Мария Агапиу е посланик на кампанията Първите 1000 дни … и след това. Завършила е „Начална педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”, а след това и Националната спортна академия със специалност „Треньор по спортни танци”. Запознава се с бъдещия си съпруг – известния танцьор Памбос, когато е едва на 15 години, но тогава само си партнира с него в най-голямата им обща страст – латино- танците. Любовната искра между тях пламва едва след пет години. Съдбовен се оказва един Великден, когато трябва заедно да боядисват яйца.
Мария, как разбрахте, че Памбос е вашият човек в живота след 5 години професионално партньорство?
Може би в това е магията, че не разбрах как се случи. След 5 години партньорство и приятелство това беше естественото продължение на взаимоотношенията ни. Всеки познаваше другия много добре, нямаше напасване или преоткриване. Танцът е много интимен, без да искаш потъваш в партньора и се налага да бъдете едно, за да можете да постигнете целта си. Латиното предполага повече гола плът, повече акробатика – искрата я има не само заради близките позиции на двамата танцуващи, ни и заради страстта към музиката. По-голямата част от партньорите на дансинга стават и партньори в живота. Памбос вече ме беше омагьосал с познанията си в латинотанците, приятелството ни беше много силно и явно то е било катализатор за този съдбовен Великден, когато нещата просто се случиха. JИ така вече 14 години.
Как се роди страстта ви към танците?
Винаги съм имала афинитет към танца. С моите приятелки от двора – кооперациите в нашата махала образуваха правоъгълник и имахме вътрешен двор, слушахме Мадона и Майкъл Джексън. Сами можете да се досетите, че тези двама изпълнители ни вдъхновяваха да си измисляме танци, да копираме изцяло хореографии или само да им подражаваме поведенчески. Тази музика беше революция – не само за нас, но и за света. След 1989 година се появиха нова музика, нови дрехи, отпаднаха сините престилки и като цяло имахме доста повече свобода да бъдем себе си. Майка ми ме записваше на всякакви спортове, но все нещо в тях не ми достигаше. Случайно гледах – не помня точно как и къде, шоу по спортни танци и бях запленена – музика, грация, костюми, танци, емоции… Бях първи клас в 73 СОУ „Владислав Граматик” и се записах в близкото до него читалище „Димитър Динев” на курсове по състезателни танци.
Имате голяма дъщеря и малък син – как успявате да жонглирате с многото ангажименти с ролята на майка?
Доста мобилизирана съм, а и съм намерила баланса, доколкото е възможно, между ангажиментите и задачите. С много добро планиране, вътрешна организация и дисциплина. Спортът възпитава железни навици и ти, влизайки в схемата с режим, неминуемо го пренасяш и в личния си живот. Късметлийка съм, че дъщеря ми е голяма вече и може да се грижи за малкия Адриан. Разполагам и с две бавачки, заради непрестанните пътувания – едната е на разположение през седмицата, а другата ни е резервен вариант за уикендите. Двете деца се разбират прекрасно въпреки разликата във възрастта – Адриан обожава сестра си, а тя го обгрижва като ангел хранител. Аз имам два пъти седмично твърдо фиксирани ангажименти – водя детската школа Los Pambos kids към клуба – групите са във вторник и четвъртък, а останалите делнични дни са за децата. Дъщеря ми е в много важен период от живота си – сега е седми клас и ще кандидатства, пожелала си е английската гимназия – изключително много се вълнувам и ще й отделя максимално време, за да мога да ѝ помагам в ученето.
Съпругът ви е денонощно с вас – на работа, вкъщи – как ви влияе това и как поддържате връзката си интересна?
