В съвременния “модерен” свят, кърменето се е превърнало почти във варварска отживелица. Някаква изключително рядко срещана и странна екзотика, пише Мартина Иванова в блога си http://www.svoizbor.com/.
В модерния свят се ражда на операционната маса, шишето с адаптирано мляко е едно от първите неща, с които бебето бива запознавано вместо с майката, кошарката е на достатъчно отдалечено от родителите място, на бебешките плачливи “манипулации” се отговаря трезво и хладно, а майката, гонеща върховете на корпоративния свят, се връща на работа две седмици след раждането. Съвсем нормални неща.
Сбъркан свят и сбъркани ценности – и объркването тръгва още от първата глътка въздух. Тема, по която може да се напише роман. Но нека засега разгледаме една от многото ѝ болезнени точки – кърменето.
Трябва да сте наясно, че съвременните норми (нормалните неща) са най-големите лъжи, илюзии и заблуди. Това, което модерният свят приема за нормално, обикновено е лъжовно. И обратно – онова, което е приемано за странно и смахнато, е истинното.
Аз съм щастлива не-нормална майка – благословена с две прекрасни дечица. С разлика от десет години. Цяла една епоха са тези десет години. Слава Богу, от редова нормална “корпоративна кучка”, през тези десет години извървях еволюционния път до не-нормална духовно ориентирана, извън всякакви клишета и несъобразяваща се с рамките на модерната норма, щастлива жена.
Бях една от милионите жени, които не успяха да кърмят първото си дете. Какво толкова – нормално е. В днешни времена е така – жените не могат да раждат, не могат и да кърмят. Трудно е. Нали?
Тогава четях д-р Спок. Сигурно и педиатърката ни го е чела. И родителите ми. Кой знае колко поколения назад са сбъркани благодарение на абсурдите прокламирани от този човечец. Слушах и чинно изпълнявах съветите и напътствията на лекари и медицински сестри. Носеха ми бебето под час, чинно измивах със сапун и топла вода гърдите преди кърмене, държах бебето точно определени минути на гърда – такива бяха инструкциите на специалистите. Виех от болка, защото никой не ми беше обяснил как точно е правилно да се случва кърменето. Зърната бяха разранени и кървяха. Очаквах със страх миговете вкъщи когато бебето щеше отново да се впие в мен и да ми причини ужасната болка. Изкупих аптеките в търсене на мехлем, който да облекчи това страдание. Безуспешно. По съвет пак на компетентните медицински лица, освен кърменето по час, през нощта в никакъв случай бебето не се хранеше. Водичка и толкова, какво толкова се е разпищяло, ама-ха манипулатор малък!
В същото време изтерзана, стресирана и раздвоена от чувство за вина, умора и болка, забелязвах как кърмата намалява. Ама и това е нормално – очакваше се. Кърменето е трудна работа, всички го знаят.
Отчаяно натисках отново и отново дръжката на помпата, за да получа след половин-един час едни 30-ина милилитра кърма.
Отново с чувство за вина, изкупихме къде-каквито чайчета за стимулиране на кърмата намерихме. Изчитах бг-мама надлъж и нашир за да намеря информация какво да ям, че да увелича кърмата. И там беше пълно с жени като мен, за които кърменето се беше оказало невъзможен кошмар.
В края на втория месец педиатърката отчете, че бебето не си дояжда, успокои гузната ми съвест, че “това е нормално, то и аз не можех да кърмя моето дете, има прекрасни адаптирани млека – не е болка за умиране”, предписа адаптирано мляко и кърменето ни приключи безславно.
Десет години по-късно, изчела един тон правилна литература, посетила правилните курсове, живеейки в благоприятна среда и благословена с правилните приятели, посрещнах второто си дете. Негласно бях обявена за шантава в болницата. “А вие ще отложите ваксините, нали? – Така и очаквах”. “Аха, това ли е прословутата Мартина”… мдаа.
Шишето с мляко беше редовно боднато в кошчето на бебето. Строга неонатоложка смръщено ме поглеждаше и наставляваше “Давай му да си хапва, виж как гладно смуче биберона!”
