Всички деца обичат приказките. Чрез тях те разбират, че трудностите могат да бъдат преодолени. Спящата красавица не е обичана от мащехата си, но затова пък печели любовта на принца. Вършният вид на Звяра е без значение, щом обичта на Красавицата успява да го превърне в очарователен принц. С Палечко загубеният в гората намира изход. Липсата на пари не е фатална, тъй като Али Баба разкрива тайната на пещерата със съкровището на 40-те разбойници. Историята на Грозното патенце доказва, че да си различен от другите невинаги е недостатък.
Най-благотворно влияние приказките оказват на 4-5-годишните, защото момичета или момчета, послушни или непослушни – всички те имат нужда от тях. Там те откриват въпросите, които ги вълнуват. Искат да чуят историята няколко пъти, премислят я, разказват си я и накрая намират изход от конфликти, които са ги тревожили, успяват да постигнат чувството на вътрешна сигурност. Десетгодишно момче чете непрекъснато „Котаракът в чизми“. Майка му разбира защо, след като го вижда, че тръгва за училище с обувки с високи токове. Детето е по-ниско от всичките си връстници и приказката му помага да преодолее комплекса си.
Понякога в семейството и извън дома детето често среща примери, които го обезсърчават. Но щом се идентифицира с героя от приказките, то прехвърля на него страховете и проблемите си и така се освобождава от тях. Петгодишно момченце говори непрекъснато за змейове и моли майка си да му разказва приказката за лошия змей, който яде малки деца, докато една добра фея взема силата му. Всъщност детето, току-що тръгнало на детска градина, се страхува от учителката си. Сравнявайки я със змея, то е уверено, че един ден ще успее да се освободи от нея.
Сблъсък на доброто и злото от приказките става и в мислите на детето. В себе си то таи смесени чувства на любов и яд към родителите си. Понякога тези чувства го карат да се страхува, че родителите му го обичат по-малко. Например когато мама се разсърди, по-голямото дете разказва на братчето си, че тя прилича на лошата царица от „Снежанка и седемте джуджета“. А щом отношенията се изгладят, мама отново се идентифицира с феята.
За щастие приказните истории винаги свършват добре.
Един известен психолог казва: „Сюжетът от приказката не е разположен във времето и пространството, а във вътрешния свят на малкия човек.“ Реални черти или факти в приказките не съществуват. Фантастичното на старите замъци, загадките на пещерите и заключените стаи, тайнственото в гъстите гори са необходими на детето, тъй като те твърде много напомнят за собствените му представи за живота. За да може да се освободи от страховете си, детето трябва да има възможност да стори това във въображението си.
Предаде ли ги на герой от приказка, то придобива увереност – страхът е останал във въображението. Вещиците, змейовете, злите магьосници могат да бъдат убити в представите. Унищожаването на вещица означава ликвидиране и на страха. И тъй като приказката завършва винаги добре, а смъртта е символична, то детето се успокоява и радва.
Децата харесват приказките. И възрастните не трябва да забравят, че в невероятните истории освен приказната атмосфера се разкриват и основни истини за човешкото съществуване.
0 Коментара