Общувайте с децата си по всяко време!

Вечер, когато се приберем след изморителен ден искаме просто да се отпуснем на дивана с дистанционното в ръка. Образите ни увличат, а проблемите на героите от екрана сякаш изместват нашите собствени и се пренасяме в онази друга реалност. Физически сме тук, а ума ни е другаде… На пода децата играят, по-често едно до друго, а не заедно едно с друго и в един момент неизменно се стига до съревнование, дърпане, бутане, понякога дори ритане, скубане, хапане, викове и обидни думи. Ставате, раздразнени от случващото се, но не толкова от страх, че може да се наранят, колкото, че са ви отвлекли от интересната развръзка и започвате да раздавате правосъдие – кой е виновен, кой какво е направил и защо, кой какво ще направи, за да се поправи… И ето че на екрана вече текат финалните надписи.

Звучи ли ви познато? Тази сцена се разиграва всяка вечер в хиляди семейства. Разбира се, не всичко е точно така – някои семейства са с едно дете, което търси внимание и досажда с въпроси; други предпочитат новините или спортните канали пред филмите. Но картинката е подобна при всички…
А има и други семейства, такива, за които телевизорът и компютърът се включват след като децата заспят и служат наистина за отмора. С новите технологии може да се гледат вече отминали предавания и така

няма нужда да се бърза, за да не изпуснем нещо.

Може би ще ви се стори прекалено, но е факт, че всички външни дразнители ни отвличат от настоящето – тук и сега. За да бъдем продуктивни и успешни, било то на работното място и най-вече вкъщи трябва да се стремим да стоим осъзнато в „тук и сега“. Да избягваме да отвличаме вниманието си с фонови шумове и дразнители като радио, телевизия и други. Да влагаме ум и сърце във всичко, което правим, за да се получат добре!

Отделете специално време за децата си!

Ако са по-големи и познават часовника може дори да оцветите картонен кръг и да маркирате времето за съвместна игра с определен цвят, за да знаят и децата, че това време е само за тях. Нека му се насладят напълно, като ги оставите те да изберат на какво да играете и да следят за спазването на правилата. А правила трябва да има, за да е честна играта. Децата имат силно развито чувство за справедливост, използвайте го!

Играта е чудесен начин на въведете ново правило, което да пренесете впоследствие и в ежедневието на цялото семейство. През играта децата по-лесно усвояват нови знания и умения, учат се да споделят играчките си и да се редуват, играейки с една и съща играчка или на настолни игри със зарче.

За по-малките деца е изключително ценно

да играят заедно с по-голямо братче или сестричка,

а защо не съседче или братовчедче, които да им дават пример. Общуването с по-големи деца помага на малчуганите да усвоят по-бързо и лесно кое поведение е приемливо и кое не, как се манипулира с предметите, стимулира проговарянето и комуникацията като цяло.

Вечер преди лягане четете приказки. Това успокоява страстите от по-буйните игри, създава усещането за сигурност и спокойствие, развива детското въображение и обогатява речника с нови думи. Децата ценят тези мигове на споделено преживяване, а ползите са за всички. Един човек, който разполага с богат речник, разполага и с богат набор от реакции, много способи на действие и изразяване на своите желания и потребности. Едно обгрижвано дете може да изрази с дума, а не с плач или агресия, как се чувства и какво иска. Такова дете може да разбере, когато родителя обяснява защо и как може да стане това, което иска – ако не днес, то утре…

Липсата на комуникация и разбиране

за чувствата на другия са сред най-честите причини за агресивно поведение от страна на децата. Децата до 3 години виждат света егоцентрично, т.е. те нямат представата за чувствата на другите, за това, че другите могат да изпитват глад, жажда, болка и гняв. За малкото дете светът се върти около него и всичко в света се случва в отговор на неговите действия. Затова е много важно да говорим на децата си от най-ранна възраст и да описваме случващото се наоколо – „Майката на Тони го храни, защото вече е време за обяд и Тони е гладен“. А светът е толкова интересен, изпълнен с нови предмети, лица и емоции. Назовавайте ги за детето. То ще свикне да чува и различава богат набор от думи и после по-лесно ще ги възпроизведе.

Много е важно, когато родителят е ядосан, да вербализира как се чувства и какво го е провокирало.

„Мама много се ядоса, че кака не я слуша и затова започна да вика. Не се карам на теб…“

Като му обяснявате случилото се, малкото дете се чувства значимо за вас и разбира, че то не е виновно за вашата реакция. Това е и допълнителна възможност да обясните и на голямото дете какво точно очаквате от него занапред…

При конфликтна ситуация като тази с която започнахме, може да реагирате по много и различни начини. Изборът е ваш. Вие сте възрастните и вашият пример в подобни ситуации съставя модела, по който децата ви ще се научат да действат.
Възпитавайте децата с пример, а не с думи! Децата разбират всичко, стига да им го обясним. Те имат потребност да изучават и да си обясняват света в цялото му многообразие.

Не се притеснявайте да говорите с децата си

на различни теми! Едни от най-помагащите въпроси, в комуникацията с децата на така наречените теми „табу“ (секс, наркотици, конфликти, смърт и др.) е „А ти какво мислиш за това?“ или „А ти какво знаеш по въпроса?“ Тези два ключови въпроса помагат за изясняване на нивото на познание и разбиране на детето и дават основа за надграждане по дадената тема. Не затрупвайте детето с цялата информация по дадена тема. Тя може да се окаже излишна и нежелана, по-добре е да конкретизирате „Какво точно искаш да знаеш?“ и да дадете толкова нова информация, колкото то може да понесе със своето ниво на разбиране , до което е стигнало.

Общувайте с децата си навсякъде

и по всяко време и нека тази комуникация бъде приоритет за вас. Защото колко от вас си спомнят някое предаване или филм, който са гледали преди 3 месеца? А децата помнят всичко. Детският мозък е като бял лист, върху които оставяме следи всеки ден. Нека заедно изпълним листа с пъстроцветни спомени за любов и споделени мигове!

Димана Митева – Найденова е психолог в Карин дом. Професионалните интереси на Димана са свързани с ранно детско развитие, мотивация и подпомагане на родителите за съвместни дейности с децата, както и работа с неприемливо поведение. Тя води „Групи за игра на родители и деца“, където дава ценни съвети на родителите за лесно и ранно адаптиране в детска ясла и градина.

Източник: Карин дом