Млякото изливах в мивката докато се престраша да им се озъбя и заявя, че кърмя и отказвам шишето. Дори тогава имаше учудени погледи: “О, ти имаш кърма?” – Ама защо да нямам бе хора, най-нормалното нещо на света е ВСЯКА родилка да има кърма!
Бебето беше денонощно до мен, спеше до мен, дишаше с мен всеки миг, както продължава и до днес. Недоволните “специалистки” отбелязваха кисело и с учудване “Абе какво правиш толкова, всеки път като отворим вратата и вие все се кърмите! Ама нали не спиш с бебето, това е опасно?!”
А аз: “Ааа, ама как – разбира се, че не. Просто съвпадение – то таман се събуди бебето и го взех при мен да яде”.
Онова което всяка майка интуитивно прави, трябваше да го правя тайно, скрито и негласно.
Предлагах на бебето да суче всеки миг, в който примрънкваше. Денем и нощем. На няколко пъти бях на ръба да се пречупя, още повече с травмиращия спомен от преди десет години и все още живеещото в мен убеждение “Кърменето е трудно, болезнено и сложно”.
“Бебето смуче гладно шишето с мляко, а аз имам само капчици коластра” – Рев.
“Едното ми зърно се разрани, ами сега пак ли започва онзи кошмар” – Рев.
“Лекарите твърдят, че захарта на бебето е ниска, голямо и гладно е, а аз нямам още кърма” – Рев.
“Олеле, кърмата слезе, гърдите ми са огромни надути камъни, а бебето не яде, явно нещо не е наред” – Рев.
“Бебето нещо се бунтува, не суче както трябва, но как хубаво си яде от шишето” – Рев.
Толкова е лесно една току-що родила жена, сама, с бушуващи хормони, уморена и несигурна, облъчвана от “специалистите” в болницата да бъде пречупена… А шишето е толкова наблизо, толкова удобно, така благо предлагано от специалистите.
Благодаря на Бога, на силния си дух и на безценните ми приятелки, които ми дадоха опорна точка в тези кризисни моменти, в които можех и аз да се пречупя. И на двете читави акушерки, които за мой късмет ми казаха двете точни думи в правилния момент. И ме окуражиха и похвалиха, че отказвам шишето с мляко.
Днес, вече 7-месечното ми изключително кърмено бебе, което до преди месец не беше вкусвало друго освен кърма наддава прекрасно, даже е така прекрасно пухкаво, че хората питат “На изкуствено мляко е, нали, личи му, че добре си хапва..” Срещнах в парка младото момиче от съседната стая, с което се запознахме в болницата. “Не можах да кърмя – каза тя. Още в болницата имахме проблем, нямах достатъчно кърма и започнахме със шишето”. Ех, да…
Други изненадано възкликват и ме питат “О, ама ти още ли кърмиш?”.
Да. Още. И възнамерявам още дълго време да е така. До годинка. Две. Или три. Докато бебето иска и взаимно чувстваме радостта и ползата от това. И в това няма нищо странно, грозно или гнусно. Това е най-доброто, което една майка може да даде на детето си. Най-естественото и нормално нещо на света. Само дето не е в нормите на модерното общество. То няма време за такива глупости…
И така, от опита ми в двете плоскости на майчинството и кърменето, ето до какви изводи стигнах:
- Медицинският персонал в голямата си част за жалост е неук, некомпетентен, със стара информация, стари разбирания, нежелание да обгрижва, съветва правилно и подпомага родилките и бебетата. И те не са виновни, вероятно така ги е дресирала системата, дори не им хрумва да потърсят друга истина… С малки и проверени изключения, към медицинския персонал трябва да се подхожда с внимателно критично подозрение, с учтивост и уважение, безконфликтно, но в крайна сметка човек да следва собствените си интуитивни усещания и знания. Наблягам на внимателната подготовка и търсене на информация от адекватни и авторитетни източници, не само от форуми. Има тонове информация от чуждестранни специалисти, педиатри, акушери, дули – подгответе се за целия процес на раждането, посрещането и кърменето на малкото човече.
