Изследователи помолили родители да записват дейностите на своите шестгодишни деца за една седмица и след това измерили колко време всяко дете прекарва в структурирани и по-малко структурирани дейности.
Под „структурирани“ се разбира всичко, което е избрано, планирано, организирано и контролирано от родителите – от тренировки и уроци, до „направи нещо, чети, не можеш така да седиш“.
Тези изследователи са психолози от Университета на Колорадо и Университета на Денвър, които проучили графиците на 70 шестгодишни деца и така открили, че децата, които прекарват повече време в по-малко структурирани дейности, имат по-силно развита „самонасочваща се изпълнителна функция“.
Тези деца научават повече, когато имат отговорността сами да решат какво ще правят с времето си. След като са оставени да правят проби и грешки, те успяват по-добре да планират, да взимат решения, да овладяват умения и да успяват да живеят и преодоляват сами емоции.
Когато децата прекарват повече време в структурирани дейности им става по-трудно да учат и работят сами, да вземат на решения и регулират на поведението си, според същото проучване.
За да бъде една дейност определена като „по-малко структурирана“, детето трябва да реши само какво и кога да прави, да го измисли само, а родителят да няма някакви особени очаквания (например детето да нарисува Мона Лиза или да открие гравитацията). Понякога в неструктурирани занимания се раждат епохални бели, но това е риск, който вероятно си струва.
Предположението е, че когато децата сами контролират как прекарват времето си, те могат да получат повече опит, да се научат сами да постигат на цели и да измислят какво да правят след това.
Например, според изследователите, дете със свободен следобед пред себе си може да реши да прочете книга (а може и да не реши, но ще е взело решение). След като приключи, може да реши да нарисува нещо. Това дете ще научи повече от друго дете, което изпълнява същите дейности, но получава изрични инструкции през целия процес.
Запазването на правото на свободно време
е особено важно през ваканциите, но и през училищната година. Разбира се, ако родителите овладеят собствената си тревожност, че децата им не се „развиват“ и че няма да са „успешни“, ако непрекъснато не правят нещо.
Важна бележка: да се интересуваме от децата си, да им предоставяме подходящи за възрастта и интересите им занимания е част от добрите практики на родителството.
Понякога обаче, било заради т.нар. „хеликоптерно родителство“, гузна съвест или нещо друго, денят на децата е разчетен до минута. Това е също носи своите негативи и не помага за личното на развитието на децата, колкото и това да ги оставим сами да се оправят, да са на пълен самотек.
Търсим баланса и се опитваме да не счупим нещо, цял живот.
0 Коментара