Два непримирими съперника воюват в сърцето на работещата майка – дългът към детето и дългът към кариерата. Обикновено се стига до абсолютна служебна победа – в смисъл, че службата излиза на преден план, под ръка с угризения, големи колкото Хималаите, заради пренебрегнатото дете.
В такъв момент деловата майка рискува да попадне в три типични психологически капана. Ние пък искаме да я предупредим навреме.
Капан първи ЧУВСТВО ЗА ВИНА
Има жени, които са убедени: добра е само тази майка, която изцяло се посвещава на детето си. Ако са лишени от възможността да го правят, те се чувстват непълноценни. Затова времето, което прекарват с детето си, преминава не в пълноценно общуване, а в изкупване на вината – изпълняват всяко желание, подчиняват се на всяка прищявка.
Последствията:
Първо, по този начин отглеждате завършен егоист и създавате у него впечатлението, че майката е главно обслужващ персонал. Второ, когато се съобразявате единствено с неговите желания, вие го лишавате от възможността да има интересни преживявания. Оставяте детето само да реши как ще прекара почивните дни и то чертае планове в ограничена перспектива: обед в „Макдоналдс“, нова видеокасета. Докато вие можете да му предложите много повече: да отидете на кино, да го заведете в интересен музей, да направите заедно фигурки от хартия или семеен сладкиш.
Профилактика:
Да посвещаваш всяка минута на детето, означава да не живееш собствения си живот. А децата, особено по-големите, са много no-щастливи, когато виждат, че майка им е интересен и реализиран в живота човек.
Капан втори НЕДОВЕРИЕ
Много ясно, че трябва да контролирате поведението на гледачката или възпитателката. Но общуването с детето не бива да се свежда само до ревностна проверка: какво правихте днес, защо не сте свършили това или онова.
Друг вариант на неправилно поведение е да се опитвате да запълвате свободните часове вечер с колкото се може повече развиващи игри, говорене на английски език, четене на сериозни книги, т.е. да се опитвате да компенсирате това, което по ваше мнение възпита-телката не е направила през деня.
Последствията:
Синът или дъщерята, които доскоро с охота са споделяли успехите и постиженията си, постепенно ще започнат да се отдръпват и да отговарят уклончиво на контролиращите въпроси.
Може да пострада самочувствието им: „Мама смята, че лошо ме възпитават, може би аз съм лош?!“
А може да се появи безотговорност: „За недостатъци¬те ми са виновни тези, които ме отглеждат.“ Постепенно в списъка на виновните ще влезе и мама.
Профилактика:
Убедете се, че детегледачката добре си върши работата, и се отпуснете. Не разпитвайте детето, оставете го само да говори и свободно да раз¬казва всичко, което му се е случило през деня.
Капан трети РЕВНОСТ
Гледате със завист как детето ви вечер се сбогува нежно с бавачката и с каква радост сутрин я посреща. Внимание! Има опасност да се хвърлите в безсмислена кауза – да се съревновавате с бавачката: да се стремите да разкажете приказката по-интересно от нея, да измислите по-интересна игра, а при удобен случай да я развенчаете в очите на възпитаника й.
Последствията:
Ревността никому не е донесла нещо хубаво. Детето усеща всичко – ще започне да хитрува, да експлоатира слабостта ви. Нататък става още по-сложно – ревността ще ви застави неоправдано често да сменяте гувернантки, учителки, школи. Това отне¬ма маса сили и енергия. Както и същото това време, което не ви стига за общуване с детето.
Профилактика:
Помислете или се посъветвайте с някого защо смятате, че детето обича бавачката повече от вас. Може би очаквате от него такава любов, която би заменила любовта на всички останали. Ето това детето наистина не може да ви даде.
0 Коментара