Серафим Бързаков: Да внимаваме какво ядем и какво говорим

Посланик на кампанията „Първите 1000 дни … и след това”, Серафим Бързаков е роден на 22 юли 1975 г. в с. Самуилово, Петричко. Състезател е по борба свободен стил, участвал в 4 олимпиади – сребърен медалист от Сидни 2000, носител на 2 световни и 4 европейски титли, единственият борец, ставал 3 пъти носител на „Златния пояс“ от турнира „Дан Колов”. На негово име е кръстен  международният турнир „Серафим Бързаков“ за деца, момчета и момичета.

Тепих, така се казва, нали? Какво е усещането, когато стъпиш на тепиха?

Аз съм професионален спортист, това е работата ми. Но работа, в която съм вложил цялото си сърце. Преди всяка борба адреналинът се покачва и усещането, че можеш да контролираш тялото си и да победиш, е много силно. Обичам тепиха – толкова радост и гордост ми е донесъл! За хората, които са далеч от борбата, може да изглежда страшно. Но за мен е най-естественото място.

Кои са най-ярките ви спомени от олимпиадите, на които сте били?

Дори само достигането до олимпиада е невероятно постижение. Не само за един българин, за всеки спортист по света, без значение от спорта, който е избрал. Ние в България сме много взискателни към спортистите си, но истината е, че достигането до такъв форум е резултат от години ежедневен труд. Затова съм благодарен на свите треньори, че съм бил подготвян така, че да се боря на четири олимпиади. Но най-силен остава споменът от първата световна титла – тази в Иран, където надвих трима световни шампиони и един втори в света в пет срещи, като победих един иранец (световен шампион) с „пакет“ – моята специална хватка. Цялата зала замлъкна. Тези моменти не се забравят.

Кое е последното състезание, на което се изявихте като спортист?

Последното състезание, на което участвах, беше международният турнир „Дан Колов” през 2010 г. Три пъти съм носител на пояса от турнира, а над 10 пъти съм го печелил. Смятам, че това е достоен завършек на кариерата ми.

Сега, когато не сте активен състезател, липсват ли ви тръпката и адреналинът от състезанието?

От година и половина съм треньор на националния ни женски отбор по борба и не ми липсват емоции от състезанията, защото ги преживявам отново заедно с момичетата. Съпреживявам всеки успех или загуба. Чувал съм да казват, че си наистина добър в нещо, когато можеш да научиш на него някого другиго. Сега го осъзнавам от личен опит.

Разкажете ни малко повече за Международния турнир „Серафим Бързаков“.

Турнирът се провежда вече 4 години в Петрич, като целта му е да помогнем на децата, най-вече от бедните семейства, да се занимават професионално със спорт. В света такива турнири и школи са масово срещани – места, които подпомагат семействата с по-ниски финансови възможности да осигурят на децата си възможност за развитие. Сега при нас идват около 30 деца. Може точно сред тях да открием следващия голям борец на България.

Имате ли любимци при момичетата, които тренирате, и какво се стремите да им предадете от вашия опит като спортист?

Нямам любимци, всички момичета, които тренирам, са ми любими. Опитвам се да ги науча да разчитат само на себе си. Да знаят, че са сами на тепиха, нищо не зависи от другиго, само от тях самите. Искам да ги науча на отговорност – няма никой друг отговорен за действията им, освен те самите. Показвам им  как да разкрият най-доброто в себе си – скорост, издръжливост, мисъл и кураж. Имам късмета да работя с талантливи и отговорни хора, които знаят, че за да бъдат успешни, трябва да влагат време, да правят жертви, да бъдат отдадени и да мислят за тази си работа с любов.

Пътувате ли много и как се отразява това на семейството ви?

Да, често пътувам. Отсъствам и за дълго време, когато съм на лагери, но когато е възможно – семейството ми е с мен. А ако не са с мен, се чуваме по телефона или  говорим в скайп.

Имате две дъщери. Кои са любимите ви занимания?

Добре се забавляваме с двете ми деца. Разхождаме се в парка. С голямата ми дъщеря често ходим на кино. Когато имам свободно време, винаги го прекарвам с тях.

Станахте посланик на добра воля на кампанията “Първите 1000 дни” – вие сте мъж – защо един представител на мъжкия пол подкрепя такава кампания?

Да, така е. Подкрепям тази инициатива, защото всеки трябва да има една добра култура на хранене. Трябва да се храним правилно и редовно, по малко и начесто. Както се казва, ако хората внимават какво ядат и какво говорят, няма да имат никакви проблеми в живота си. Освен това децата се учат от възрастните – ние трябва още от ранна детска възраст да заложим в тях този начин на живот. Спазвам това правило в отглеждането на децата си, говоря за тези неща със състезателките. Спортистите по цял свят от години знаят, че има храна, която дава сила, и такава, която натоварва организма. Същите принципи важат и когато не си спортист, а изпълняваш ежедневните си дейности.

Детенцето ви скоро навърши 1 година и половина – има ли нещо специално, което със Силвия сте въвели като режим, начин на хранене, определени упражнения даже? 

Стремим се да ги възпитаме да се хранят правилно. Вкъщи винаги има топло приготвена  храна. Децата приемат много плодове, пият много прясно изцеден сок. И нещо, което родителите, а особено бабите и дядовците в България според мен грешат – когато децата не се чувстват добре, не ги насилваме да се хранят. Организмът на човека е съвършен механизъм, трябва само да умеем да го чуваме.