Всяка детска възраст идва със своето очарование и вълнуващи новини. Може би и на вас ви е направило впечатление обаче, че повечето книги за отглеждане и възпитаване на децата съсредоточават вниманието си върху бебето и малчугана на 1, 2, 3 години. Затова ви представяме тази прелестна детска възраст – петата година, през очите на някои от най-популярните специалисти.
То е разумно и уравновесено
Из книгата „Изкуството да бъдеш родител“, д-р Фицхю Додсън
Петата година е прелестна възраст. Край на разюзданото поведение. Сега детето охотно се проявява като разумно, сериозно, стабилно и уравновесено. Изпълнено с вътрешна си-гурност, то е спокойно, симпатично, не толкова взискателно в отношенията си с другите, опитва се да прави само онова, което му се удава, и затова обикновено успява в начинанията си. Докато четвъртата година означава люшкане във всички посоки, петата е синоним на съсредоточаване и яснота. На четири години то върви напосоки, на пет знае къде да спре. И обратно на буйното си и разпасано поведение отпреди го¬дина, сега проявява голяма пестеливост в двигателната си дейност и я контролира добре.
Петгодишното дете е щастливо, че живее в нашия свят. То е прагматично: „Дупката се копае, сладоледът се яде.“
Не е в конфликт със себе си, нито с околните. Доволно е от себе си, другите също са доволни от него. Мама е все още центърът на вселената му и то обича да бъде до нея, да действа за нея и с нея. Но въпреки голямата му привързаност към къщата и майката, домът вече не му е напълно достатъчен. Узряло е за по-разширени социални хоризонти. Готово е за забавачката и дори няма търпение „да ходи на училище“. Ако наблизо няма детско заведение, ще трябва да обърнете специално внимание на игрите му. Във физическо отношение е придобило добро мускулно равновесие и сръчност. В афективен план е напълно уравновесено. В интелектуален – прелива от любознателност и учи нови неща с ентусиазъм.
Петата година е тази чудесна възраст, в която детето приема живота такъв, какъвто е и го харесва. Но да му дадем думата. Попитаме ли го „Какво обичаш най-много?“, то отговаря: „Да си играя.“
Време е да хване ножа
Из книгата „Хранене на детето от 1 до 16 години“, проф. д-р Лиляна Трифонова
Много са важни личният пример на родителите и добрите традиции в семейството. Детето няма да се научи да се храни „по правилата“ само чрез „голи“ наставления. След петата година започнете да учите детето да ползва нож и вилица.
Покажете му как става това:
- Ножът се държи в дясната ръка, а вилицата – в лявата.
- Показалците не бива „да изпадат“ надолу, извън дръжките на вилицата и ножа.
- Реже се пред зъбците на вилицата.
- Реже се хапка по хапка, а не цялото парче предварително.
- По време на хранене приборите се оставят в чинията, а не се опират в ръба й.
- След нахранване приборите се оставят в чинията един до друг с дръжки, насочени надясно.
На какво още да го научите:
- Да сяда удобно на стола, а не в края му.
- Да не се опира и обляга с лактите на масата. Правилно е китките на ръцете да лежат на масата.
- Да не препълва лъжицата си.
- Да не се навежда прекалено над чинията, а да поднася с приборите храната към устата си.
- Да пие на малки глътки, безшумно.
- Да не говори с пълна уста по време на ядене.
- Да се извинява, ако направи беля по време на ядене.
Какво не бива да правите:
- Не настоявайте детето да изяжда винаги всичко, което му сервирате.
- Не му давайте винаги „най-хубавото“, като избирате и от вашите порции. Обяснявайте му, че „най-хубавото трябва да се раздели между всички“.
- Не изисквайте пълна тишина по време на хранене
Неговите страхове
Из книгата „Грижи за бебето и детето“, д-р Бенджамин Спок, д-р Майкъл Б. Ротънбърг
… Понякога детето използва страховете си за да се налага на своите родители. Но трябва да знаете, че на тази възраст (б.р. 4-5 години) възникват въпросите за смъртта, които пораждат първите истински, по-сериозни страхове на детето. Постарайте се първото ви обяснение да бъде спокойно, а не прекалено страшно. Можете да кажете: „Всеки ден някой умира. Повечето хора умират, когато станат много стари, уморени и слаби. Тогава те просто престават да бъдат живи“,
Тъй като на тази възраст детето естествено бърка смъртта със съня, особено важно е да не го заблуждавате, че смъртта е „заспиване“. Това най-често се случва, когато любимото домашно животно е много болно и трябва да го заведете при ветеринарния лекар, за да сложи край на живота му. Много родители тогава казват, че животното е било приспано. Много по-добре е да кажете, че лекарят е дал лекарство, с което е спрял без болка сърцето на домашния любимец.
За този период е характерен и страхът от някакво животно Дори и при деца, които не са имали неприятно преживяване.
Не карайте насила детето да се приближи до някое куче, за да се увери, че няма нищо страшно. Колкото повече го теглите, толкова по-силно става убеждението му, че трябва да се дърпа в обратната посока. След време то само ще се опита да преодолее страха си.
0 Коментара