелец в живота си.
Когато забременях, бях натъпкана до козирката с клишетата за биологичния часовник, който неумолимо цъка, за това колко е хубаво да отгледаш ново същество, което да осмисли дните ти. Но въобще не си представях какво ме чака. А можеше някой да ме предупреди, нали! Затова аз сега ще ви напиша всичко както си е. Пък вие решавайте.
Ако сте чели, че бременността прави жените секси, не вярвайте.
Това може да се отнася за Деми Мур, Клаудия Шифър или Мона Лиза, но няма да се отнася до вас. Всъщност Деми Мур вероятно само така си говори, за да вбеси някоя от красавиците, които се навъртат около Брус Уилис. Или това е имиджов трик, който впечатлява само тийнейджърките. Ама накрая все пак се разведоха въпреки невероятния й сексапил! Както и да е. Бременността в масовия случай е свързана с: повръщане, депресия, надебеляване, притеснения и пак повръщане. Затова въобще не ви е до секси излъчване. Старите дрехи не ви стават, а нови не ви се купуват, защото в един момент ви е все едно как изглеждате, искате само да се поберете в кожата си. Толкова ви се гади, че не можете да търпите зловонния дъх от устата на продавачката зад щанда. Не можете и да спите добре, понеже коремът ви тежи или краката са ви подути, или да се върнем в началото – ви се повръща. Не можете да пиете, нито да пушите, а само да ядете правилните храни, ако успеете да ги задържите в стомаха си. Не си въобразявайте, че ще можете да ядете колкото си искате шоколад и пици, защото и без това сте щели да напълнеете, а 1-2 кг повече нямали значение. Лекарите гледат на всяко кило отгоре с огромно неодобрение и заплашват, че на вас и бебето ще ви се случат страшни неща, ако продължите да се тъпчете. Но пък, казват, хубавите неща стават трудно.
Само че дори да преодолеете физиологичните последици от бременността, идват други проблеми. “То мръдна, много рита, всъщност вече втори ден не рита, сега се е обърнало настрани, как ще излезе, ако продължи така да си седи, лекарят вижда ръце и крака, но аз нищо не виждам, ще взема да отида на видеозон за 5-и път тази седмица.” Такива неща ви се въртят в главата с месеци. Когато тези мисли за секунда ви напуснат, това е, защото се чудите къде по-нависоко да качите оттеклите си крака. Нямате желание за купони, кино или заведения. Вие сте просто една трудно подвижна каца, която трябва много да внимава да не се катурне, защото носи скъпоценен товар.
Разбира се, най-страшна е мисълта как ще родите. Изчитате абсолютно всички материали за безболезнено раждане, упойки и предварителни гимнастики за стягане на съответните мускули. Но заедно с тези здравословни статии непрекъснато ви се набиват на очи съобщенията за починали от кръвоизливи родилки и усложнения на плода. Никой не можеше да ме убеди, че детето ми няма да страда от неоткрита досега страховита болест.
Само че подготовката за раждането въобще няма нищо общо със самото него.
То е още по-тежко, отколкото сте си представяли. Няма да навлизам в подробности, само ще цитирам една книга, където доста натуралистично появата на нов живот беше сравнена с излизането от задника на наденица-гигант. Хубавото е, че веднъж започне ли, няма спиране. Не можете да се откажете по средата. В крайна сметка то драпа и излиза навън със или без ваша помощ.
Казват, че щом майката види детето си, забравя болката. Странно, но наистина е така. Току-що вътрешностите ви са изплюли едно омазано синьо-червено дерящо се парче месо, което пищи, защото са го измъкнали от уютната утроба, и вие моментално минавате на заден план. Искате да го успокоите, да го гушнете и нахраните и нищо друго няма значение. И така оттук до края на дните ви. Честито! Вие вече се превърнахте от жена в майка.
Ех, веднъж само да родя, мислех си блажено аз, докато се климбурках напред-назад с огромния си корем. Някак си представях, че най-тежкото ще е зад гърба ми и започва удоволствието: бебето би трябвало само да спи и да яде, а аз да си живея живота. Ха-ха!
Не бях изчислила най-важното – то реве.
Почти денонощно. Започнах да се чудя как успява въобще да се наспи. Защото аз определено не можех да вържа 7 часа нормален сън през нощта. Когато след безкрайно дондуркане малкият ревльо затвореше очи, тепърва трябваше да пера, гладя и да стерилизирам шишета.
