Не, сигурно е, че вие не миелите така. Но питали ли сте някога детето, на което звъните час през час. Не знам дали иде ще ви го каже в очите, но едва ли за него има нещо по-досадно от всекидневния контрол по жицата.
Поне 5 часа на ден то стой само у дома – 300 дълги минути. Вие непрекъснато го мислите и затова няма нищо по-логично да сграбчите служебния телефон още в мига, щом се освободи:
„Какво правиш сега?! Пак ядеш в леглото, нали?
Не отваряй на никого, докато не се върна – не ме прекъсвай, нищо, че съм ти го повтаряла хиляда пъти. И си облечи една жилетка, чу ли?“
Гласът ви е толкова строг, че плаши самата вас. Е, тогава трябва ли да се чудите, че децата мразят тези разговори. Непрекъснатите инструкции от разстояние само ги изнервят. Чак когато пораснат, могат да си признаят, че са събирали цялата махала на купон, че са карали колело в хола и са шъткали на съучениците, когато телефоннът звънне. „Да, мамо, да, вкъици съм, да, чета, вече съм на 23-а страница…“
От непрекъснатото звънене може да постигнете и обратен ефект – то ще вземе нещата в свои ръце и ще ви се обажда за щяло и не щяло. Никак не е приятно по време на важен разговор в службата да ви звънне детето с новината, че от супата са му останали още 5 лъжички. Затова npaвeme разбор за дребните неща очи в очи. Вечер записвайте на листче заедно с детето всичко, което на другия ден искате то да свърши.
Ще му създадете по-малко напрежение,
ако уговаряте тези неща накуп и дори ги превърнете в постоянна игра. Как може да стане това? Много просто – купете дъска, на която листовете да се закрепват с магнитчета, или която може да се изтрива. Запишете нещата, които то трябва да изяде и кога, обяснете там и всичко, което трябва да научи и до колко часа. Отделно вписвайте нещата, които той/тя трябва да купи (това може да стане и на подходящо тефтерче). Сутрин, преди работа, оставете по някое шеговито указание. Изненадайте детето с папчица с меню за деня, също като в ресторант на масата. Понякога рисувайте онова, което трябва да свърши. Карайте го да се смее и така, заедно с навика да се справя само със задълженията, събуждайте у него положителни емоции. А свършеното или несвършеното отчитайте вечер. Хем го учите как да се организира добре и да отговаря за себе си, хем, ако звъннете, то е вече само за да споделите кой как е с настроението. Дори и това обаждане може да договорите предварително, за да ви чака детето с приятно чувство, а не да вдига слушалката с досада.
То лъже – телефонът няма да помогне
Това, че не вижда вашия строг или укорителен поглед, го улеснява. На него не му действат многословните телефонни забрани, изтърканите указания. Такова дете просто не бива да се оставя непрекъснато само. По-добре се върнете неочаквано вкъщи да го видите за малко. Защо да го дебнете по гласа каква беля е направило, когато то може просто да си скучае с крака върху масата? Започне ли да ви приема като телефонна терористка заради честите ви обаждания, детето непременно ще увеличи номерата си и хъса срещу този контрол. Дори изкуството му да лъже може да се развие. С други майки от блока си уговорете някакви дежурства и така наистина ще знаете в кой дом е имало извънреден купон. Редувайте се да водите децата на курсове и репетиции и те наистина ще бъдат там навреме. Използвайте зоркото око на жената, която идва у вас да чисти. В краен случай доверете се и на по-възрастните съседки, които винаги знаят какво става у Петрови например. Може да не е много приятно за детето, но така то ще си знае, че го контролирате даже когато не сте си вкъщи. Ще е наясно, че няма смисъл да ви лъже.
ЗА ДОБРИ ПОСЛАНИЯ
Децата много се обиждат, че им нареждате пред колегите си. Че разкривате тайните им. Че понякога ги ругаете. Сигурно за вас е по-лесно да правите това точно по телефона, а не на живо, но не е честно към малкия човек. Понякога децата се объркват от взаимно изключващи се послания: „Седни да учиш по химия, че ще те вземат дяволите! Моля те!“ Ако децата са две, сигурно се борите с изкушението да питате по телефона едното какви ги върши другото. Поне не го правете, докато и двете са в една стая. Докато говорите с едното, другото може да реши, че поощрявате клюкарстването. Един мил и топъл глас ще има много по-силно въздействие. Внушете с интонацията си, че му имате доверие. Използвайте далечната връзка за нещо мило, задушевно. Почти като погалване от разстояние.
0 Коментара