Едно момиче имало прекрасно семейство. Два броя чудесни родители, които много го обичали, изключително мила баба и страхотно симпатична сестра. Това момиче получило чудесно образование, говорело английски, свирело на пиано и един ден влязло в университета. То помагало вкъщи, чистело и се грижело за по-малката си сестра, ходело на лекции, ходело на работа, и на пазар също ходело. А на дискотеки с потни танци, на купони с обмен на влажни погледи, на срещи с целуване и натискане, на кино с държане на треперещи ръце – не ходело.
Защото двата броя чудесни родители си имали Тактика.
Имали План за отглеждане на дете. И този План не включвал пушене зад училище и изпръхнали от много целувки на студа устни. Напротив, включвал прибиране в 6 и миене на чинии. Момичето било добро и слушало. Разбира се, пушело тайно цигари. Разбира се, носело си кутийка с грим в чантата и се мацало в рейса на път към работа. Разбира се, имало уговорка с приятелка да й дава късата си пола назаем „за през деня”. Но спазвало правилата на добрите си родители даже по-дълго, отколкото всеки би очаквал, докато не разбрало, че всъщност на 20 години вече няма кой да го спре. С помощта на любимата си приятелка, която се била изморила да слуша подсмърчането и дългите оплаквания на момичето, че не го пускат, че не му дават и разни други такива, нашето момиче решило да се изнесе.
Да се изнесе и да бъде много свободно,
и да си направи обеца на езика, и на пъпа, и да си остриже главата нула номер, и най-вече най-сетне да прави секс, и да си има приятел, и да ходи по дискотеките, и да пуши на улицата, и да си купува джин с тоник на бара, и изобщо… свобода. А добрите родители нищо не подозирали и си мислели, че си имат едно добро момиче, до момента, в който това момиче започнало да си слага дрехите в чували.
Глупави родители, вие имахте един много Глупав план! Сега вашето момиче не знае нищо и дори целият английски на света няма да му помогне да се оправи с живота. Защото във вашия Глупав план не беше предвидена даже точка по запознанство с улиците на града, камо ли за изясняване на това с кого какво може да се прави. Добрите родители, които за по-ясно би трябвало да наричам
„маниаци на свръхзащитата”,
увреждат децата си бавно, но сигурно. Държаните в клетка същества натрупват през годините огромен заряд от взривоопасна енергия, призван да срине крехкия им баланс в момента, в който разберат, че има и друг начин на живот. Дали нашето момиче ще се хвърли на врата на първия срещнат кретен, или първо ще му се случат един куп други гадости, никой не знае. Едно е сигурно – човек, когото са отгледали с мисълта, че е идиот, неспособен да се грижи за себе си, рано или късно става идиот, неспособен да се грижи за себе си.
Горките маниаци, жал ми е за тях. Те прекарват години в обучение на децата си да се страхуват от тях и да слушат, без да разберат, че всяко насилие е побутване към безумни действия. В секундата, когато репресираният види възможност за измъкване, той ще я използва, независимо каква е. С непрестанния си контрол Пазителите превръщат естествени неща като загубата на девственост, напиването до козирката и двойката в училище в съдбоносни. Обектът на грижи се страхува от санкции, спира да споделя, започва да се крие и усилено да прави всичко забранено. Родителите, вместо да му бъдат опора, се оказват пречка за всичко, което той смята за прекрасно, само защото не му е позволено.
Глупави родители, оставете децата си на мира.
Престанете да ги тормозите с вечното си притеснение и непосилни забрани. Те няма да се провалят от едно напиване, а ще се научат колко да пият. Няма да се провалят от секса с неподходящ човек, а ще разберат кой е подходящ. Сигурно е само, че ще се провалят, ако ги побърквате с глупавия си План и не ги оставяте сами да си правят грешките. По дяволите, на кого му пука, че вие се притеснявате? Нали за това сте родители?!
0 Коментара