- Кърменето е за уверени хора – бъдете уверени и непоколебими в себе си, в бебето си, в гениалността на майката природа. Кърменето е един от най-великолепните, гениални, саморегулиращи се и естествено случващи се процеси. Единственото, което се иска от вас, е да не му пречите.
- Предлагайте на бебето да суче във всеки миг в който е възможно.
Когато се опознаете и укрепите връзката си, идеално ще знаете какво означават всеки един тон и примрънкване, и от какво се нуждае бебето. Дотогава – предлагайте му да суче всеки път, щом даде някакъв сигнал.
В началото това може да означава да е стояло на гърда един час и след 5 минути пак да иска. Дайте му! Дори да ви се струва уморително и нелогично – то просто дава заявка на тялото ви от какво се нуждае, за да може то да произведе нужното му количество и качество кърма.
- Кърмете на поискване и забравете глупавите схеми. Вие храните ли се през точно два или три часа? А защо очаквате бебето да го прави?
- В никакъв случай не мийте гърдите с вода и сапун преди кърмене – това само изсушава кожата и неминуемо води до образуването на болезнени и кървящи рагади. Всъщност най-доброто което можете да направите в първия месец докато тялото ви свиква с промените, е да оставяте кожата гола и непокрита от дрехи и спаряващи сутиени – нека изсъхва сама.
А за хигиената и поддръжката на кожата природата сама се е погрижила – зърната отделят секрет, който се грижи за всичко това.
Бактерии върху кожата ли? – Чудесно, бебето има нужда точно от тях!
- В първите дни вместо кърма, ще имате само капчици коластра. Жълти, златни капчици концентрирана храна – безценни и абсолютно достатъчни на бебето са! Те помагат на бебето да изкара от тялото си т.нар. мекониум, силно хранителни са – като концентрирана сметана и дават най-важната основа на имунитета на бебето! Адаптираното мляко в този момент е абсолютно ненужно и дори опасно и вредно за бебето, не го допускайте както и да ви шантажират!
- На третия-четвъртия ден след раждането същинската кърма слиза. Ще бъде много, изобилно много, и гърдите ще са подути и чак болезнено твърди. Възможно е в този момент използването на помпа за кърма да ви облекчи. Не подценявайте обаче изцеждането на ръка – оказва се далеч по-лесен и достъпен метод. Но в крайна сметка бебето е най-добрата помпа която трябва да изпразва гърдите – предлагайте му да суче настойчиво и с постоянство.
- Помпата не винаги е необходима! Да – напук на всеобщо разпространеното вярване, че трябва след всяко кърмене да доизцеждаш до последната капка, това изобщо не е необходимо. Защо ли? Защото подава грешен сигнал към тялото, което произвежда още и още кърма в излишък. Това донякъде е добре защото стимулира лактацията, но и лесно може да доведе до хиперлактация. Изцеждането е уместно дотолкова, доколкото да намали евентуалния дискомфорт при наличие на много кърма, а не до последната капка. Всичко от което имате нужда е сучещо бебе.
- Ако бебето се дърпа, недоволства, мързи го да изсуче млякото и търси леснината на шишето с което вече може да са го запознали – не се предавайте.
Най-лесно е да рухнете пред неутешимия бебешки плач и да му дадете шишето. И с кърменето ще се приключи на мига.
Настоявайте, утешавайте, предлагайте. Първите дни и месец са ключови за успешното кърмене.
- Добра идея е да се свържете с консултант по кърмене още преди раждането. Може да бъде дори приятелка, на която се доверявате и която има опит с успешното кърмене. Просто човек на когото имате доверие и на когото можете да се обадите винаги за съвет – при всяко колебание, трудност, разклащане, несигурност как да постъпите. Трябва да сте наясно, че опитите да провалят успешното ви кърмене още в болницата ще са безчет! След това ще има достатъчно загрижени роднини, приятели, педиатри и всякакви “компетентни” хора, които ще се опитват да ви убедят да посегнете към адаптираното мляко. Безценно е да имате на кого да се опрете в такива моменти.
