Как започнах да снимам кърмещи жени? Начало постави личната ми история. Когато голямото ми дете беше на три месеца, получих тежък мастит на едната гърда, който премина в абцес и бях оперирана, за да се изчисти насъбралата се гной.
Снимки: Надежда Стефанова
След операцията, преминах през един от най-тежките периоди в живота си – несигурността дали ще мога да нахраня детето си, самообвиненията, че съм можела да предотвратя този развой на събитията, разяждащото чувство, че съм изоставена и неразбрана от най-близките (защото все пак е изобретено и адаптираното мляко),
натрапчивата мисъл, че не съм пълноценна майка,
че не давам най-доброто от себе си.
Преминах и през страха – страх дали ще успея да се справя.
След продължило двегодишно кърмене на първото ми дете и двегодишно, все още продължаващо на второто, реших да прегърна тъмната страна на майчинството и да разкрия най-дълбоко пазените му тайни.
Тъй като освен майка съм и фотограф, знаех че мога да извадя наяве тази скрита страна на кърменете – защото то, освен безкрайна радост, е и болка, усещане, че си на предела на силите, на търпението си.
Събрах смелост да извадя наяве всички онези
нюанси на умората,
които остават скрити между нас и детето в едно от най-личните преживявания.
Впоследствие идеята ми се разшири – реших да покажа всички аспекти на кърменето, да премахна стигмата, която все още съществува в България.
Исках да представя кърменето като ритуал от ежедневието, да заснема връзката му с природата, неговата естественост и простота.
И разбира се – преходността му, защото нуждата от майката-Вселена намалява с всеки изминал ден, до момента, в който чуваме онова неизменно „Мразя те!“, подранило поне с няколко века, и осъзнаваме, че само снимките са обратния път до уютния спомен за това, което е било и никога няма да бъде отново.
0 Коментара