Така стана, че майка и татко, понеже никак не им вървеше заедно, ни поделиха нас с брат ми. Ама още от деца. Аз – на татко, той – на майка. С татко живяхме 6 години в чужбина, той там работеше. Всъщност майка никога не се е интересувала истински от мене. Тя си пада малко егоист, а и всичко й е трудно.
Що се отнася до това да ям добре и да се прибирам навреме – това да, със скандалите и всичко. Ама никога не сме били близки. Те с батко ми бяха дружина. Винаги важните неща са били около него. Ама виж ни сега – имам мъж, две деца, животът ми върви добре. Брат ми така и не успя да си стъпи на краката. Гадно ми е, че майка ме остави татко да се занимава с мене – той си е мъж все пак. Ако трябва да бъда съвсем честна, това не съм й го простила. На брат ми какво да му се сърдя? Той какво е виновен?
Велимира, 38 г.
Гордея се с дъщеря си, тя е борбена личност. Не е вярно, че съм предпочитала брат й пред нея, не – животът така ни завъртя. Синът имаше повече нужда от помощ, по-трудно се справяше. Пък и то татковците открай време си обичат момиченцата повече. Тогава времената бяха такива, имах много работа, бях постоянно заета. Не съм я пренебрегвала – изучи се, дадохме й апартамента… Синът, той е по така, по-специален, ние с него от една дума се разбираме. И затова така.
Йорданка, 66 г.
Силен вербален и физически контакт, искрена и дълбока привързаност – е, какво му е лошото? Нали това е да си родител? Лошото е, че това свръхколичество не се осигурява за всички в семейството.
Резултатът от избирането на Любимо дете е неприятен
за всички. Нелюбимото дете се отчуждава от семейството, защото не се чувства част от групата. Това отдалечаване, съчетано с тежък пубертет, може да роди големи проблеми. Дори да няма криза в отношенията, това дете ще развие болезнена самостоятелност и чувство за независимост (за разлика от Любимеца). Всичко това, преведено на вътрешен език, звучи: “Мога и без вас!”
Фаворитът добива усещане за собствената си изключителност. Пораждат се претенции за особени условия, за особено внимание, за особено място. Странното е, че често го получава. Не за друго, а защото особените знаят да изискват – за разлика от пренебрегнатите, които нямат изисквания към другите.
Както фаворитът, така и пренебрегнатите
се възпитават непълноценно. Проблемът остава в отношенията на самите деца, или по-точно – в тяхната липса. Между неравнопоставените деца никога не настъпва разрив. Тази ситуация не предполага такива крайни емоции. Тя довежда до дълго, постепенно отчуждаване на детето в сянка, процес, който фаворитът изобщо не забелязва.
С вменяването на това, че фаворитът е повече от всичко, се отглежда едно много особено чувство за вина. Тя се появява, ако любимото дете успее да разкъса зависимостта от майка си. Вина пред абсолютно всички и всичко в живота, пред целия свят. А уж започва като невинен възпитателен подход…
Как е възможно родителите да допуснат такава грешка? Моето лично обяснение е глупост или педагогически мързел. Веригата:
емоция -> поведение -> действие
дава най-бързи и лесни резултати в сравнение с всички други видове манипулация.
Иначе практиката показва, че порасналите Любими деца са добродушни и интелигентни най-малкото заради сигурността и вниманието в детството. Затова пък при тях потресът от неуспех или обикновено невнимание от околните ги разклаща като тръстики. До тях като мрачни дъбове се извисяват пренебрегнатите им братя и сестри.
0 Коментара