В началото бе „Мило, не искам да те плаша, но малко ми закъснява“. Не че не съм го очаквала. Напротив. Когато си на 40 години и ти закъснява, вече си наясно, че или изпускаш последното метро на майчинството, защото яйцеклетките ти намаляват, или е нещо по-лошо, или нещо по-хубаво – на хоризонта се задават планини от памперси.

Още преди 20 г. една циганка ме помоли да й извадя от градината ни едно лилаво цвете да си го посади, че много й харесало и от благодарност ми гледа на ръка и ми видя, че ще имам две деца – момче и момиче (класиката, един вид). С годините все повече се отдалечавах от този приказно холивудски модел на

„и заживели щастливо и бла бла“.

Имам работа, която харесвам, приятели, които харесвам, приятни хобита, които харесвам, лоши навици, които харесвам. С други думи, не скучая, еманципирана съм, нямам нужда да се размножа, за да осмисля живота си и намирам за глупаво клише, когато някоя позната си пусне във Фейсбук снимка на мъжа и децата с текст „Моето всичко“.

Моето „всичко” си беше приятен, цветен, разнообразен, изпълнен с морета, парти и тези три неща, предимно щастлив живот, изцяло лишен от наакани бебешки памперси.

Освен това успешно си внушавах, че гените ми не са айнщайнски и няма абсолютно никакъв смисъл да си ги предавам нататък, особено този нос… Другата ми опорка беше, че планетата е пренаселена, защо и аз да допринасям с още едно същество, което да създава отпадъци и да мрат нови видове. Държавата и тя не е цветето за мирисане, което можеше да бъде, за да си гледам спокойно наследниците, без да се тревожа за недостиг на места в детската градина, навалици и зарази в чакалнята на педиатъра, кърлежи по площадките и парковете, безумия в матурите и ехе какви ли още не страдания на младия нероден Петко.

И така допреди две години, когато открих любовта на живота си и внезапно мечтите ми се промениха в посока жизнерадостен лабрадор, къща в краен квартал с две агавета отпред и памперси, памперси. Внезапно прогнозата на циганката абзац ми се стори не чак толкова неприемливо бъдеще.

……

Много полезни съвети, ако искате да забременеете

Спрете цигарите поне една година, преди да започнете опити. Съветът е от зъболекарката ми, известна професорка, на която имам пълно доверие. Според нея така ще гарантирате най-малкото здрави зъби на детето си. Пушенето е забранено 1 година, преди да забременеете, докато трае бременността и докато продължава кърменето. Аз бих добавила и да се криете от детето, като пушите и след това, поне докато не измислят евтини и здравословни цигари, защото то попива основно вредните ви навици, а е казано да се дава пример, не акъл, но това е отделна тема.

Ако искате да добиете плод, яжте плодове. Съветът е от известен мъдър лечител, но понеже ги изчетох всичките, не помня кой точно. Ако не го бях приложила на практика и не беше подействал, нямаше да ви го пробутвам. В моя случай магията стана, без да съм я планирала, тъй като петте ябълкови дръвчета в градината ни бяха решили да изпълнят плана за петилетката в рамките на едно лято. Имаше ужасно много ябълки и колкото раздадох,  толкова и изядох. Идеята не е да се тъпчете насила, разбира се, само гледайте менюто ви да е разумно и да се попречистите от мазнотии, фастфудове, вафли и кифли.

Ако искате да забременеете, не трябва да се вманиачавате. Тая работа реално Е оная работа и изисква спокойствие и само спокойствие. Освен това е Божа работа. Колкото повече слушате майки, баби, стринки, съседки, бгмами и случайни минувачи, че вече ви е крайно време за дете, толкова повече стрес си докарвате и сбъдването на мечтата за наакани бебешки памперси се отдалечава. Забравете, че „трябва“ на всяка цена да се възпроизведете, че това е ваш дълг, че ще осмисли живота ви и пр. безумия. Нищо не трябва. Третото от онези три неща е и за удоволствие, практикувайте го често и чудото рано или късно ще стане, ако е писано. Ако не е писано, има ин витро.

Пийте фолиева киселина. Гинекологът или интернет ще ви обяснят защо.

Следете внимателно календарчето си и когато сте в овулация, планирайте дълъг уикенд на СПА и правете… точно така – третото от онези три неща. Минералната вода, ваканцуването, свежата компания и спокойствието правят чудеса. Защото създаването на нов живот е нищо повече или по-малко от чудо.

