Доверието и любовта са основата на всичко. Защото ние не сме го взели това дете с някакви мотиви като „да не сме сами“, „да има някой който да ни гледа на стари години“. За мен това са абсурдни доводи. Ние сме го взели, за да го обичаме. Въпреки че и той много любов ни носи… толкова много, че на моменти сякаш не съм в състояние дори да я понеса.
Стараем се да не допускаме суперлативите, с които хората реагират – колко благородно сме постъпили, колко пожертвователно, какви сме герои, как няма такива хора. Защото всеки обича да чува нещо хубаво за себе си, но този тип комплименти не помагат, затова се опитвам да ги пропускам покрай ушите си. Не сме герои.
Освен това актът на осиновяване присъства в цялата човешка история. Той е бил нещо много често срещано във времена, когато семействата са били големи. На осиновяването дори не се е гледало като на избор или решение. Просто ако някакви деца останат без родители, веднага някой от обкръжението ги взима. Това е било най-естественото нещо.
И в Библията има много описани случаи на осиновяване. Самият Исус е отгледан от Йосиф – бил му е поверен. Така и ние гледаме на детето – то ни е поверено, ние отговаряме пред Бога за него; дадено ни е като имане, което трябва да преумножим, защото един ден ще трябва да го върнем. А ако погледнем по-генерално, всички ние сме осиновени от Господ. Ние сме Божии чеда по осиновение.
Разказът е откъс от „Осиновени истории“ на Бела Чолакова. Това е книга за безумната емоция да срещнеш детето си; за неописуемото усещане да те прегърнат с любов; да бъдеш подкрепян и обичан; да подкрепяш и обичаш. За най-голямото щастие да си нечия майка, баща… нечие дете. За трудното прозрение, че най-голямата ти болка – да бъдеш оставен, е и най-голямата ти радост – да намериш своето семейство. Това е книга за осиновени, за осиновители и за биологични родители – триъгълник на болка, сила и любов.
Тези двайсет и една лични истории са илюстрация каква палитра от емоции събужда процесът на осиновяването и доказателство, че всеки сам е отговорен да се бори за щастието си.
0 Коментара