Лятото в България e любимият ми сезон – като дете това беше дългoочакваната ваканция, а сега е времето, когато се прибираме в България с дъщеря ми. Това е и времето, когато се завръщат хилядите български деца, живеещи в чужбина. Тогава всички паркове и градинки стават като Обединените нации – чува се българска реч, често с акцент, но за съжаление все повече и чужда, дори и при двама родители българи.
Дъщеря ми е родена във Великобритания, а от скоро живеем в Щатите. Мъжът ми е чех и у дома се говорят три езика – български, чешки и английски. Нито аз говоря чешки, нито съпругът ми български, английският е нашият общ език. Обикновено първият въпрос, когато ни срещнат роднини и приятели в България, е плахото прошепване към мен: “А български разбира ли?”, очаквайки отрицателен отговор. Дъщеря ми обаче говори и трите езика, без акцент, и всички роднини и приятели в България са удивени. Как постигнах това?
Още докато бях бременна, четях много материали за това как расте и проговаря дете в многоезична среда, и особено когато езикът, на който общуват родителите помежду си, е чужд за него. Теорията, към която реших да се придържам, е, че всеки родител трябва да говори на детето си само на своя роден език и е изключително важно езиците да не се смесват. Това например се случва на детската площадка с други семейства, които не говорят родния език на родителя. Тогава от учтивост той започва да общува с детето на английски. Голяма грешка, която безброй родители правят.
Ето някои митове и истини за многоезичните деца, почерпени от личния ми опит:
1.
Многоезичната среда може да доведе до забавяне на говора
Невярно. Децата, който растат в многоезична среда, проговарят между 8 и 15 месеца, по същото време като децата, които са в едноезична среда.
2.
Когато децата смесват два езика в едно изречение, това означава, че са объркани и няма да могат да говорят на нито един език добре.
Невярно. Когато децата използват повече от един език в едно изречение, най-често те не знаят съответната думичка на другия език. Това е съвсем нормално. Освен това, когато детето не знае думата на единия език, то използва думи от другия, но с граматиката на първия. Дъщеря ми например казваше: Mám бенку (В превод: имам бенка), тя просто не знаеше, че бенка е znaménkо на чешки.
Моето дете, макар и малко, много ясно разграничава трите езика, сред които расте. Интересното е, че се е заела с ролята на преводач у дома: когато й кажа нещо на български, тя веднага го превежда на чешки за баща си и обратното. А понеже съм й обяснила, че не я разбирам, когато ми говори на английски, се опитва за мое удобство да ми резюмира разговора на английски, който току-що съм провела самата аз с продавачката.
Преди няколко дни се прибра от детската градина и ми съобщи, че трябва да занесат предмети, които започват с буквата А, която сега изучават. Тя веднага каза: “Самолет започва с А” и приготви играчката самолет. (Airplane – в превод „самолет“)
3.
Детето няма да може да се справи в детската градина или училището, ако не знае езика на страната, в която живее.
Неправилно. Ако аз бях започнала да говоря с детето на английски, за да свикне с езика за детската градина, това би направило общуването ни неестествено. Редица изследванията са доказали, че когато едно дете има добра езикова основа и богат речник на майчиния си език, то много по-лесно и бързо ще научи езика в детската градина или училището.
4.
Трябва да пея на детето песничките, изучавани в детската градина, за да ги научи по-бързо.
Неправилно. Детето ще научи английските песнички бързо, независимо дали родителите ги пеят заедно с него. Но за родителите би било доста неестествено да пеят бебешки песни, които са научили на чужд за тях език, а не са спомен от собственото им детство.
5.
Детето научава изключително много от песничките и книгите.
Вярно. Детският мозък е като попивателна хартия; песните и приказките са сред най-лесните и бързите начини децата да научат един език. Всеки специалист по детско развитие би го препоръчал. Откакто дъщеря ми се роди, вкъщи и в колата всеки ден слушаме и пеем български или чешки детски песнички. Книжките са другото ни богатство, а ако те са английски, правим симултанен превод. Дъщеря ми винаги очаква с нетърпение колетите с български книги от баба и не спира да поръчва цели серии от приказки. Телевизия почти не гледаме, освен новини рано сутрин или привечер. Дъщеря ми не познава американските анимационни филмчета, но понякога гледа избрани детски филмчета на български или чешки.
6.
Записали сме детето в българско неделно училище, за да научи там езика.
Неправилно. Уви, за 3-4 часа в един ден седмично няма как да се научи който и да е език, още повече, ако детето го изучава като чужд. Български училища има в много градове в чужбина, но малкият на брой учебни часове там няма как да дадат реални резултати без постоянство у дома. Българските училища са по-ценни с друго – те дават възможност на детето не само да общува с други българчета, но и да се запознае с българските празници и традиции като Баба Марта, Цветница и 24-и май.
7.
Използвайте всяка възможност да общувате активно с детето.
Правилно. Дъщеря ми обогатява българския си, докато ходим заедно на пазар, в колата, автобуса, метрото и готвейки заедно. Например, поставям й задача в магазина да ме подсеща какво да купим, като преди това заедно сме направили списък у дома. В колата коментираме какво виждаме наоколо и тя ми разказва какво са правили в детската градина. У нас е добре дошла всяка възможност за българска реч – срещи с български семейства, гости от България, пътувания до дома.
Дали българчетата, родени и израснали в чужбина, ще говорят на български – това е избор, който правят родителите, тъй като език се учи най-лесно в детска възраст. Особено трудният български език. Срещала съм пораснали българчета, които не говорят езика и съжаляват, че родителите не са им говорили на български в детството. За самия родител родният език е най-естествен за комуникация, въпрос на постоянство е той да стане основен и за детето. Използването на общ език прави семейната връзка по-силна, детето има чувство за принадлежност и е много доволно да общува с връстниците си в България.
Пък и гордостта на бабите и дядовците не е никак малка награда.
0 Коментара