Окситоцин – крехката мозъчна връзка между майката и бебето

Според някои близки съм станал мозъчен изследовател, понеже баща ми работел като гинеколог. Избрал съм бил органа, който е най-далеч от неговия терен на действие, пише невробиологът Дик Сваб в книгата си „Ние сме нашият мозък – от утробата до Алцхаймер, издадена от „Колибри“. Предлагаме ви откъс, в който ученият разказва за крехката мозъчна връзка между майката и детето.

В проучванията си гинекологът Кейс Бур от Университетската болница на Амстердам е установил, че за да протече едно раждане гладко, е необходимо да има добро взаимодействие между мозъка на майката и детето.

И мозъкът на майката, и този на детето могат

да ускорят хода на раждането чрез хормона окситоцин,

който попада в кръвоносната система и кара матката да се контрахира. Биологичният часовник на майката регулира ритъма на сън и бо­дърстване. Поради това повечето раждания започват в часовете на покой: нощем и рано сутрин. Това и е времето, в което раж­дането протича най-бързо и изисква най-малко чужда намеса.

Пониженото ниво на кръвна захар у плода е сигнал за на­чало на раждането; то показва, че майката не е в състояние да снабдява растящото дете с достатъчно хранителни вещества. Михел Хофман изчисли, че родилните болки се появяват тога­ва, когато детето започне да изразходва приблизително 15 % от майчините хранителни ресурси. При многоплодна бременност този момент настъпва по-рано, което е и причина за по-ранното раждане. Мозъчните клетки в хипоталамуса на нероденото дете реагират на понижената кръвна захар по същия начин, по кой­ то „възрастният“ хипоталамус реагира на недостига на храна. Активира се т.нар. ос на стреса и у детето настъпват редица хормонални промени, от които матката започва да се контрахи­ра. Подсилвани от окситоцина, родилните болки карат бебешката главичка да се притисне към изхода на матката. На­тискът на свой ред задейства рефлекс, чрез който през гръбнач­ния си мозък майката подава допълнително количество оксито­цин, за да може главата на детето да се притисне още по-силно и да стимулира производството на повече окситоцин. Край на този омагьосан кръг слага раждането.

Някои психични нарушения имат пряка връзка с усложненията при раждане.

Шизофренията например отдавна се свързва с усложнения като използването на форцепс или вакуум екстрак­тор, ниското тегло, недоносеността, преждевременното спук­ване на околоплодния мехур и необходимостта от поставяне в кувьоз. Дълго време се предполагаше, че трудното раждане причинява мозъчни увреждания и води до шизофрения. Днес вече знаем, че шизофренията представлява ранно, предимно генетично нарушение в развитието на мозъка, пора­ди което усложненията при раждането може да се приемат и за неосъществено взаимодействие между мозъка на майката и детето и следователно за първи симптом на шизофрения, макар болестта да се проявява едва в пубертета. Същото се отнася и до честите проблеми при раждането на деца с аутизъм – друго ранно нарушение в мозъчното развитие.

Неотдавна бе доказано, че момичетата с хранителни разстройства като анорек­сия или булимия нерядко са се появили на този свят с усложне­ния, включително с ниско тегло. Колкото повече проблеми са имали тези момичета при раждането си, толкова по-рано нас­тъпва хранителното разстройство. Тъй като пониженото ниво на кръвна захар задейства родилния процес, не е нелогично да се запитаме дали вината не е в хипоталамуса на детето и в неправилно тълкуване на сигналите на понижената кръвна за­хар. Тоест усложненията при раждане биха могли да са и първи симптом на проблеми с хипоталамуса, които впоследствие да прераснат до хранително разстройство.

С две думи, гладкото раждане е въпрос на прецизно взаимодействие между майката и детето. Ако развитието на мозъка е нарушено, детето не може да изпълни ключовата си роля в раждането. На нас като възрастни не ни остава друго, освен да свикнем с мисълта, че децата имат тежката дума още от самото си раждане.

