Вечер. Телевизорът изригва своята глобална порция войни, атентати и катастрофи с местната подправка – поредна драма с тийнейджъри. Семейният разговор се завърта в същата орбита. Дъщерята обаче се прозява разсеяно и посяга към уокмена. Родителският укор е рефлекторен: “Нямаш ли отношение? Виж какво се случва с твои връстници…” Тя свива рамене: “Кво ми пука? Нали не ги познавам…” И слушалките на уокмена заглушават всички напъни да събудите съпричастие, да се съкрушавате откъде се взе това безчувствие, да клеймите домораслото егоистче.
Ден по-късно хлапето пак ви хвърля в оркестъра – подарило на съученичка със скромни доходи марковата си раница, за която ви врънка месеци наред. “Мога да карам и със старата, а нейната съвсем се скъса и техните не могат да й купят друга…” Егоистче, а?
Детето инстинктивно се изолира
от катастрофичния свят на възрастните, за да се самосъхрани. Съществува и риск от атрофия на чувствата. Между тези неща има връзка – много тънка и много криволичеща линия. Поколенията се разминават по нея и често родителите залитат в крайности. Ту ненужно истерясват, че са “изпуснали детето”, ту се разсейват да забележат опасни симптоми, ту се препъват в собствените си дебелокожи реакции. Така де, защо очаквате детето да се вълнува от тв новините, след като вижда как самите вие извръщате гнусливо глава от ровещия в боклуците пред блока?
Абстрактно благородство не съществува. Децата усещат безпогрешно всеки фалш и ни отмъщават по своему – или се превръщат в собствената ни гротеска, или демонстративно ни скандализират, или се изолират в своя свят.
Големият риск не е толкова в непукизма, колкото в развинтената система от ценности въобще. Именно това, че е развинтена, култивира липсата на ясни критерии за добро и зло, размиването на отговорностите, върлуващата ненаказуемост – от продавача на ментета на пазара, през дебеловратия бизнесмен, който минава на червено, до министъра с евтиния апартамент. А децата са огледало на възрастните, но образът е леко крив, уголемява недостатъците.
Здравословният егоизъм на пубертетите обикновено е просто
защитна реакция срещу неподредения свят на големите.
И тъй като и на нас ни е неуютно в него, нищо чудно да проспим оная труднодоловима граница, отвъд която детето ни може да се хлъзне към наистина драматичен разпад на личността.
Постоянното дебнене и дидактичните лекции не могат да помогнат. По-важното е да съхраните диалога, да се вслушвате в онова, което децата ни казват. Не се правете, че знаете отговора на всички въпроси – потърсете ги заедно. Не се бойте да се учите от детето. То расте в различни условия от онеия, в които сте се оформяли вие. И трябва да може да се приспособи към тях. Вие също се нуждаете от адаптация – вземете назаем от способността му да “прещраква” от проблемната реалност в собствения си свят. Но непременно си запазете пътечка към този негов свят – за да знаете какви са приятелите и любимата му музика, филмите, които харесва, кумирите му. Само така ще усетите дали
домашното “егоистче” не пропада в някакви тъмни дълбини.
В компанията му може да няма наркомани, но да има “бръснати глави”, които делят околното население на “годно” и “негодно”. Забраната да излиза с тях обаче няма да свърши работа. Пробвайте да разберете какво го привлича в тях и потърсете противотежест. Трудно е. Тийнейджърите в тези групи харесват чувството за яснота и простота в класификацията, а то е в изобилие при моделите, лансирани от телевизии и реклами. Вие какво предлагате като алтернатива, и то привлекателна, за една тийнейджърска душевност? Ами хванете се за случката с подарената раница на закъсала съученичка. Много са децата, които са имали подобни пориви. Те извират отнякъде, нали? Сигурно вие сте ги заложили. Доразвийте ги, нека детето да съпостави подкованата обувка на “скин”-а срещу слабия или подадената ръка за помощ. Ако не сте закъснели прекалено, изборът няма как да е погрешен.
Същественото е да не се прекъсва връзката,
да не се тръгва към скандали и разрив. И когато чуете репликата “Какво ми пука…”, да отговорите с целия си житейски опит, с цялата си родителска обич. Разкажете му как откършена клонка в Китай може да предизвика ураган в Мексико. Как всички сме свързани. И на всички би трябвало да ни пука. Но не залагайте само на думите. Покажете, че и вие живеете така – не просто пресичате само на зелено и хвърляте боклуците в кошчетата, но и винаги държите на онова, което смятате за честно, дори да не са засегнати пряко собствените ви интереси. Просто е – ако не искате детето да е отблъскващ егоист, не бъдете и вие.
0 Коментара