Представете си, че вашето дете открадне сладолед. Как ще го накажете? Отговорите на родители в социален експеримент, част от кампанията на Национална мрежа за децата – “За по-човечно детско правосъдие”, разкриха, че в такава ситуация те преди всичко ще разговарят с детето. Ще му обяснят, че това не е редно…

Но остарелият и действащ от 1958 г. Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните предвижда много строги мерки, включително настаняване в поправителни интернати.

Малко са децата, които попадат в тях, но ги има. А за останалите „нарушители“ не се прилагат необходимите мерки, за да бъдат върнати обратно към светлата страна на обществото, да бъдат изслушани, разбрани, а след това успокоени, обгрижени, насочени. Защото повечето извършители на противообществени прояви имат нужда точно от това – от грижа и внимание.

В голяма част от случаите те самите са жертви на неблагоприятна социална среда, на пълно неглижиране, на насилие в семейството, на тормоз, на бедност. При по-адекватни социални грижи и ефективни мерки, може би те щяха да се променят и да заживеят нормално.

Какво представляват възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати

Там държавата изпраща принудително деца, извършили противообществени прояви. Това са наказателни и корекционно-възпитателни заведения. По-голямата част от тези интернати са разположени в малки и труднодостъпни населени места, което създава затруднения в тяхното функциониране, инспектиране, срещи с родителите, пише в доклад на Български Хелзинкси комитет. Интернатите са непривлекателни за квалифицирани педагози. Те са „забравени“ места. Всичко там е проблем – от състоянието на сградите, през оборудването на учебната база и заплатите на персонала, до храната и дрехите. А дарителите не искат да дават пари за „престъпници“. Лошата хигиена в някои от интернатите представлява риск за здравето на децата. Има дори интернат, в който няма топла вода и баня и настанените там ходят веднъж седмично в близкия град, за да се изкъпят. Децата нямат и адекватен достъп до медицинска помощ.

Има и редица съобщения за сексуален тормоз, побои, за експлоатация на детския труд.

Как се отразява престоят в интернатите на децата

Децата, които влизат в тези интернати с идеята да бъдат „превъзпитани“, на практика не стават по-добри хора. Престоят в подобни институции представлява социална изолация, която само подсилва проблемите на тези деца в познавателната сфера, в емоционалния свят, в поведението, в мотивацията и самооценката, пише в свой анализ на инстуционалната грижа проф. Красимира Петрова, експерт по детска психология.

Тъй като в интернатите могат да попаднат както 10-годишни, така – 17-годишни, това води до междуличностни конфликти и възприемане на асоциалните модели от по-малките. Монотонното съществуване, липсата на перспективи и планове, принудителните форми на общуване само в рамките на интерната водят до агресия, автоагресия, депресия.

Санкциите, които се налагат при неспазване на груповите правилаq граничат с жестокост и карат младия човек да участва в групата по силата на страха, пише проф. Петрова.

Няколко истински истории

Всичко това вероятно ви звучи далечно и абстрактно. Но то се случва днес, не много далеч от вашия уютен дом. То се случва с нечии деца.

Отвъд статистиката са реални, горчиви детски съдби. Като тази на Анелия, 17 години. Предстои ѝ преместване от поправителния дом в женския затвор в Сливен. Има няколко дела за кражби; осъдена е на 6 г. лишаване от свобода, от които към момента е излежала две. Заловена е вкъщи, през нощта, докато спи. Казва, че признава за кражби, които не е извършила, за да спрат да я бият. Служебния си адвокат вижда за първи и последен път на самото дело. Анелия разказва, че роднина я е карала да краде. „Държавата, вместо да ми помогне, ме вкара в затвора”, казва тя. Оплаква се от медицинската грижа в дома. Споделя, че задържаните сами си покриват разходите за лекарства, а тя няма никакви средства. Казва, че вече два зъба са ѝ махнати от зъболекаря в затвора, без да са лекувани.

Рахим е на 16 години от Иракски Кюрдистан

Лишен е от свобода в Поправителен дом Бойчиновци. Осъден е за повторен опит да напусне страната в нарушение, използвайки подправена гръцка лична карта. Казва, че ръководството на дома не разрешава да говори с близките си, тъй като не разбират езика му и не може да бъде подслушван. Оплаква се от силна болка в зъба, но не е преглеждан от зъболекар.

Съдбата на Мартин, на 17 години,

е сходна с тази на много деца като него. Той има редица възпитателни дела – за кражби, скитане и просия. Съдът го настанява в интернат „до навършване на пълнолетие и завършване на съответна образователна степен”. Мартин няма представа дали е имал адвокат по делото, никой не е говорил с него. Лятото навършва пълнолетие, но никой не му отговаря, какво му предстои. Няма перспективи, няма планове, няма надежди.

Особено брутална е историята на Кристина,

чиито живот буквално е съсипан. Първото й настаняване в интернат е от 2006 г., когато е едва на 9 г. – невръсно дете! Настанена е за една година, но после престоят ѝ се удължава отново и отново и така до 2012 година. Кристина няма служебен защитник и често бяга от интерната и кризисния център, през който минава. Казва, че го прави заради тормоз от друго дете. За да спре бягствата й, една от учителките я принуждава да се съблече по бельо и Кристина стои по този начин в продължение на месец и половина, без да има право да се облече.

А ето какво казва К., на 12 г.: „Омръзнало ми е да ме разпитват. Искам да си отида, вече нямам спомени, просто искам да си отида… Тук съм за кражби, много кражби, ама вече не помня точно, май най-вече за бакър, желязо. После ги продавахме… Никога не бих се върнал тук – закачат ме, плюят ме, докато спя, най-много се притеснявам вечер.”

Х., 15 г.:

„Липсата на пари е причината да крада…

Любим предмет ми е математиката. Искам да завърша основно и да изкарам шофьорски курсове, за да мога да карам кола. За погрешните неща, които съм правил, съжалявам… Сигурно ще бъде трудно да тръгна по правия път.”

Съдът в Страсбург вече осъди държавата за отношението към малките затворници със свое решение, обявено през май 2016 г., което констатира нарушения на Европейската конвенция за човешките права и основните свободи. Делото е образувано по жалба на родената през 1999 г. в Плевен Д.Л., която от 2013 г. е настанена в интернат. Съдебният състав приема, че българската държава е нарушила правото й да обжалва законосъобразността на задържането, както и правото на зачитане на личния и семейния живот, тъй като кореспонденцията и телефонните й разговори са били следени в институцията.

Д.Л. е от проблемно семейство,

става жертва на трафик с цел сексуална експлоатация, като през август 2012 г. дирекция „Социално подпомагане“ в община Плевен я настанява в кризисен център за деца, пострадали от насилие, където остава около година. През април 2013 г. Комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Плевен иска от съда да я настани в интернат, защото така щяла да бъде защитена от сексуално посегателство и отделена от нестабилната среда и контакта с хора, които я подбуждат към „неморално поведение и я склоняват към проституция“. Съдът налага мярката за неопределен срок. Малко преди да бъде преместена в интерната, Д.Л. прави опит за самоубийство и след престой в болница е изпратена в интерната. Възрастните, които я склоняват към проституция, така и не са наказани.

Съдът в Страсбург припомня, че многократно международните организации са критикували българския Закон за борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Съдията отчита, че България не е изпълнила ангажиментите си да изгради действаща система за детско правосъдие и добавя, че „решението за настаняване в интернат е преди всичко наказателно и репресивно и по никакъв начин не отговаря на нуждата от психологическа подкрепа, която имат децата“.

И, наистина, нужно е по-човечно детско правосъдие!