Освен това, когато детето заплаче, майката, дори това да е петото й бебе, започва да се притеснява. Чувството за вина се загнездва здраво в съзнанието й и остава там до края на дните й. Ако спи малко – кършите ръце, ако спи много – пак се тюхкате. Съзнанието ви непрекъснато ви ръчка да направите нещо, защото това дете много яде или пък е недохранено, или трябва да се преобуе, а в същото време нещо задължително го боли.
А малкото същество има хиляди причини да оглася околността – просто защото това е единственият начин да покаже, че нещо не е наред. Само си представете – 9 месеца то си e плувало спокойно в утробата ви, хранено от пъпната връв и защитено от всичко. Изведнъж го изкарват на съвсем друго място, където трябва да се учи да диша, да суче, да живее активно. Трудна работа. Светът около него е доста враждебен, всичко му е ново и вие сте човекът, който трябва да му помогне. Много бързо ще стигнете до извода на баба ми:
„Как ще имаш търпението да го направиш човек,
ако не го обичаш толкова много!”
Мдааа, в един момент започвате да се чудите как въобще майките оцеляват. Защото след коликите идва никненето на зъби, а после тряскането в пръчките на леглото при първите опити за прохождане и всичко това съпроводено през цялото време я с диария, я с хрема.
Тъй като новопоявилият се член на семейството ви е егоистично същество, то въобще няма да ви остави, докато напълно не провали всичките ви останали начинания. Ако някой твърди, че децата действат благотворно върху брака, пратете го при мен.
За какъв секс може да става дума,
след като късно вечер, запретнала горнището на анцуга, клетата майка цеди гърдите си в кухнята, за да има повече мляко за робовладелеца на следващия ден? Секс ли?! Че тя няма време да си обръсне краката.
За социални контакти също не може да се говори кой знае колко, понеже старите ви приятелки, които не ги е сполетяла вашата съдба, не намират нищо пикантно във възторга ви по съдържанието на бебешкия памперс. Бащата, уморен от нощните бдения, предпочита да изпие няколко бири насаме, без вас. Това означава да е в компанията на разни нехранимайковци, които ще го занимават 2 часа с „Еврофутбол”, а не с новите открития за лечение на обринатите бебешки дупета. Семейно трудно ще се срещнете с когото и да било, тъй като единият все е на пост. За вас остават другите майки в градинката, с които обсъждате високоинтелектуални теми като марки детски пюрета и обриви.
И културният ви живот върви към шеста глуха.
Да речем, че най-сетне сте се престрашили да оставите бебето на детегледачка или на някоя баба, ако имате подръка, за да отидете на театър. Първо, закъснявате, защото трябва да дадете толкова заръки за тричасовото ви отсъствие, сякаш отрочето ще мине пубертета и ще постъпи в университет, докато ви няма. После нищо не запомняте от постановката и въобще не можете да й се насладите, тъй като през 10 минути излизате, за да звъннете вкъщи и да разберете дали не е настъпил апокалипсисът във вид на повръщане. Не повтаряте начинанието, понеже на връщане се скарвате на тема какъв е процентът на детегледачки масови убийци. В следващите месеци попълвате празнините от култура, зейнали във вас с жълтите страници на вестниците, които от време на време успявате да прехвърлите.
Но въпреки всички провали в останалата част от живота ви най-важният му смисъл расте, плаче, смее се, бърбори – напук на убеждението ви, че не ставате за майка. През цялото време, докато гледате със завист жените, които излизат от фризьорските салони и се тюхкате върху застоя на кариерата си, мъничето се превръща в човек и колкото и да ви е мъчно за стария ви живот, новият ви е обсебил. Вече не можете да си представите света без детето, чийто роб доброволно сте станали. Защото колкото и да ви се спи сутрин, докато приготвяте шишета с мляко, колкото и да ви се иска да закрещите при поредния хленч, всичко автоматично се забравя с една-единствена беззъба бебешка усмивка.
Все чакам детето да порасне, за да стане самостоятелно същество, но през това време започвам аз да развивам зависимост от него. Аз вече съм завършен собственик на синдрома „майче”. Затова и не се хиля презрително, когато чуя как солидна дама излага 17-годишния си син пред приятелите му, питайки го дали си е сложил пуловера и взел ли е приготвения от нея сандвич.
Е, вероятно има и други жени, които успяват да бъдат майки само в половината от денонощието и да се занимават и с други неща. Вероятно един ден и аз ще се справя с това. Вероятно няма да настъпи краят на света, ако замина на почивка без детето. Вероятно на Марс все пак има живот…
0 Коментара