………

И така, тестът в крайна сметка показва с недвусмислените си две чертички, че закъснелият цикъл не е от болест или старост, а от бебе.

Докторът потвърждава радостната вест. „It`s alive“, информирам таткото и пълния коридор на поликлиниката след първия ехограф. До последно не виждам абсолютно нищо на снимките, въпреки обясненията „това му е главичката, това му е коремчето, има дълги бедра, а това му е пишката“.

Ето ме добре дошла в един прекрасен нов свят на гащеризони, киселини, среднощно пишкане, заспиване със Сънчо. Свят без алкохол, парти, вредни навици. Светът на бременността.

Предизвикателствата, пред които ме изправя новият живот в мен

Да си изрежа ноктите на краката. Всеки месец ми идва да се наградя минимум с ваканция във Франция, когато успея да извърша тази на пръв поглед проста манипулация самостоятелно. Разбира се, изпитвам непреодолима потребност да известя за този добит с много пъшкания и смяна на достойни за Кама Сутра пози успех всичките си приятелки, които не се забременявали и изобщо не знаят какво гигантско постижение е това, затова още в шестия месец свиквам с равнодушната им реакция.

От едната страна хъркам и се оригвам, от другата пръцкам.

Без да броим киселините. Имах късмета да изкарам доста лека бременност. Без почти задължителните прилошавания, повръщания, запеци, смяна на настроения, истерии и др. безрадостни феномени, придружаващи честта да дариш нов живот. Въпреки това бебето тежи, притиска всички органи, за които се сетиш, плюс още няколко, за които не съм и подозирала, че притежавам, причинява неудобства, звуци и физиологични неща, за които просто не ми се говори.

Не мога да пия чай. Съветвам ви задължително да четете упътването на всичко, което смятате да изядете, изпиете или да се намажете със, защото дори невинният на пръв поглед и обявен за вълшебен мурсалски чай например е крайно неподходящ за бременни. Някои видове вода за уста – също. Някои видове минерална вода – също. Ужасно е, ужасно. И след като изчетох де що ми се изпречи пред очилата научна литература, форуми и Фейсбук групи по темата и се успокоих, че поне по тази тема никой не може да ме бутне, отидох на училище за родители и акушерката ме връща в първи клас с думите:

„Момичета, препоръчвам ви да не четете нищо в интернет,

защото всеки си пише каквото му скимне“. Та съветът е всичко да е умерено.

Ходенето до тоалетната. В началото на бременността изпитвах жаждата на попфолк певица на разходка с камили в Дубай, пиех много вода и съответно много ми се ходеше до тоалетната. Докато не ви личи, че очаквате дете, хората не очакват да ви се ходи до тоалетната, но в момента, в който ви се образува коремче, всички стават страшно любезни и са готови да ви предоставят ключа от личното си веце. Тук е моментът да се обърна към човечеството и да му припомня, че на хората им се ходи до тоалетната и без да са бременни. Толерирайте това! Гласувам за равни права за тоалетна!

Изпитвала съм прословутата завист към пениса един-единствен път – когато трябва да използвам химическа тоалетна и вариантите ми са да се напишкам или да се опишкам. Химическите тоалетни са проектирани за мъже. Който ми покаже достоен начин без риск от зарази жена да използва химическа тоалетна, получава персоналния ми Нобел за пълно щастие.

След като споменах завистта към пениса, няма как да не обърна внимание и на завистта към утробата. Един нормален мъж никога не би изпитал завист, докато наблюдава жена си – боса и бременна в кухнята, със стрии, подути глезени, петна по лицето, движения и фигура на татко Барба. Или докато я слуша как похърква нощем, как пъшка, докато си обува сандалите, как крещи от болка, докато ражда… Обич да, но не и завист.

Не изпитват, а трябва.

Истинско чудо е да усетиш безтегловността на бебето в корема си. Чувстваш се като космос, а в теб се рее мъничък космонавт.

На теория ми се струваше зловещо да усещам как някой ме рита от вътрешната страна, но на практика това е толкова приятно преживяване, сравнимо с коктейл на плажа в Тенерифе по Коледа. Сега е моментът за една бабина деветина: когато за първи път бебето ви ритне, забележете какво правите или гледате – това, според местни експерти, предопределя бъдещето на бебето.

