Всеки е свободен да избере дали да се поддаде на инстинкта за продължение на рода или не. Някои хора просто не изпитват вътрешна потребност да го направят и най-човешко е да уважаваме такова решение и смелостта да си го признаят. Малко по-иначе стоят нещата с една друга група хора, които дълбоко в себе си не искат, но поради социални, семейни, лични и всякакви други предразсъдъци смятат, че е задължително да имат потомство. Това е причина номер 1 да не се пристъпва към зачеване. А ето и още няколко:
* Очаквате детето да осмисли живота ви. Дали е честно и особено любящо да натоварвате това мъничко, крехко същество с липсващия смисъл на вашия живот, който си е частно ваша работа? Задача на детето и на всеки човек по принцип е да осмисли собствения си живот, но вашият е само ваша отговорност.
* Смятате, че детето ще заздрави, оздрави,
спаси връзката ви с партньора. Ако вие двамата не сте способни да поддържате здрава връзка, как точно едно бебе ще го направи? А дори и временно да има някакъв подобен ефект, с 300% сигурност той ще остане наистина временен. Ако причината двамата партньори да са заедно е извън тях, вероятността подобна връзка да просъществува трайно и удовлетворително във времето е равна или по-малка от 0. Бебето е такава външна причина.
* Мислите, че можете да използвате бебето, за да манипулирате мъжа до вас и други близки и значими хора и да ги карате да правят онова, което на вас ви харесва. Дори и да постигнете този резултат, няма вие да сте причината, а бебето. И той също ще бъде временен, защото никой не е бебе цял живот. Освен ако родителите му не положат специални усилия малкият човек никога да не порасне самостоятелен.
* Не сте напълно сигурни, че искате
(по принцип или точно на този етап от живота си) да се сдобиете с бебе. Не разчитайте нещата да се оправят в хода на евентуална бременност. Вероятността бебето още в утробата да усети колебанията и несигурността ви е изключително голяма, а няма нищо по-пагубно за едно дете от това да усеща, че родителите му не са съвсем убедени, че го искат.
* Страх ви е – от физическите промени, болката – и особено от предстоящата поява на малкия човек и от това дали ще се справите с грижите за него. Вие бихте ли поверили изцяло живота си в ръцете на човек/хора, които не са сигурни, че ще го опазят и ще му помогнат да разцъфти във ваше лице? Аз не бих. Сигурна съм, че и бебетата не биха.
* Приемате, че бебето е част от вас –
буквално и образно казано. И в двата смисъла бебето престава да бъде част от майка си с формирането на плацентата, т.е. около 4-и месец от бременността. Но ако сте с нагласата, че детето ви цял живот ще бъде ваш придатък, май искате нещо друго, а не бебе.
* Промените в тялото ви тревожат изключително много. Ако ви е по-важно да запазите фигурата си от това да имате дете, дали въобще има смисъл да разсъждавате по темата бременност и раждане?
И накрая – единствената истинска, дълбока и основателна причина да заченете и да родите дете.
Тя е да го искате и да го обичате заради самото него,
а не заради това, което ще даде на вас. Да сте готови, способни и да имате желание да помогнете на този свят да се появи едно ново същество, да го подкрепяте и подпомагате в неговото физическо и психическо развитие и съзряване (и двете са еднакво важни, след определена възраст – с уклон към второто), като се грижите за неговите нужди и потребности и му позволявате да върви по пътя си съобразно своите характер, заложби и потенциал, а не според вашите или според онези, които бихте искали детето ви да притежава. Ако сте готови да приемете, че със зачеването и раждането на детето на света се появява един нов, изцяло различен, уникален сам по себе си човек, на който вие безусловно и безрезервно ще трябва да се отдадете за известно време, напълно изтикали егото си някъде в небитието, тогава… е време да започнете фолиевата киселина и секса.
0 Коментара