Още от първия ден вкъщи започнахме да казваме на децата, че са осиновени. Бяхме категорични, че не искаме да създаваме тайна. Преценихме, че ако не започнем от ден едно, съвсем реалистично е да попаднем в капана на самозаблудата и след това никога да не сме в състояние да разкрием истината. Аз изпитвам огромен ужас от това да се обречеш на вечни лъжи и да градиш стъклена къща около собствения си живот.
Още от първия ден, така и до днес, им казваме, че са нашите коледни подаръци; че най-хубавият ден в живота ни е този, в който сме ги взели от бебешката къща; че те са нашите деца и сме се търсили взаимно и най-накрая сме се намерили; че са се родили на мама и тати в сърцето. Тези фрази ги изричам непринудено с мил и щастлив тон, докато ги преобличам или храня. Вярвам, че дори и да не ги разбират още реално, посланието се запечатва в съзнанието им.
Снимали сме се при взимането от дома и искам да им направя специален албум с тяхната истинска история – как сме се намерили и през какво сме минали заедно. Това е най-щастливият период в живота ни. С всеки изминал ден ги обичаме още повече… ако това изобщо е възможно.
Бих посъветвала всеки кандидат осиновител
да не създава тайна на осиновяването,
защото тя е извор на мъка и болка. Много осиновени се срамуват, че са осиновени, а много осиновители – че са осиновили. Това е провокирано от негативното отношение към осиновяването, което все още властва в България. Колко обидни изрази има по отношение на жените осиновителки като “Тя е ялова.” и колко жлъчни думи към осиновените като “То е едно хранениче.”
Ще ви дам пример за наша позната, която отива с осиновеното си дете на площадката. До него се приближава друго дете и с цел да го дразни му казва: “А ти пък си осиновен!” Това е абсурдна обида! Момчето обаче расте без лъжи и тайни и съвсем спокойно отвръща: “Да, а ти си просто роден!”
Разказът е откъс от „Осиновени истории“ на Бела Чолакова. Това е книга за безумната емоция да срещнеш детето си; за неописуемото усещане да те прегърнат с любов; да бъдеш подкрепян и обичан; да подкрепяш и обичаш. За най-голямото щастие да си нечия майка, баща… нечие дете. За трудното прозрение, че най-голямата ти болка – да бъдеш оставен, е и най-голямата ти радост – да намериш своето семейство. Това е книга за осиновени, за осиновители и за биологични родители – триъгълник на болка, сила и любов.
Тези двайсет и една лични истории са илюстрация каква палитра от емоции събужда процесът на осиновяването и доказателство, че всеки сам е отговорен да се бори за щастието си.
0 Коментара