Когато си малък, си представяш принца на белия кон, приказната сватба и след това заживели щастливо завинаги, но всъщност в реалния живот е съвсем различно. Памбос се появи в живота ми, когато бях във вихъра на танца и мислех само как да направя така, че хореографиите и моята част да се получават много добре. Участвахме на различни състезания, тренирахме много усилено, а аз трябваше да съчетавам ученето с хобито си. Резултатът си пролича по-късно във времето – най-големите ни постижения са като треньори по салса – 8-кратни шампиони на България сме в дивизия двойки/отбори. След като се случиха нещата между нас и вече развивахме школата Los Pambos, всичко се промени. Влязох в СУ, появи се Елиа, вече бяхме семейство. Отговорът на въпроса ви е, че не се замислям – благодарение на танците и многото ни участия не само в България, но и в почти всички европейски държави, ежедневието ни е изпълнено с нови впечатления, нови култури, нови запознанства… В Европа ходим предимно на големи салса и латиноконгреси, събития, и винаги има предизвикателство и адреналин – тази тръпка не отминава с годините и е хубаво, че я има. Може би тайната на всяка една хармонична връзка е компромисът – ако се научиш да го правиш в името на нещо хубаво, всичко се подрежда в твоя полза.
Когато всички ние почиваме, вие работите – как се отразява това на семейството ви и пътувате ли по празниците с децата?
Да , празниците… Винаги на празниците работим – не си спомням кога последно сме си били вкъщи, около трапезата, както традицията повелява, което, ако трябва да бъдем честни, на нас много ни харесва! Традициите са създадени, за да се нарушават. J В нашето семейство пътуването е на почит – много обичаме да сме в движение, особено забавно е, когато сме всички заедно. Коледните и новогодишните празници винаги са в няколко поредни дни и можем да си вземем децата, с бавачка, разбира се, получава се съчетаване на полезното с приятното. Винаги сме на различни места – в планината, на морето, дори и извън България, а участието от своя страна не е цяла нощ – то е в рамките на определено време – след това влизаш в купона и празнуваш заедно с всички останали.
Станахте посланик на добра воля за кампанията Първите 1000 дни … и след това – как решихте да подкрепите тази кауза и какво ви свързва с нея от личния ви опит?
Първите 1000 дни … и след това ме привлече с посланието и желанието на екипа да обедини информацията за хранене преди, по време и след бременността на едно място. Повечето хора не отдават значение на тази част, а тази инициатива те кара да се замислиш – какво е най-добро за мен и бъдещите поколения. Подготовката на жената за една бременност е много важна – моят опит е балансирано хранене. По време на бременността също – храненето за двама е мит. Нещото, което най-силно ме впечатли в Първите 1000 дни, е силното прокламиране на кърменето – това е най-хубавото нещо, което аз и много други майки по света сме направили за децата си. Подкрепям с две ръце кампанията и ми допада, че се създават тенденции с такива кампании. Момичета, вече е модерно да се кърми – аз го направих, направете го и вие, ако можете!
Малкият ви син е на 2 години – вие сравнително скоро бяхте в майчинство – как ви се отрази тази пауза, разкажете ни за преживяването да станеш майка в пика на кариерата си.
Как лети времето… Адриан през ноември ще стане на 3 години… Различно е, на 20 нещата се случват малко между капките, докато на 30 вече си различен и гледаш на живота и поколението с други очи. Ако мислиш кога времето е най-подходящо за дете, то никога няма да дойде – винаги съм искала две, даже и повече деца, и така се появи Адриан. Ние развиваме и градим школата от 1998 г. и впоследствие надградихме с международните дейности, както и с паралелното организиране на танцови събития. Работата винаги е много и мислиш, че това е пикът, но после идва и още и още… просто през 2010 решихме, че няма да чакаме повече.
Разкажете как захранихте Елиа и каква е разликата сега с при Адриан.
Елиа и Адриан са отгледани от една педиатърка – д-р Асенова, на която благодаря от сърце. И двете ми деца са кърмени до около годинка, но захранването беше различно при двамата. При Елиа беше по традиционната схема – след 4-месечна възраст сок от ябълка, захранване след това с пюре, жълтък и поетапното добавяне на различни видове храна в менюто ѝ. Адриан е захранен според новите препоръки на СЗО на възраст около навършени 5, даже мисля, че беше след 5 и половина месеца. Първо въведохме зеленчуково пюре, след това оризова каша, плод и така постепенно обогатихме с месо, риба, глутен, като съм се опитвала менюто на детето да бъде максимално разнообразно и съобразено с особеностите на сезона, за да набавим всички необходими витамини и минерали.
0 Коментара