Що за птица е финландският учител?

Защо финландското образование е най-доброто в Европа? Препечатваме този текст на The Gurdian от в. „Сега“

В тихата класна стая, украсена със слънчевите рисунки на малки деца, Виле Салинен черпи от първа ръка информация защо финландските училища са достойни за завистта на целия свят. Салинен е 22-годишен и в този момент учи шепа 8-годишни хлапета да четат. Това е краткият му стаж в училището, част от 5-годишната магистърска програма по начална педагогика.

Училището за учители „Виики“ в Хелзинки се определя като лаборатория за студенти по педагогика. Тук Салинен може да тества теориите, които е изучавал в университета. Училището е асоциирано към него по същия начин, както университетите си имат университетски болници. Директорът Кимо Коскинен казва, че така показват на обществото колко е важна тази професия – толкова, колкото и лекарската.

Вече знаем, че

във Финландия да си учител е особено престижно

Финландските учители са тези, които изведоха страната на челни позиции в международните изследвания на знанията през 2001 г. Оттогава скандинавската държава е като магнит за своеобразен „образователен туризъм“ за педагозите от цял свят, които идват да проучат нейния опит.

Финландия, като много други страни, също е в дълбока икономическа криза. Финансовата преса върху училищата не е малка. Но никой не посяга на образованието по начална педагогика. Конкуренцията тук е свирепа – само 7% от кандидатите успяват да се доберат до заветното място. Да, образованието е дълго, но докато резултатите са повече от положителни, политиците нямат нищо против.

Именно задълбочената програма на обучение е основата, която позволява на младите учители да работят в пълна свобода по отношение на методите на преподаване, за разлика от други държави, където работата на учителя е сведена до администриране и провеждане на тестове. Във Финландия учителите са относително независими от външни изисквания, като инспекции, стандартизирани тестове и правителствен надзор. Проверките по училищата са премахнати през 90-те години на миналия век.

„Учителите трябва да са отлично подготвени, за да знаят какво да правят със свободата, която им се дава и за да умеят да разрешават проблеми по информиран начин. Най-важното нещо, на което ги учим, е

да вземат сами педагогическите решения и преценки,

казва Лийна Крокфорс, преподавател по педагогика в Хелзинкския университет. Във Великобритания например не е така. Точно обратното – някои частни училища могат да наемат хора, които даже нямат никаква квалификация. Преди 2 години политици твърдяха, че вече е по-лесно да станеш учител, отколкото да правиш хамбургери.

За една малка, аграрна и сравнително бедна нация доброто образование на всички млади хора се възприема като най-добрия начин да се настигнат развитите страни, обяснява Паси Салберг, финландски професор в Харвард. Финландската мечта е всяко дете, независимо от семейството и възможностите му, да има достъп до добро училище в своя квартал – този принцип се е запазил без промяна в последните 40 години.

В началото през 70-те и 80-те години на миналия век все още в средното образование е имало голяма централизация и силен контрол. Учебните програми са определяни от държавата, училищата подлежат на редовни инспекции и детайлна регулация. Но впоследствие от началото на 90-те нататък правителството съзнателно започва да налага култура на образование, основана на доверието между образователните власти и училищата, професионализма и автономията. Училищата започват сами да определят учебната си програма и как да оценяват учениците, а инспекциите са премахнати. Що се отнася до статута на учителя, той е наследство от минали времена – във Финландия учителят винаги се е възприемал като „човека, който носи цивилизацията в малките селца“.

В педагогическото образование на Финландия е силно застъпен научният подход, нещо повече – всички студенти сами участват в изследвания. Идеята е

да се обучат „дидактици“,

които могат да правят връзка между учителските похвати и научната информация. Задачата на добрия дидактик е да смущава мисленето на хората, които смятат, че знаят всичко за учителската професия. Само защото си правил нещо в продължение на 20 години и то работи добре, не значи, че същият метод ще работи добре при други учители, други ученици и други предмети, казват привържениците на тази теория.

За Оли Матаа, който обучава учители в едно от тренировъчните училища, успехът в изследването Pisa е продукт, а не централна цел на образователната система на Финландия. „Когато за първи път излязохме на челна позиция, си казахме: ако ние сме толкова добри, колко зле трябва да са другите? Бяхме абсолютно изненадани“, казва той. Резултатите всъщност показват на финландските образователни експерти, че вървят в правилната посока. Според Матаа тренировъчните училища са много търсени от родителите.

Паси Салберг отново подчертава, че учителите във Финландия са автономни професионалисти, уважавани за това, което правят. В резултат на това, хората, които избират тази професия, са отдадени на нея за цял живот. Не е като при бързите курсове по педагогика, които създават съвсем друга култура – на хора, които работят известно време като учители и след това се прехвърлят в друго поприще. Виле Салинен се запалва по учителстването преди 8 години, още като ученик, когато започва да тренира деца по футбол. Това разпалва интереса му към работата с деца. Виле не смята, че има академични заложби, но страстта му към преподаването го кара да запише университета. В края на всеки тренировъчен ден в училището той сяда с ментора си Туня Туоминен и прави разбор на работата си. Гледната точка на Туоминен: „Студентите идват в тренировъчното училище като малки пиленца, с отворена уста и жадни за знания“.