Успех е нужен на всеки човек. Заради него вървиш напред, покоряваш нови върхове и най-важното: научаваш се да вярваш в себе си. На детето успехите са нужни двойно. Не става дума за световни и олимпийски рекорди, а за обикновените дни, в които малкият човек също като нас греши или се справя. И кое е добре, той разбира от родителската реакция. Така че, когато възпитавате детето или го приучвате към ред и полезни навици, помнете: интересът ви към детските дела и искрената похвала вършат много повече работа от крясъците, наказанията и шамарите.
Децата измерват живота не с цифрите в календара, а с постиженията си. Попитайте сина си какво се е случило миналата година и ще отговори: тръгнах на училище, а лятото се научих да плувам. Колкото повече са хубавите неща, толкова по-щастлива е годината му. Само похваленото дете обаче разбира колко е важна някоя от постъпките му и че всеки негов успех е крачка напред.
Аванс за бъдещето
Всяко семейство има собствени закони за общуване между малки и големи. Детето, независимо колко е пораснало, вече има свой жизнен опит, създаден от родителите. Върху него то строи отношенията си и с останалия свят. Ако детето може да се радва на дреболии, то и като възрастен ще намира радост във всичко, което прави. Ако рано се учи да решава проблеми, вероятно ще пренесе този опит и в големия живот. Първите си похвали децата получават като подарък – задължително от мама и татко: „0, вижте, той го направи сам!“, „Тя е толкова сръчна, погледнете каква прекрасна салата наряза!“ Такива думи дори за най-дребничката постъпка е мощен стимул за малкия човек, нещо като грамота за завършено висше.
Обратната страна на медала
И тъй като вие градите ценностната система на детето, много внимавайте да не пресолите манджата. Вредно е да му внушавате ежеминутно, че е най-умното и най-красивото. Като правило хората, убедени в собствената си уникалност, се опитват да докопат успеха на всяка цена. Но в крайна сметка те не са окончателни победители, а потенциални жертви. Не са научени да изграждат партньорски отношения и да бъдат обективни – нито за това, което вършат, нито за това, което получават от другите. Затова „слепите“ похвали са полезни само в много-много ранна възраст – като стимул за първите самостоятелни действия. Колкото повече расте детето, толкова по-справедлива трябва да е и вашата оценка.
Важно е не просто да хвалиш, а да го научиш обективно да преценява нещата, които прави. Ако синът ви е победил в някакво състезание – това не е просто късмет, а резултат от упорити тренировки. Научете го и да преодолява грешките си. Загубата също е някакъв резултат – добър с това, че
е показал реалната картина. Умението достойно да губиш се учи в детството, по-късно е невъзможно. Същото е и с умението искрено да се радваш на успехите на другите. Обяснете на детето, че съперникът – в спорта или в живота, не е враг.
Неудачник по наследство
И внимавайте с кариерата си. Особено когато у вас расте син, вие растете професионално, а мъжът ви все има някакви проблеми с работата. Не го критикувайте за ниската му заплата, за сривовете в службата или за апатията след уволнението. Не му давайте за пример успели мъже, особено познати. Тези неща дълбоко засядат в съзнанието на сина ви, който вижда себе си като мъж, но в ролята на татко си. Така най-бързо ще възпитате неудачник. Съберете сили, намерете неща (мъжки неща), които да поощрявате у съпруга си.
Запомнете, мъж се отглежда трудно. Жената, ако е сръчна, може и рокли да шие, и торти да пече, и пак да изкарва някакви пари. При силния пол неуспехите са по-тежки, защото какъв да е изход от трудни ситуации не ги устройва. Те искат подобаваща на мъжката им сила развръзка.
Възпитание в оптимизъм
Не е възможно, ако вие не сте оптимисти и позитивно мислещи хора, да го внушите на детето си. Личният пример, колкото и изтъркано да звучи, е най-запомнящият се урок за детето. Дали не изпадате често в депресии, мърморите, карате се вкъщи? Дали не се оплаквате от съдбата, от лош късмет, безпаричие и неразбиране? Това попива в детското съзнание, както и всичко останало. А детето няма система за защита от вашите жалби. Дори се тревожи двойно, защото няма сили да ви помогне. Нека знае за семейните трудности, но и да вижда как не се отказвате да търсите разрешение, без да хленчите.
Ти си голям
Когато родителите искат да призоват детето си да спазва някакъв ред, да го направят свой съюзник в нещо или да го отучат от вредни привички, му казват: „Ти вече си голям!’ За съжаление казваме това най-често, когато на нас ни изнася. Ако използвате тази формула и давате на детето повече самостоятелност, въздържайте се от съблазънта да казвате: „Ти си още малък“, когато така ви устройва и искате да му откажете нещо.
Елементи на успеха
■ Вниманието към детето не трябва да има периодичен характер, определен от настроенията ви и заетостта. Участвайте непрекъснато в детството му – то е най-творческият период от живота.
■ Най-значимите успехи на детето са публичните. Използвайте всички подходящи поводи да укрепите вярата му в себе си в присъствието на други хора. Но бъдете много тактични, децата бързо улавят фалша.
■ Детето се чувства уверено и спокойно само когато се доверява на възрастните и те на него. То не бива да има опасения, че ще го осъдите за неуспеха и грешките.
■ Когато делите лаврите от семейни постижения, винаги отчитайте равностойно и неговото участие
Вие и детските навици
■ Постарайте се така да устроите детската стая, че да може лесно да се чисти и подрежда. Не складирайте ненужни вещи, не подреждайте по поличките ценни сувенири или ваши книги.
■ Превръщайте рутинните задачки в забавление. Няма дете, което да откаже да избърше праха на най-горния рафт на библиотеката, седейки на раменете на татко.
■ Не отказвайте на детето, когато само се захване да върши нещо, и не се втурвайте веднага с изречението „Това не е за деца“ или пък да поправяте свършеното. Дори 2 – 3-годишно дете може да помага при готвене, да слага дрехите в пералнята, да сипе прах в чекмедженцето и да натисне копчето – всичко това във ваше присъствие и с уговорка, че след време ще му се доверите да го прави сам.
■ Когато синът или дъщеря ви за пръв път заяви, че е достатъчно възрастен, опитайте заедно да планирате неговото време – кога да учи, да се връща от игра, да става сутрин. Нали на възрастните не е нужно такива неща непрекъснато да им се напомнят? Няма да стане отведнъж, но помага.
■ Ако детето ви се мърли, съберете търпение и се борете в името на чистоплътността до пълна победа. Откажете ли се, може да е завинаги. Не позволявайте да облича мръсна дреха.
■ Не забравяйте за лигавниците и престилчици- те, които да слагате на детето, когато се храни, рисува или нещо майстори. Дори и да не осъзнава тези неща, то ги запомня, бъдете сигурни.
■ Научете детето поне два пъти в месеца да устройва баня за куклите или автомивка за камионите. Така и собственото къпане ще му е весело и интересно.
0 Коментара