Маминка и Дедко – така наричаше своите дядо и баба моята приятелка от училище. Всъщност две трети от съучениците ми в училище живееха постоянно с дядо си и баба си, а не с родителите си. И съучениците на малките ми сестри са така – при Маминка и Дедко. Оставени на отглеждане при старците, докато истинските Мама и Татко играят на много заети и смятат за нещо съвсем подразбиращо се отглеждането на децата им да премине към някой друг. Безспорно – много е удобно, но някак човек се чуди –
защо са се размножили, като не искат и не могат да гледат деца?
Имайки предвид огромната бездна между поколенията, децата, отгледани от баба си и дядо си, имат два модела на поведение, които могат да следват. Първият е да станат послушни, притеснителни, уплашени, носещи жилетка и закусващи редовно непушачи. А другият – да станат малки бандити, на които не им пука от нищо, най-малко от консервативните им настойници. И двата варианта не са за предпочитане – в единия случай малката твар става несигурна и неадекватна от дете, а в другия няма никакъв авторитет и твърде рано се научава да клинчи. И в двата случая обаче съществото ще свикне да бъде отглеждано и обслужвано, като най-вероятно ще бъде и грубо, отегчено от досадните повтарящи се въпроси на старците, вариращи непременно в една плоскост: „Яде ли?“, „Облече ли се?“, „Научи ли си?“
Там е работата, че
повечето възрастни хора не могат да общуват пълноценно с един пубер
например. В техните глави не могат да съжителстват едновременно образът на ранното сексуално съзряване и увитото в домашно плетени вълнени доспехи дете. В тяхната действителност съществените неща в живота на детето се ограничават до физиологични и образователни нужди – детето трябва да бъде обличано, угоявано и карано да зубри. Въпросите на социалната адаптация, домашния труд, играенето на „Юги-Йо“ до късно в парка, сериозното ходене и сладурите от „Колдплей“ просто не съществуват за тях, независимо каква част от детската вселена населяват.
И, разбира се – глезотията. Повечето храненици на Мама Лидка и Мама Ванче не си и помислят за такива нечувани дейности като миене на чиниите, пране, чистене и готвене. Най-много да се научат на петдесетото повторение да задействат Центъра за подреждане на стаята, но и това е спорно. Колко честа картинка са виещите и квичащи малки зверчета, влачени от притеснени старици, тропащи с крачета, усукани в своя пристъп на истерия – ИСКАМ, ИСКАМ, ИСКАМ – съответно: да играя още, да ми купиш балон, да ям вафла или каквото и да е.
В основата на проблема стои класическото: «Какво ще кажа на майка ти?» Удивително е как в това просто въпросително изречение от шест думи една баба може да си нанесе такъв силен удар по авторитета. От това изречение се предполага, че: 1. бабата е само досаден обслужващ персонал (което тя доказва с почти всяко свое действие), 2. истинският отговорник е друг (при това изискващ от нея отчет и рапорт за свършената работа), и 3. не може да се справи със задачата (защото има нужда от помощ от обекта на възпитание).
Дали заради това, че в един момент от живота си се превръщат в бездействащи пенсионери, или заради родния модел на целоживотното отглеждане на децата, възрастните хора възприемат за свое задължение и професия старателното обслужване на внуците. Те поставят за цел в живота си правилното отглеждане на тези деца, като
не си дават сметка, че непрестанното суетене,
поемането на всички отговорности и постоянното слугуване учат на нещо много лошо. Никакво количество палачинки, гледане на телевизия и кърпене на чорапите няма да даде на един растящ човек това, от което той има най-голяма нужда – умението да се справя с живота си и да носи отговорност за себе си. Така тази семейна фабрика произвежда хора, които са уверени, че винаги и при всякакви обстоятелства ще има кой да се грижи за тях. Ще има друг, който е длъжен да свърши работата.
Кое е това нещо, което не могат да ти дадат една баба и един дядо? Свобода. Просто защото тя им е непозната.
П.П. А родителите на моята приятелка, когато пораснаха и се налудуваха, се върнаха при нейните Маминка и Дедко, за да ги гледат и тях.
0 Коментара