Трудно е да бъдеш син

Оказа се, че има такава игра. Аз не я знаех и не бях я измислил. Предложи я шестгодишният ми син. Toft каза:

• Татко, ти ще бъдеш мой син, а аз твой баща.

Аз се съгласих.

• И така, синко, дай си ръката! – той така енергично пристъпи към тдди работа, че ми стаиа смешно.
• Не пресичай улицата, идва автомобил! – възкликна малкият ужасен, макар че автомобилът беше на сто метра от нас.

Аз спрях. Стана ми драго, че съм възпитал така добре сина си. И как внимателно е възприел всичко, което съм му говорил!

В градината аз извадих от джоба си кибрита с намерение да запуша, но той скочи и бързо ми го отне, като обясни, че кибритът не е детска играчка. За да заглуша поне малко желанието си да запуша, аз откъснах едно стръкче трева, но преди да го доближа до устата сй, синът ми възкдикна:

• Хвърли го веднага, кой знае какво са правили тук, сигурно тревата е мръсна! – той заклати глава и в този миг ми се стори, че чувам гласа на майка му.
• Искам да пия! – заявих аз, като видях, че този разговор няма да има край.
• Е-е, защо хленчиш непрекъснато!

Поисках да възразя, но си спомних, че играем, и реших да не му развалям удоволствието. За да проверя дали приема всичко за сериозно, аз го раздразних:

• Хайде, татко, искам да пия бира!
• Никаква бира! – последва решителен отговор. – В къщи ще пиеш чай, нали знаеш, че  кашляш! – сега с неговата уста говореше баба му.

Но на мене действително ми се пиеше нещо. Опитах се да откъсна една малина, макар че не беше узряла. Синът забеляза това и се нахвърли върху мене, като викаше:

• Искащ Да отидеш в болница! Ти какво, искаш да умреш ли? Или да получиш няколко плесника по. . . Той се задъха, преглътна и каза:
• По. . . гърба. . .

Трябваше да се смени темата на разговора, затова със съвсем детски глас казах:

• Татко, купи ми велосипед!
• Напролет – отговори той. .
• Но сега е пролет.
• Е, тогава през лятото.
• Но сега е лято.
• Ще ти купя, като стане топло.
• Гледай, слънцето пече, колко е топло!
• Когато започнеш да слушаш. . . – на сина ми започна да му дотяга. – Стига си хленчил през цялото време: „татко,татко“… Омръзна ми вече. Ако не престанеш, ще ти издърпам ушите! Изобщо – никакъв велосипед! Ако това ти е малко, мога да добавя…

В този момент аз заявих, че играта е завършена. Това беше твърде опасно, нарушаваше цялата възпитателна работа и даже заплашваше бащиния авторитет.

В дълбочината на душата си аз трябваше да призная, че да бъдеш син действително не е голямо удоволствие. За щастие, той още не разбираше това.