Най-младият ми член ритна за сефте по време на мач на „Ливърпул“ (биха), докато четях „Възвишение“ на Милен Русков на таблета, което в превод означава, че ще стане професор по новите науки с хоби футбол.

Смята се, че жената оглупява по време на бременност. Аз имам чувството, че съм поумняла последните няколко месеца, но непрекъснато се хващам, че е обратното. Например когато се опитах да нарежа голяма диня с малък керамичен нож и си получих заслуженото, а именно съвет от съдбата да не го правя никога повече и порция отрязан палец. Оглупяла или поумняла, докато е бременна, жената, дори и да не си го признава, придобива забележителна увереност да дава акъл по всяка тема. Ето, вижте мен, не съм спряла от две страници. Но, казано е, че човек се учи, докато е жив. Или поне докато не дойде лятната ваканция.

Много полезни съвети, след като забременеете

Петър Дънов съветва бременните жени да гледат красиви картини на стари и нови майстори, пейзажи, хора, да ходят на красиви места, да имат красиви мисли. Моят съвет е всички хора да правят това, дори и без да са бременни, но да, присъединявам се към съвета. Преди всичко гледайте да сте заобиколени само с неща и хора, които не ви предизвикват да посягате към произволно огнестрелно или хладно оръжие.

Трудно е, понякога невъзможно, но направете всичко възможно да игнорирате дразнителите. Повечето хора, като видят бременна жена, и си мислят, че са получили ексклузивно разрешително да я галят по корема, да я питат колко кила е качила и, разбира се, да дават всевъзможни съвети. От най-близките роднини до касиерката в хипера атакуват с „няма да ви се меся“ и започват агресивно да се месят. За името на бебето, за менюто, за гардероба, за избора къде да отидете на ваканция, какви летни гуми и памперси да си купите, изобщо минават целия конспект.

Ако можете да си го позволите, работете от вкъщи с вдигнати на дивана крака. Или не работете, но все пак правете нещо, за да не се погубите от скука. Четете книги, рисувайте, разхождайте се, правете йога, срещайте се с приятели, намерете си хоби, чувствайте се полезна, чистете, без да се преуморявате. Важното е да си спестите ежедневното висене по спирки, задръствания, миризми на хора, неоткрили още сапуна или доброто възпитание, изнервената офис среда, досадните колеги и изобщо да сведете до минимум дразнителите. Бебето ви усеща физическите ви несгоди, но психическите му се отразяват още по-зле.

Идете на море

Особено последните месеци морето е благодат. Когато се потопите в топлата вода, не усещате тежестта на новия член на семейството, чувствате се лека като моделка на 90-дневната диета. Разбира се, трябва да си подберете морето да е чисто и отново с минимум дразнещи елементи, за да не се превръща ваканцията в роман на Стивън Кинг.

Ако не сте суеверна, започнете да си приготвяте неща за бебето постепенно, по време на цялата бременност. Направете си списък, следете разпродажбите и действайте. Не оставяйте всичко за последния момент, за да не стигнете до истерия, че не сте си купили подложки за кърмене, а водите са ви изтекли.

Ето и един съвет към загрижената държава, която иска да насърчи раждаемостта на българката: поемете всички необходими разходи по бременните и раждащите жени. Само човек, който не е раждал, може да измисли упойката и превръзките за секцио в някои болници да не влизат в пакета за раждане, който се поема от здравната каса. Да отпадне „луксът“ избор на екип – една моя близка, която прояви неблагоразумието да не си избира екип, се мъчи да роди в продължение на 14 часа, а след това се наложи да я срежат. Та нима като не си избереш екип, заслужаваш да си подложена на садистични методи на раждане от тъмните векове?

Тези дни четох, че в Япония бременността и раждането не се третират като заболяване, а като нормално състояние. За да го усетят така и жените, те се запознават с особеностите му в детайли – информират се какво точно ги очаква както през първите девет месеца, както  и по време на раждането. Точно това е целта и на този текст – да ви вдъхнови да се информирате какво ви очаква, да не се плашите, да забравите, че трябва на всяка цена да родите, да посрещнете спокойно бременността и след това новия живот в живота си.

И последно: Don`t panic. Баба ми ми разказа историята за баба си, която сутринта отишла бременна на нивата да жъне и вечерта се прибрала с бебето в престилката, „завито като агънце“. Та, ако не друго, поне сега бременните жени сме по-добре от прапрабабите си.