Още през бременността мозъкът на жената

бива програмиран да се държи майчински

Хормоните предизвикват промени в мозъка, които се затвърждават с появата на детето. Тези изме­нения в майчиния мозък са дългосрочни, вероятно и постоянни. Не са малко децата, които – отдавна пораснали – продължават да се оплакват, че майките им така и не са прерязали пъпната връв, нито пък са малко майките, които се жалват, че грижите и страховете за децата им няма да ги напуснат никога. Някои майки твърдят, че са предусетили ден по-рано лошото, споле­тяло децата им. Няма как да е другояче, след като тези жени се тревожат за децата си денонощно.

През бременността хормонът пролактин отключва инстинкта за гнездене. Къщата трябва да се изчисти, а детската стая – да се пребоядиса. Когато веднъж влязох в лабораторията при плъховете, върху които провеждах дисертационните си изследвания, реших, че някой е разменил местата на клетката с въз­растни мъжки и клетката с бременни женски. Плъховете пред очите ми си бяха свили огромни гнезда в триците. Оказа се, че това са все същите мъжки, чиито действия бяха продиктувани от инжектирания предишния ден пролактин – хормона на бре­менността, секретиран от хипофизата.

В пансион „Вилхелми­на“, който едно време беше част от Университетската болница на Амстердам, имаше пациент от мъжки пол с тумор на хипофизата, отделящ пролактин. Любимото занимание на този пациент беше да помага на санитарите да бършат праха.

Освен за самото раждане хормонът окситоцин помага и на кърмата да потече. Когато новороденото засмуче зърното, майчиният мозък автоматично произвежда окситоцин и това е

сигнал за млечните жлези да отделят кърма

Не след дълго този рефлекс се задейс­тва с едно-единствено проплакване на детето и още с първите трели се секретира такова количество окситоцин, че кърмата руква от само себе си. Ако жената е навън, това може да я постави в неловко положение. За майката плачът на детето е „стартовият изстрел“, при който тя се спуска към малкото, за да го нахрани; в същия момент от гърдите ѝ потича кърма.

През последните години се пот­върди предположението, че окситоцинът играе важна роля и за социалните взаимоотношения, което му отреди и нови имена. Чрез въздействието си върху мозъка на майката и детето той създава връзка между двамата. Тази връзка укрепва още в края на бременността, когато нивата на хормона се повишават.

Допълнителното подаване на окситоцин, типично за естественото раждане, не се наблюдава при цезаровото сечение. Вероятно това обяснява защо след операцията мозъкът на майката реагира по-слабо на детския плач и майчинското поведение се активира по-бавно. При кърмене окситоцинът чрез въздействието си върху мозъка успокоява майката и я подтиква да общува с детето и да проявява нежност към него. Затова окситоцинът вече е известен и като

„хормон на гушкането“

И обратно – нивата на окситоцин в кръвта на деца, израснали по домове, са по-ниски от тези на деца, отгледани в семейства. Малчугани, които са били пренебрегвани в ранна възраст, дори на третата година от осиновяването си не могат да възстановят нивото на окситоцин в кръвта си при близък контакт с новите си родители. Привързването на такива деца към осиновителите им е затруд­нено в дългосрочен план. Едно актуално проучване сред жени, които в детството си са били емоционално пренебрегвани, малтретирани или са ставали жертви на сексуален тормоз, показва, че ефектът от подобни действия е дълготраен. При тези жени нивото на окситоцин в ликворната течност е силно занижено, което предполага, че следващото поколение може да наследи техните проблеми.

Окситоцинът потиска оста на стреса. Когато момичета на възраст между 7 и 12 години изпитват сценична треска преди изява пред непознати, майчиният жест на успокоение стимулира отделянето на окситоцин. В този случай няма значение дали детето ще получи прегръдка, или успокоителните думи ще бъдат изречени по телефона.