В началото бе бебето и духът Майчин се носеше над него с безбройни биберончета, шишенца и бурканчета с пюре. Със сок от моркови и ябълкови каши, с бисквити за гризане и захаросана вода за пиене. А Приятелките и Роднините Майчини идваха при Нея и се възхищаваха на чедото Майчино, чедото с гривнички и гънчици, чедото, кръгло като медена питка,
розово и тлъсто под Майчиния взор
Малко хора знаят, че броят на мастните клетки е един и същ през целия живот и се определя от бебешка възраст до пубертета. Т.е. едно тлъсто бебе, впоследствие израснало като окръглено и пухкаво детенце, има огромни шансове да бъде известно като Тлъстото и в по-горните класове. Кой да ти каже – всеки знае, че едно здраво бебе трябва да е дебело и розовобузесто. Че на децата им се купуват бонбони и шоколад. Че на малките ученици им се дават стотинки, за да си купуват боядисана захарна вода, мазни пици и химични снаксове в междучасията.
Ако майчината грижа в България можеше да се сведе до един-едничък въпрос, този въпрос несъмнено щеше да бъде: „Яде ли???”, като квинтесенция на цялата загриженост и обич.
Този въпрос има няколко скрити смисъла:
1. Аз се тревожа за теб!
2. Аз се грижа за теб!
3. Аз не мога да участвам в живота ти по никакъв друг начин…
Майката тъпче с еднаква усърдност своето дете независимо дали е на 12 или 21. Ако живеят разделени, тя ще му праща по познати омазнени торбички, пълни с буркани сарми и мусака в кофички от кисело мляко. Тя ще идва на гости и ще готви по цял ден или ще го чака да дойде при нея с огъваща се по средата маса, пълна с мазна и тежка храна. Угояването започва в секундата на срещата: „Направила съм ти любимото ядене!” . Идва, за да изрази огромната любов и очакване на майката. Нищо не може да я умили така, както ядящото й дете. Яде ли – значи е добре. Или по-точно – яде ли от моята храна, значи е добре.
А по улицата се разхождат чедата майчини, тлъсти хора, на които безкрайната родителска любов е повишила с пъти шансовете за сърдечносъдови заболявания. Така ще е, докато майчината майка или баба са жени от село, където дебелото е здраво, мазането на филийки с мас за детето е задължително, а жена, която не тъпче старателно детето си, е лоша майка.
Най-неприятното в цялата история на угояването е, че
всичко се прави от чувство за вина
Майката, която не може или не се старае достатъчно, за да вникне в живота и интересите на детето си, не знае как другояче да участва в живота му. Вместо да съсредоточи грижите си в разговори примерно, тя готви умопомрачено и събира домочадието си на масата, за да гледа в мълчаливо умиление как всички се хранят усърдно. Тя се страхува, че ако не е нейната храна, семейството няма да се събира и няма да съществува. Рано или късно това наистина се случва.
Някои майки крият незаинтересуваност под маската на непрекъснатото хранене. Те искат да покажат колко много им пука и колко много се стараят, а всъщност не си правят труда да вникнат в истинските проблеми и вълнения на детето си. В известен смисъл те дори се стараят да му внушат чувство за вина: „Ето колко много се старая за теб! Аз и само аз се грижа за теб истински!”
Познавам едно много красиво и стройно момиче, което живее далече от майка си. Когато се прибира, мама я посреща на вратата с думите: „Направила съм ти любимото ядене, ама не яж много, че си напълняла…” А след месец й идва на гости с дисаги храна, по-тежки от нея самата.
И диети, диети, диети
и сълзи пред огледалото, и момчетата/момичетата не ме харесват, и загубенякът на класа съм, и булимия, и анорексия, и объркан пубертет – все защото на мамата са й казвали, че: „Най-важно е детето да е нахранено” и „Храната е награда”. Сигурно е било така в едно общество на дефицит, където е нямало кроасани “Севън дейс” и пици на парче. Сигурно е било така на село. Само дето вече нещата стоят по-иначе. И децата си знаят колко им се яде. И здравото дете има длъгнести крака и ръце, изпъкнали колене и стърчащи лопатки, а не паласки, стрии и целулит. И няма нужда от висене цял следобед пред супата и от изсипване на кашата във врата на злоядеца. Направо си е тъпо.
0 Коментара