Спортният журналист от bTV Петър Бакърджиев и съпругата му Гергана Гунчева – негова колежка от спортната редакция и „Мис България 2004″, станаха родители на Самуил тази година.
Разпитахме Пепи как се справя с ролята на млад татко.
Какво ще каже твоята половинка Гергана за теб, Пепи – че си прекрасен съпруг или прекрасен татко?
Какви определения ще бъдат сложени пред съпруг и татко, не ме интересува. По-важно е Гергана да мисли за мен като за човек, на когото има пълно доверие. Да е сигурна, че в мое лице Самуил има добър пример. Епитетите са гола суета.
Кога човек решава, че е време да стане баща – когато си намери половинката в живота или просто си търси половинка, защото иска да стане баща или си мисли, че трябва да стане баща?
Самоцелното бащинство е престъпна безотговорност. С известни нюанси мисля същото и за самоцелното майчинство. Човек не решава сам кога иска да бъде родител. Щастливата мисъл за дете се ражда в любовта на двама души. Великата природа е направила така, че нито жената, нито мъжът да могат сами да създадат потомство. Е, съвременната медицина променя статуквото, но се надявам това да се случва само с добри намерения.
Самуил се появи в нашето семейство, защото искахме да имаме бебе, плод на нашата любов, а не заради растящото ми ЕГН.
Какъв беше твоят баща?
Чудесен! Отговорен и талантлив човек. Даде ми безкрайно много, а още повече не успя да ми даде, отивайки си без време. Точно когато имах най-много нужда от него.
На какво те е научил и къде е сгрешил?
Сгреши в това, че не успя да ме научи и на малка част от това, което умееше. Толкова много искаше да мога повече от него, че, форсирайки процеса, загуби детския ми интерес. Безкрайно съм му благодарен обаче, че успя да ме възпита да съм бекрайно критичен към себе си. Той въпреки стряскащия си интелект и златни ръце, никога не беше доволен от свършеното. Беше инженер, чиито идеи ме впечатляваха, но не успяха да ме запалят. Никога няма да си простя пропуснатите шансове…
Има ли шамар, който никога няма да забравиш?
Има, разбира се, от баща ми. Бидейки инженер, у нас постоянно някой електроуред бе подложен на ремонт и доусъвършенстване. Баща ми можеше да разглоби телевизор или радиоапарат и с часове в захлас да ровичка в него. Много искаше да предаде тези умения и на мен. Веднъж, докато стояхме пред поредната разглобена джаджа, той видя, че не го слушам, а запям някъде и се разсейвам. Не изядох шамар, а удар зад врата, който винаги ще помня. Той е част от усещането ми за пропуснатите възможности.
Какво очакваш от Самуил?
От Самуил очаквам единствено да бъде самостоятелен и любопитен. Да е в състояние да прави аргументирани, а защо не и на моменти емоционални избори, като най-важното е да носи отговорност за тях.
Как разбра, че ще ставаш баща?
От централната новинарска емисия… Шегувам се, да не дава Господ! Бяхме си у дома и Гергана с греещи очи и подскачайки от радост ми съобщи най-добрата вест. Не ме питай как съм реагирал, защото не помня, но сега се чувствам на седмото небе!
Как изглеждаше твоето детство? Къде си играеше, какви бяха любимите ти играчки?
Моето детство беше вълшебно. Безгрижно! С игри до късно вечер и безброй приятели. И в момента хората, които имам за приятели, са детските ми другари. Имах една-единствена любима играчка –топката. Първо футболната, а след това баскетболната и волейболната.
Какво не би разказал на Самуил за твоето детство?
Бих му разказал всичко. Най-напред бих започнал със спомените за моите детски игри. Знам, че Самуил няма как да има моето детство, в което единствените значими устройства бяха двукасетъчният касетофон и електронният часовник с калкулатор. Но съм убеден, че за всяко нещо си има време и не искам Самуил да бъде лишен от детското безгрижие и волните игри.
На какъв спорт ще запишеш Самуил най-напред?
Най-напред? Нямам представа, изборът ще е изцяло негов и, опасявам се, неочакван за мен. Но знам какъв спорт искам да избере, когато дойде време да направи стратегически избор. Колективен … с топка! Най-добре да е оранжева…
В кои моменти бащата е по-важен от майката и в кои – обратното?
Не виждам смисъл за дискусия по темата, че майката е по-важният родител за детето. Това е безспорно. Бащата на първо място е отговорен за това майката да се чувства добре, да бъде спокойна, за да може да пренесе своята увереност и самочувствие върху детето. Ролята на бащата е да дава стабилност и кураж на цялото семейство. Майката има своята незаменима роля в сплотеността на фамилията.
Коя ще бъде първата книжка, която ще прочетеш на Самуил?
Тук нямам съмнение – български народни приказки! И не защото аз самият бих ги препрочел с удоволствие, а защото съм убеден в смисъла им за детското познание!
А първото място, на което ще го заведеш? За какво си най-нетърпелив с бебето?
Самуил още на 20-ия си ден бе във волейболната зала, а седмица по-късно бе свидетел с още 5000 души в залата на Ботевград на чудесната баскетболна битка между „Балкан” и „Левски”. В средата на втория си месец вече пътуваше за мачовете на националния ни отбор по волейбол във Варна, а след седмици ще бъде на Световното първенство в Полша. През ноември ще разгледа Рим, а в корема на майка си бе част от неповторимото шоу на Пласидо Доминго в „Арена Армеец”… Нямам търпение със Самуил и Гергана да караме ски и колелета, да пътуваме…
Помага ли ви някой с отглеждането на Самуил?
Справяме се изцяло сами. Засега! Знаем, че колкото повече Самуил расте, толкова повече ще имаме нужда от помощ. Имаме работещи баби с амбиции и успехи в професиите си и се радваме на тяхната реализация. Не ги обременяваме с грижи за Самуил и единственото им задължение е да му се радват и да го обичат. Още преди той да се появи, сме си говорили с Гергана, че независимо от неизбежните трудности, искаме сами да се грижим за Самуил и сами да носим отговорност за неговото възпитание.
Кои са нещата, на които задължително един баща трябва да научи сина си? Да сменя гума например?
Да сменя гума например е умение, което Самуил със сигурност няма да успее да получи от несръчния си, за съжаление, баща. Синът трябва да получи от баща си стимул за самостоятелност. Решителност да прави сам избори и да бъде отговорен за тях. Да бъде честен, много честен, и смел.
Какъв ще стане Самуил, когато порасне? А ти?
Какъв ще стане Самули, като порасне, нямам никаква представа. Както и какъв ще бъда аз! Не вярвам в предсказания и не искам да знам нищо за бъдещето. Искам сам да контролирам развитието на нещата и сам да моделирам перспективите. Така и отговорността за крайния резултат ще е само моя. Знам единствено, че мечтая за здраве и любов за цялото си семейство!
0 Коментара