Няма по-добър укротител на детското палуване от цветния молив. Малчуганите могат часове наред в захлас да изпълват лист хартия с неразбираеми плетеници и завъртулки и после авторитетно да обясняват, че това е куче, мама или слон. Защо рисуването е едно от любимите им занимания? Заради усещането, че това е едно от първите им самостоятелни постижения? Заради веселите багри, които ги забавляват? Вероятно.
Според психолозите чрез рисуването децата изразяват емоциите си. Това е техният начин да осмислят света и себе си. Така че неумелите фигури и наклонените като кулата в Пиза къщи могат да ви разкажат много за това дали вашата рожба расте безгрижно и щастливо или нещо й тежи.
Семейно фото
Искате ли да надникнете в детската душа? Изчакайте детето да посегне към лист хартия и цветните моливи и му предложете да нарисува цялото семейство. Не му подсказвайте и не уточнявайте кого и как точно да рисува. Не пречете на малкия Рафаело а само наблюдавайте. Чакат ви открития.
Мама, татко, аз…
В каква последователност то изобразява членовете на семейството?
Първо себе си – не се вълнувайте, това изобщо не означава, че е егоист. Така и трябва да бъде. Все пак детето показва своя свят, в който то е главното действащо лице, малкият добър вълшебник.
Само себе си – това вече е тревожно. И означава, че детето се чувства изолирано, не се възприема като част от семейството.
След себе си детето подрежда останалите членове на фамилията според собствената си преценка за мястото им в живота му. Най-често последователността е: мама, татко, братя или сестри, баба и дядо. Накрая са домашните любимци – куче, котка. Но ако кучето е на второ място, значи детето е самотно.
Ако пропусне някого – също е тревожен сигнал. Забравеният обикновено е този, който най-често му се кара, наказва го или детето по някаква причина не го чувства близък, бои се от него.
Всички деца искат колкото се може по-бързо да пораснат. Затова е нормално да се рисуват високи колкото възрастните или едва-едва по-ниски от тях. Но ако то си се представя с миниатюрен ръст, вероятно е силно зависимо от родителите си, които имат авторитарен подход и непрекъснато му пречат да проявява индивидуалността си.
Всички заедно
Ако на рисунката всички членове на семейството се държат за ръце, значи детето се чувства част от едно цяло. То е уверено, че всички го обичат.
Най-близо до себе си детето рисува този, на когото се доверява с цялото си същество.
Най-далече, често в ъглите на белия лист, се озовават родители, които малко общуват помежду си и със самото дете. То може да покаже подобен тип отношения и ако огражда всеки родител в отделна рамка или слага разделителна линия между тях. Още по-лошо е, ако ги нарисува с гръб един към друг.
Не е кой знае колко необичайно и ако по-малките братчета или сестрички също са по-встрани от семейството. Ако при това са и с микроскопични размери, детето ревнува и се бори за родителско внимание.
А широките усмивки, пеперуди, цветя, балони и всички други подобни елементи, които детето добавя по своя инициатива в семейната рисунка, са верен признак, че то се чувства добре в своята микровселена.
Ръце, крака, глава
В предучилищна възраст децата вече се стараят да рисуват правилно всички части на лицето и тялото. Отсъствието или акцентирането на някой детайл означава много:
- Прекалено дълги ръце на някой от най-близкото му обкръжение говорят за страх от наказания или пердах.
- Татко или мама без уста е знак, че много го гълчат.
- Фигури с големи и дебели крака са свидетелство, че детето усеща напрежение в семейството и подсъзнателно се стреми към стабилни и ведри отношения.
- Страшнички фигури с рошави коси, разперени встрани ръце и големи пръсти. Така малчуганът показва, че изпитва страх, несигурност, тревога, мъка. Доста често така изглеждат рисунките на деца от семейства с тежки конфликти.
- Когато малкият автор видимо набляга на дългите крака, това е израз на стремежа му към независимост.
- Всички са с вдигнати ръце? Това не е много хубаво, защото означава, че на детето му харес а да внушава страх, да се боят от него
Оранжево небето…
Не само формите, а и предпочитаните от малкото същество цветове ще ви ориентират какво се случва в главицата му.
С цвета, с който е изобразило себе си, то ще нарисува този, когото чувства най-близък.
Напористите и палавите деца обикновено избират топли и горещи тонове – малиново, оранжево. Хладните тонове са предпочитани от тихите, сериозни, мечтателни натури. Тях ги привлича синьото, сивото, бледожълтото.
Контрастът черно-бяло е отражение на вътрешен конфликт, с който детето не може да се справи. Обърнете внимание и как детето оцветява изображенията. Ако излиза извън контура, то малчуганът е свободолюбив и самостоятелен. Ако оцветява с канцеларска педантичност и запазва бялото на листа като основен цвят, това е знак, че детето е неуверено, чувства се беззащитно и непрекъснато се нуждае от вашата подкрепа и одобрение.
0 Коментара