Още едно антибиотиче?

Виждали ли сте деца на 3 години с посърнали, смачкани погледи на възрастни. Деца, които не смеят да се движат или да говорят, защото може да им се скарат. Бледи деца с нездрав вид от 8 часа престой в затворено помещение. Това са децата, отраснали в нашите ясли и детски градини.

Ето как протича един ден в средностатистическата първа група:

Осем и тридесет сутринта – от входа те посреща задушлива миризма на белина, с която щедро се поливат подовете. Няколко тригодишни се въргалят по същите тези подове в несполучливи опити да си нахлузят пантофите. Същите пръстчета в белина и прах от обувките по-късно са дълбоко в носовете. Децата са видимо кисели, защото малкият организъм все още се противопоставя на насилственото вдигане в ранни зори. Голяма част са кисели и защото са пратени (и пуснати) болни на детска. Сополите на 90 процента висят до кръста. Е, кво толкова, сополи някакви. Най-много да станат на отит. Малко анитбиотици и това е.

Групата от почти 30 деца е натъпкана в занималнята и готова за началото на деня. Тези, които реват за майките си, биват оставени в ъгъла – ще пореват, пореват и ще спрат, също като кученцата – нали и те скимтят, скимтят и после престават. Какво толкова им се втелявате на тия деца, в края на краищата. След няколко седмици в детската

“ще бъдат пречупени”, успокояват майките

Пречупени на три години.

Закуската – филия с маргарин и халва. Здравословно. Едно дете казва, че му се пие “удичка”. След малко мрънкане става ясно, че няма да получи вода по съвсем обективни причини – учителката е една и трудно може да изпълни прищевките на всички. Така постепенно децата биват отучени да пият вода през деня (Какво облекчение!) Сухият режим има още едно удобство – по-малък риск да се напишкат и по-редки разходки до тоалетната. Но все пак едно дете “има пиш”. Трябва да се събере група от поне три, за да е оправдано оставянето без надзор на останалите.

Освен жадни децата вечер се връщат и гладни.

Не защото няма храна, напротив. Храната за обяд е в изобилие – първо, второ и трето. Менюто всеки ден е различно. Но странно, независимо каква е манджата, тя винаги изглежда по един и същи начин – жълто-кафява, с неопределимо съдържание, в кашест отблъскващ вид, който едва ли ще предизвика апетита на едно дете. Но поне така по-бързо ще се хранят – не се налага да дъвчат много. Защото Режимът трябва строго да се съблюдава. Режимът е над всичко. Първото днес е супа – телешко варено. Само че очевидно е само варено, без телешко. Е, плува малко ориз във водата, все пак. Тригодишните обаче хранят не себе си, а дрехите и масичките. Ще бъдат наказани, разбира се. Като са толкова невъзпитани! С крясъци и заплахи като например

“ще ти излея супата във врата”

(никой вече не бие в градините, май). Крясъци, които стряскат и унижават. И тригодишните имат чувства и достойнство, въпреки че за повечето “възпитатели” тяхната личност е със стойността на личността на едно мушкато. Така тези, които правят опити сами да се хранят, се отказват, за да не бъдат наказвани. Следва следобеден сън. Ако имат късмет с градината, ще спят на легла в отделна стая. Ако не – в същата стая, където цял ден са играли и яли.

Следобедна закуска – суха паста. Богата на полезни вещества храна. Следобедни занимания. Децата са на столчета с ръцете отзад. Педагогическата активност тече на екран – Батман, или каквото там са донесли родителите като филмчета. По-добре да са пред телевизора, защото иначе ще направят някоя голяма беля. Да заплетат ресните на килима например.

Вън грее прекрасно слънце, но кой ще се занимава да ги облича и извежда. Толкова много деца! А и циментираните 10 кв. м площ на двора не са най-приятното и безозопасно място за детско лудуване.

През целия ден няма усмивки, няма шеги, няма радост

Учителките са твърде затормозени от непосилните условия на труд и живот, за да имат енергия да правят живота на чуждите деца хубав. Децата трупат напрежение, разочарование и страх. Стават агресивни – или обратното – твърде апатични и плахи. И най-тъжното – през първите седем години прекарват дните си без радост. Така де, от малки да се научат, че животът е едно гадно и мъчително нещо, което трябва някакси да се избута. Пък после ще търсим начин да ги настроим позитивно.

Пет часа – мама най-накрая идва. Няма да разбере, какво се е случило с мен. Все още не мога да говоря. Утре няма да отида на детска. Болна съм. За трети път този месец. Е, какво толкова, ще изпия още един антибиотик.