Тя изхлузва маратонките, хвърля якето в антрето и се пльосва на канапето до вас. Пак ви лъхва на цигарен дим от дрехите и косата й. Преди още да сте се намръщили обаче, момичето вади прочувствен тон на героиня от латино сериал: “Мамо, тежи ми вече да крия от теб. Аз пуша.”
Нокаут
Не сте в състояние да реагирате. Детето споделя, демонстрира ви доверие – как да избухнете и да се разсърдите за прегрешението, за което и без това подозирате отдавна? Нали сами сте му набивали в главата, че държите най-много на честността, че “споделен грях е половин грях”, че искреността е ценно качество. Естествено, целта ви е да запазите диалога помежду ви, да сте спокойни, че няма тайни и лъжи. Затова стоически изслушвате разказите за всички училищни драми и приключения – каква гаднярка е химичката, как Пепи е преписал майсторски от зубрачката Лили на контролното по физика, колко са задръстени родителите на Ани, че не я пускат на дискотека… Познавате приятелите на дъщеря си, навиците им, вкусовете, знаете
кои кафенета са любими на компанията,
дори рождените им дни и номерата на мобилните им телефони. Опитвате да се държите като по-голям приятел на тайфата – без досадни нравоучения и мърморения, давате майтапчийски съвети в кризисни ситуации, гордеете се, че сте спечелили симпатиите и доверието им.
Но всичко това не върши работа в момента, в който детето ви цапардосва с признанието, че въпреки вашата теза – колко пушенето е нискоинтелигентно, немодерно и признак на слаба воля – то все пак е избрало да пропуши.
Нямате верен ход. Ако избухнете, ще стане ясно, че цялото ви предишно усърдие да се държите като приятел е било чисто лицемерие. Ако пък продължите диалога и се помъчите да покажете колко дълбоко преживявате новината, ще чуете невинното: “Ама защо страдаш, нали си признах? Нали това е най-важното?!” Продължите ли в дух “браво за искреността, но пушенето трябва да спре”, ще последва неизбежното:
“Аз пък повече нищо няма да ти казвам!”
А забраненото и затова още по-сладко пушене ще става вече тайно и с настървяване.
Проблемът е, че всички уж изтънчени психологически хватки от времето на собствената ни младост днес вече не са така магически, както някога. Школувани от телевизията и интернет, съвременните тийнейджъри са не по-малко сръчни в атаките си към нашата съвест и съзнание. Те много добре знаят в кой момент по коя струна да ударят, за да ни разчувстват и да изкрънкат онова, което са пожелали. Точно по същия начин употребяват и играта на споделяне. Защото за тях това си е чиста игра. Просто поредният номер, с който могат да си докарат повече бонуси. Въпрос на ценностна система – така ги формира светът, който им предлагаме. Как да са други, когато отвсякъде им се говори за прагматизъм и пазарни отношения? Всичко е за продан – искреността също. Котира се добре, осигурява кротки отношения с “дъртите”, освобождава от отговорност за признати грешки и лъкатушения, предлага душевен комфорт пред собствената съвест, доколкото въобще това понятие все още е известно на днешните пубертети.
Но колкото и да ви е яд, че вашето ненагледно създание
явно ви има за глупаци
не се издавайте. Стегнете си нервите и покажете либерализъм. Похвалете го, че си е признало, поставете пепелник на бюрото в стаята му, кажете, че може да пуши, когато иска. Но с условието да изхвърля боклука веднага щом изтръска угарките в кофата и да пере опушените пердета, и да си мие пепелника… Може и да няма кой знае какъв ефект, но може и да има. Най-важното е, че ще съхраните диалога и все пак ще запазите някакво достойнство.
А иначе нищо не ви спасява от неизбежността скоро да чуете: “Да знаеш, че след дискотеката ще спя у Коко. Техните са в провинцията. Нали искаш само да си спокойна, че съм добре?” Е, наистина, ще трябва да го преглътнете, ако държите споделянето да продължи. Все пак познавате гаджето Коко и родителите му още от прогимназията, а и по-добре с него, отколкото с някой незнаен момък от дискотеката… Поне ви поставят в известност. И това не е малко.
0 Коментара