Училищният тормоз

Учителка от Бирмингам използва простичък, но много емоционален пример, с който да покаже на учениците си какви могат да са последствията върху всеки, подложен на тормоз.

“Днес в един от часовете показах на учениците си две еднакви, на външен вид добре изглеждащи ябълки. Това, което те не знаеха е, че преди началото на часа, нарочно изтървах няколко пъти на пода едната. Започнах дискусия за ябълките и помолих децата да намерят приликите между двата плода.

Тогава взех ябълката, която бях изтървала нарочно на пода, и споделих с децата, че наистина не харесвам тази ябълка, че според мен е ужасна, с грозен цвят и къса дръжка. Казах им, че след като аз не я харесвам, и те не трябва да я харесват. Някои от тях ме гледаха така сякаш съм загубила ума си, но ги помолих да си подават ябълката докато мине през всяко от тях и да ми я върнат, когато всяко дете обиди ябълката – всякакви думи са позволени: ‘миризлива ябълка’, ‘сигурно си червива’, ‘никой не те харесва’, и т.н. По едно време дори започнах да се чувствам виновна.

След като приключиха им подадох втората, здрава отвътре ябълка, и ги помолих да направят същото, но да използват мили думи: ‘ти си прекрасна ябълка’, ‘изглеждаш толкова вкусна’, ‘ухаеш чудесно’ и т.н.

Отново започнахме да обсъждаме

приликите и разликите мужду двата плода –

видима промяна нямаше, те все още изглеждаха еднакви. В този момент разрязах двете ябълки – тази, на която децата говореха с мили думи беше здрава и сочна отвътре, а тази, която всички обиждахме, беше наранена.

Сякаш крушка светна във всяка малка главица в този момент и те разбраха, че както към ябълката, когато отправяме грозни думи и обиди към хората, особено към децата, отвътре всеки се разкъсва и чупи по малко. И понякога е много трудно да споделиш затова как наистина се чувстваш – ако не бяхме разрязали ябълката за да погледнем отвътре нямаше да разберем колко сме я наранили само с думи.

Езикът кости няма, но кости троши. За разлика от ябълката, ние имаме възможност да научим децата да се отнасят с уважение едно към друго – така, както едно малко момиченце от класа отказа да обижда ябълката.