„Когато се насити и заспи, притискайки се до майчината гръд, по лицето на бебето – пише Фройд – се разлива щастливо удовлетворение, което по-късно се появява след сексуално удовлетворяване.“ Гали, мие, повива – с тези действия майката предизвиква порой от физически усещания, едно от друго по-силни и по-приятни, върху всеки милиметър от кожата и в кътчетата, които по-късно мъжът ще показва само на избрани.
Бебето мъж отговаря на всичко това с чувство на щастие и привързаност. Може да се каже дори, че изпитва чувства, близки до влюбването. Споменът от тази първа любов с времето се замъглява. Но определено се запечатва в подсъзнанието.
Често порасналият вече мъж предпочита пасивността в отношенията с жените. Тя му доставя по-голяма наслада като отглас от времето на
сладката зависимост от мама.
Разбира се, момиченцето бебе изпитва същите чувства. Но продължителната близост с майката само му помага по-добре да се идентифицира с пола си. Да усети своите особености като жена, бъдещата си социална роля.
Докато любовният дует майка – син понякога застрашава мъжествеността на момчето. Много властни жени, дълго чакали майчинството и открили в бебето най-после мъжа на живота си, започват да изолират бащата от детето. Намират различни начини да обезценят ролята му. В някои семейства бащата направо трябва да се бори, за да превърне дуета майка – син в нормален семеен триъгълник.
Мнозина от транссексуалите са били тъкмо в продължителен и твърде тесен контакт със своята майка и бащата не е могъл да се пребори за достатъчно територия. Така те не са могли да осъзнаят себе си като различен пол.
Хемингуей посвети живота си на утвърждаването на мита за своята мъжественост – бокс, лов, риболов, запои, жени, корида. За милиони свои читатели той е изключителен мъж. Всъщност през цялото време се бори с нарушения в сексуалната си същност, породени от сладката, непрекратена навреме връзка с майка си. „Той се радва да спи в леглото с мен и да суче през цялата нощ“ – пише майка му в дневника си шест месеца след раждането. Бебето Ърнест си умирало от удоволствие, когато притискало лице, уста и ръчички в пищния бюст на мама, нещо приятно и за нея. Бащата бил слаб човек. Въпреки това положил много усилия да спаси сина си от пълна феминизация, но никога не успял да го освободи от пагубното влияние на властната и обсебваща майка.
В резултат цял живот Хемингуей се разкъсва между стремежа да бъде мъжествен и желанието да бъде по женски пасивен. Опитва се да потиска транссексуалните си склонности. Желанието му да се идентифицира с жените обикновено се изразява в силна агресия към многобройните му жени и приятелки и непрекъснати обвинения в хомосексуалност или импотентност, хвърляни с лекота към врагове и приятели. Терзан от комплексите си на тема мъжественост, Хемингуей постепенно започва да изпитва озлобление към майка си, която след време нарича само по един начин – „тази курва“. С проблема на Хемингуей се справя едва последната му съпруга Мери. „Тя – пише Хемингуей – обожава, когато аз играя ролята на нейна приятелка, а на мен това също ми харесва.“
Прекалено грижовната майка „кастрира“ сина си
Твърде хладна, твърде безразлична, твърде заета, твърде егоистична, твърде незаинтересувана, твърде посветена на кариерата си – това са все майки, несъмнено лоши. Но не по- малко опасна е твърде преданата майка, посветила се изцяло на нуждите на детето, която бърза да му даде всичко още преди да го е поискало. Тя му пречи то да започне да осъзнава себе си като отделен организъм. Не го подтиква към самостоятелност, ревнува го от другите деца, от бабите и дядовците му, от учителката.
Ето защо психоаналитиците се питат: добрата майка добра майка ли е? И препоръчват необходимата „полезна дистанция“, която дава възможност на детето да „скъса пъпната си връв“. Истински грижовната майка трябва да позволява на бащата също да гали, повива, къпе и храни с биберон бебето. Друг е въпросът как ще убеди съпруга си, че това не е само „женска работа“.
0 Коментара