Всеки ден трупа в живота ни нови и различни познати. С тях се оплитаме в сложни многоъгълници. Ставаме приятели, гаджета, съпрузи. Раждаме деца, караме се, сдобряваме се, разделяме се, свързваме се с други приятели, гаджета. Връзките се развиват различно, но следват една и съща схема – при всеки е така. Някои лица отпадат завинаги от въртележката, други още се навъртат. Това най-ясно се вижда на къмпинг, където ходят едни и същи компании. Всяко лято групите уж са същите, но леко варират – тук се появява нов мъж, там нова жена сменя миналогодишната.
Децата обаче са същите. И слава Богу!
При тях промяната е само в увеличаване на бройката. Те са най-ценното от цялата камара хора наоколо. Те остават с нас и когато всички други изпаднат от пейзажа, но каква е поуката за тях от това, което виждат? Какво им обясняваме за тази въртележка? Как запълваме дупката, останала от изчезналия човек?
И майки, и бащи се чувстват гузни пред детето, независимо при кого е останало след развода, след раздялата. Дори и когато са малки, децата са много мъдри. Много по-адекватни, по-интуитивни от големите и много по-склонни да прощават грешките, от които те са пострадали. В разполовеното семейство те се депресират дори повече от родителите, само че не реагират като тях. Мълчат и това е най-страшното. Те наказват родителите си с мълчание. И майката, и бащата започват да ги обсипват с грижи. Но най-вече с подаръци. Много често те
компенсират това, че липсват вкъщи, с нови и нови вещи,
които естествено не са никакъв заместител на чувствата. Но детето свиква да чака уокмен, колело, видео, дори платена шестица по математика. Това е абсурд, но се случва.
Неделните бащи бъркат най-често в тази посока. Доставят подаръци, които често са непосилни за джоба им, само и само да привържат малчугана към себе си. С подарения пейджър искат да му кажат: „Обичам те, макар че не се виждаме често.“ Но детето разбира: „Той ме обича и другата неделя може да си поискам и мобифон, няма да откаже.“ Защо, вместо да превръщате сина си или дъщеря си във вещоман, просто не ги погалите? Те имат нужда от човека, от
миризмата на бащиния си шал, не толкова от парите му.
О, да, сигурно галите и целувате детето си, но това никога не е достатъчно. Винаги има безброй пропуснати целувки, неразказани приказки и премълчани тайни между бащи и деца, когато са разделени.
След развода винаги се явява друг мъж на хоризонта. Дали майката ще се омъжи пак, или не, не е важно. В хола винаги се появява нов човек, а може би и още един, и още. Детето продължава да мълчи, да се свива в черупката си. Или не – става агресивно, грубо към „пришълците“. Момчето, например, ревнува майка си и тъгува за баща си.
Намразва го, че не идва да избави дома му от „нашественика“,
намразва и новия мъж, който пък му носи видео, за да го умилостиви, да си „купи“ уважение от детето. Нова грешка. Самото дете трябва да бъде уважавано, а не подкупвано с подаръци и сладки, нищо незначещи комплименти от втория баща. В този хол никак не е уютно. Истинският и доведеният стоят на тръни, когато се засекат, и двамата не знаят как да се държат с детето. То пък не се държи с тях никак. Отива си в стаята да си слуша уокмена и да гледа видеото. И да ги мрази почти толкова, колкото и майка си, която му е натресла цялата тази каша.
Какво прави тази майка? Тя се чувства виновна пред бащата,
с когото вече не се разбира, пред новия си мъж, че му налага такава нелепа ситуация, пред детето, защото то е всичко за нея, но тя гледа да устрои нов живот с ново семейство, за да живее и детето и по-добре. И затова някак все няма време да го погали, да му каже колко го обича. Пак пропуснати чувства, пак нерви, пак недоизказани неща.
Какво да прави майката с всичката тази вина
Ако е умна, ще превръща всички мъже край себе си в приятели. Ще направи така, че децата да не се мръщят, когато новият й съпруг ги покани на риба или ги помоли да помогнат в пазаруването. Няма да ги сплотява със заповеднически тон. Няма да кара нито детето, нито големия мъж да се влачат навсякъде като сиамски близнаци само и само да са заедно. Ако е умна, ще им подхвърля леко жокери за приятелство, но няма да ги насилва да се обичат. Те двамата може и да изиграят привързаност пред нея, за да не я наранят, но вътрешно ще се ненавиждат.
Мъжката майка, например, ще освободи време за сина си. Той има страшна нужда от нейното уважение, възхищение и обич, а не от това да го глези или пренебрегва заради друг мъж, особено по-голям. Колкото и да й е трудно, тя трябва да остане близка и с бившия съпруг. Заради издръжката? Не, заради щастието на детето. Дори когато стане студент, пропуснатите целувки на целбащата ще му липсват повече от всички подаръци на света.
0 Коментара