План В за избухливото дете

Ако това ви звучи познато, значи имате проблем:

Писъци, ругатни, плач, ритане, плюене, хапане… това е само част от репертоара на децата, когато не получат желаното. Подобни сцени често ни карат да се чувстваме безсилни, гневни и съкрушени и отчаяно да търсим отговори. Въпреки всички усилия и утвърдени рецепти, понякога родителите се оказват неспособни да се справят със своите трудни деца.

Техниките за възпитание, с които те самите са отраснали, често са неприложими . Широко разпространено е схващането, че всички тези нервни изблици целят привличане на внимание и манипулация от страна на детето. Родителите са изправени пред сериозен проблем, а околните  започват „доброжелателно“ да намекват, че подобно поведение  е следствие от липсата на твърдост и авторитет.

Рецептата обикновено е да се държи детето по-изкъсо, да се налага повече контрол и наказания. За съжаление, практиката показва, че подобни мерки не действат. И често положението дори се влошава. Родителите влагат огромно количество енергия в безрезултатна борба, чувствайки се изтощени и отчаяни.

Как да превърнем децата си от „врагове“ в съюзници?

В  книгата „Избухливото дете“ д-р Грийн ще ви помогне да проумеете защо вашето дете избухва и ще ви научи как ефективно да предотвратявате и овладявате подобни ситуации. Ще узнаете как да подобрите отношенията си с детето и да го превърнете във ваш съюзник в решаването на проблемите.

Според него децата искат да се държат според общоприетите изисквания, но понякога не са в състояние да го направят. Причината е, че им липсват ключови умения, крайно необходими за успешната комуникация.

Те не могат да изразят притесненията си вербално и често бурното им държание е резултат от безсилие, което се проявява по различни начини –  трудност при превключване от един режим в друг (например да спрат компютърната игра, за да си напишат домашното), липса на гъвкавост в решаването на текущи проблеми и др.

Когато възникнат проблеми, родителите обикновено се концентрират само върху лошото поведение, вместо да се опитат да разберат какво го поражда. Авторът предлага една много проста, но ефективна система за по-добро общуване между децата и техните родители, основана на споделяне и взаимно доверие. Така, чувствайки се в безопастност, изслушано и разбрано, детето с много по-голямо желание ще сътрудничи за разрешаване на конфликтната ситуация. Книгата е подплатена с множество примери от живота и разиграни проблемни ситуации.

План В

При план В решавате проблемите с общи усилия, т.е. работите заедно с детето – като партньори – и търсите вариант за елиминирането на проблемите, предизвикващи разрушителните за семейния микроклимат скандали.

Така, според традиционните учения (и много книги за родители), възрастните никога не трябва да си сътрудничат с децата. Все пак вие командвате парада. Тук обаче ролята ви на командващ изисква да разберете, че и най-дребният проблем може да стане причина за конфликт, и да сте готови да смените курса на действие. При План В вие продължавате да дърпате юздите дори по-здраво и отпреди. Единственият недостатък на този план е, че в началото ще ви бъде трудно да го прилагате, тъй като все още ви липсва практика.

План В се състои от три стъпки: Съпричастност, Дефинирай проблема и Покана. Самите имена на стъпките изобщо не са толкова важни, колкото съдържанието, скрито зад тях.

1. Стъпката „Съпричастност“ изисква да поговорите с детето, за да разберете какво го тревожи и какво мисли то за даден нерешен проблем.
2. Стъпката „Дефинирай проблема“ изисква да изложите пред детето вашите лични притеснения или гледна точка по въпроса.
3. Стъпката „Покана“ изисква заедно с детето да намерите решение на проблема, което е реалистично (т.е. е по вашите сили и по силите на детето) и взаимно удовлетворяващо (съобразено с тревогите, които детето е изразило в стъпката „Съпричастност“, както и с тревогите, които самите вие сте изразили в стъпката „Дефинирай проблема“).

Следва нещо изключително важно. Запознавайки се с План В, много хора погрешно решават, че най-добрият момент да го приложат, е в разгара на конфликта. Така стигаме до Спешния план В, който обаче не е най-добрият вариант, тъй като в разгара на спора детето вече е набрало скорост (а вероятно и вие). Не забравяйте, че проблемите, които стоят в основата на повечето детски избухвания, са лесно предвидими. Затова не чакайте поредната емоционална буря, за да започнете да решавате проблем, който отдавна стои на дневен ред. Целта е да разрешите проблема предварително, преди той да възникне отново. В това се състои Своевременният план В.

Например най-добре е да обсъдите миенето на зъбите много преди да е дошло време за лягане, а не в момента, когато детето вече се тръшка и не иска да ги мие.

Ако проблемът е домашното по математика, най-добре е да проведете разговора много преди детето да седне за пореден път да се бори със задачите. Когато решите кои са първите най-належащи проблеми, с които ще се заемете, трябва упорито да започнете да прилагате Своевременния план В. Както ще научите от следващата глава, добре е предварително да се уговаряте с детето кога ще обсъждате нерешените проблеми.

План В не е техника или вълшебно средство, което ще промени напълно детето ви с едно щракване на пръсти. Той е процес, а не рецепта за мигновен успех. Трайното решаване на проблемите, усвояването на липсващите умения и промяната на основните аспекти в общуването ви с детето отнемат време.