Дороти Емилова Берова-Димитрова е специалист в областта на превенцията, диагностиката и терапията на деца с дискалкулия, математическа тревожност и затруднения в обучението по математика. През последните години участва в много форуми по логопедия и обучения на начални учители в областта на диагностика и диференциране на затруднения по математика.
Развива се професионално чрез доброволческа дейност и индивидуална практика в Учебно-творчески център „Пламък“ https://www.facebook.com/centar.plamak. Консултира и работи с родители и деца със специални образователни потребности.
Завършила е следните професионални курсове в САЩ и Великобритания:
2019 Дискалкулия за терапевти, Дискалкулия трейнинг център, Америка.
2015 Да се научим да учим. Ментални способи, които помагат при овладяване на новите знания, UC San Diego.
2014 Подкрепа на деца със затруднения при четене и писане, University of London
Как „открихте“ дискалкулията като социално значим проблем?
В резултат на дългогодишната ми работа с деца от 5 до 12- годишна възраст стигнах до извода, че някои деца с нормално когнитивно развитие изпитват затруднения по математика. В повечето случаи те са смятани за мързеливи или с ограничени възможности – както от страна на родителите, така и от учителите. Работата с такива ученици ме подтикна да премина курс към Американската асоциация по дискалкулия, която ми даде правото да бъда обучител. Започнах да използвам иновативни подходи, различни от тези, по които се преподава в училище. Децата стъпка по стъпка напредваха и започнаха да се изравняват със съучениците си. Реших да споделя своите знания с учителите, които им преподават, и да ги запозная с проблема в дълбочина.
Може ли да се каже колко време отнема на детето, при активна работа с него, да покаже напредък?
Всичко зависи от индивидуалните способности на детето и, най-важното, да се направи правилна преценка дали става дума точно за дискалкулия или затруднения в математическите способности, или третата възможност – математическа тревожност. Трябва да се установи конкретното ниво на знания на самото дете. Затова се правят тестове.
Първият сигнал за проблем може ли да дойде още преди постъпването в училище?
Първият сигнал може да се яви още около 4-годишна възраст. Децата, които са с дискалкулия или поне показват вероятност за такъв проблем, не обичат да играят определени игри, свързани с броене. Те не харесват „Не се сърди, човече“, не обичат пъзели, да играят на домино или да подреждат геометрични фигури като танграми. Сигналите са ясни, и това е моментът, в който родителят трябва да се обърне към специалист. За съжаление, специалистите в България са твърде малко. Именно затова започнахме обучения, които се наричат „Иновативни подходи за работа с деца с дискалкулия“. Те са насочени към специалисти, програмата е одобрена от МОН. Вече втора година в тези обучения се включват много логопеди, ресурсни и начални учители, а напоследък започнаха да участват и родители.
Как реагират учителите, когато им посочите конкретно дете и обясните, че не става дума за мързел, а дискалкулия?
Винаги зависи от човека – както по отношение на дискалкулията, така и по отношение на други образователни потребности. Учителят е съпричастен, но той не е в състояние в клас от 25 и повече деца да обърне специално внимание на това дете и да му състави индивидуална програма. Наистина е важно да се разграничават програмите за компенсиране на пропуските, възникнали заради дискалкулия, и стандартният учебен материал. Но най-важна е ранната интервенция – колкото по-рано се обърне внимание на детето и започне работа, толкова по-скоро то постига резултати. Добрата новина е, че при около 95 на сто от случаите се постига подобрение. Наблюденията ми са, че ако се установи навреме и се определи точно какъв е проблемът, детето може да компенсира пропуските в рамките на една година. Така то ще може да работи успешно по математика заедно с всички ученици от класа.
Това компенсиране може ли да доведе до равнопоставеност с другите ученици при матурите в четвърти клас, например?
Всичко зависи от състоянието на детето. С помощта на нагледни материали и изграждането на определени стратегии децата напредват стъпка по стъпка, успяват да покажат резултати и се справят добре на матурата в четвърти клас. Но пак казвам – важно е проблемът да се хване в по-ранен период. Най-големите ми ученици с дискалкулия в момента са в шести клас. С тях също постигаме напредък, но не толкова голям, какъвто би бил при един ранен старт на работата.
Може би те вече са намразили математиката?
От една страна това е така. От друга, в ранна възраст се формира пространствено образното мислене. За големите ученици вече работата върви по установен модел и той трудно може да се промени, и така те трудно могат да стигнат нивото на свои съученици, при които дискалкулията е открита рано и са започнали занимания.
Как насочвате вниманието на родителите към нуждата от проверка за наличието на дискалкулия?
Това е много трудно. Повечето родители неглижират проблема с обучението по математика у децата си, въпреки че в реалния живот той е видим и е навсякъде около тях. Дори в ежедневието е видим – когато детето се затруднява да реши колко прибора да сложи на масата, като върви по улицата не се ориентира номерата на къщите растат или намаляват. Родителите решават, че детето е просто разсеяно. Добре е, че все повече се вслушват в съветите на специалисти. Важно е да обръщат внимание на децата си, да играят с тях и да общуват, да ги държат колкото е възможно по-далеч от телефони и таблети и подобни устройства. Да не се стига до това деца в предучилищна възраст да „откриват“, че не могат да броят до 10 и обратно. Защото е лесно на родителя да обвини детската градина, нали? Аз смятам, че детето е в центъра, с него се занимават педагози и други специалисти, но най-важен е родителят. Без него напредъкът на едно дете няма как да се случи.
Има ли допирни точки между дискалкулията и дислексията? Какви специалисти се занимават с диагностиката?
При дислексията децата проговарят по-късно, докато при дискалкулията забавят броенето. При дислексията заменят фонетично близки или графично сходни звуци, докато при дискалкулията имат трудност при работа с числа. При дискалкулията броят на пръсти, елементарно събиране и изваждане създава проблем. Не могат да си представят малко или голямо количество. Трудно помнят дати и срокове. Дислектиците пък трудно помнят имена и адреси.
Всъщност това са доста различни състояния. За тях отговорност носят различните полукълба в мозъка.
Хората, които имат дискалкулия не могат да запомнят телефонни номера, не се ориентират в дните на седмицата, нямат координация и по улиците могат да се изгубят. Проблем при решаването на тестове е, че не могат да прехвърлят верните отговори правилно в бланката. Заради дискалкулия не могат да преценят дори коя е по-изгодната за тях цена. Най-очебийният пример е, че в магазин с две напълно различни опашки на касата – съвсем малка и много дълга, човекът с дискалкулия не може да реши къде да застане.
Що се отнася до специалистите, които могат да помогнат, обикновено възловият фактор е ресурсният учител. Някои родители се обръщат за помощ към логопеди. Няма точно профилиран специалист, който да се занимава по математика. Моята цел е да информирам обществото и да се даде гласност на проблемите, за да бъдат решени.
0 Коментара