- Вечерното и нощното кърмене са изключително важни – допринасят за увеличаване на лактацията и по правило тогава кърмата е най-обилна. Не бързайте да премахвате нощното хранене – в крайна сметка то не е толкова уморително и отнемащо от съня. Научете се да кърмите в легнало положение и тогава то ще се случва от само себе си, дори в просъница.
- Ще има периоди, в които бебето ще виси сякаш безспирно на гърдите ви. Нормално е – бум в растежа, потребност от повече мляко, съответно бебето си го заявява. Кърмата е толкова вълшебно нещо, че буквално всеки ден е с различен състав – в съответствие с нуждите на бебето. Запомнете, че кърмата не се стимулира от консумацията на чайчета, боза, или бира (ох!..), а само и единствено от сукането на бебето. Търсенето определя предлагането. Колкото повече суче бебето – толкова повече кърма ще има. Неотменно.
- Гърдите омекват – намаляла ли е кърмата? След някой и друг месец като тялото ви и бебето се нагодят един към друг, хармонизират се, тогава и кърмата ще се регулира. Това означава, че чувството за надути и пълни гърди ще изчезне, ще омекнат. Това е още един опасен момент, в който жената обикновено решава, че кърмата е намаляла и трябва да включи адаптирано мляко. В никакъв случай! Кърмата просто се е регулирала. Не се произвежда излишък.
- Има точно толкова, колкото е необходимо за бебето. Бъдете уверени в това и не се поддавайте на излишна паника. Просто предлагайте на бебето да суче при всяко поискване. Не се тормозете от мисълта “Дали имам достатъчно кърма, дали бебето се храни добре”. Щом му давате да суче всеки път когато поиска – със сигурност ще имате достатъчно кърма.
Бебето и производството на кърма са скачени съдове и се саморегулират до съвършенство.
- Не правете грешката да изцеждате кърма и да я предлагате на бебето със шише с оглед на по-лесното хранене. Проявете настойчивост и търпение, и бебето ще се научи как да суче правилно. В момента, в който започнете да предлагате шише, започва и началото на края на кърменето.
- Не се лъжете по количеството кърма, което изцеждате с помпа. Много жени в този момент решават, че нямат достатъчно кърма и отново посягат към изкуствено мляко. Никоя помпа не е в състояние да изцеди толкова кърма колкото бебето може да изсуче. Може с помпа да докарате с мъки 30-тина милилитра, а ако оставите бебето само да се нахрани – то изглежда доволно и сито.
- Не гледайте часовника, а си гледайте бебето. Колко часа са минали, колко време стои на гърда, колко глътки е преглътнало… не се тормозете с такива неща! Просто предлагайте на бебето да суче често, при поискване и се наслаждавайте на тази уникална близост помежду ви.
Изключително малко са жените които наистина имат някакъв физиологичен проблем и пречка да кърмят. Ако все пак се сблъскате с трудности и несигурност – обърнете се към някой от консултантите по кърмене на Ла Лече Лига или Национална Асоциация “Подкрепа за кърмене”, потърсете помощ, а не се предавайте!
Кърмете навсякъде, без свян и срам, без чувство за вина оглеждайки се за осъдителните погледи на някой псевдо-моралист. Дръжте бебето близо до себе си – в слинг или ергономична раница, и кърмете дискретно във всеки възможен миг.
Говорете си с бебето, пейте му, гукайте си, танцувайте, гушкайте се на воля, смейте се, кърмете с лекота и удоволствие. Защото то е точно това – едно от най-висшите удоволствия, с които са дарени майката и детето. Връзка толкова интимна, толкова близка, толкова божествена и сладостна! Връзка която нищо друго не може да ви даде.
Забравете митовете и страшните истории, не се подлъгвайте от псевдо-авторитетите и кърмете с любов, отдаденост, радост и лекота. Кърменето е лесно, кърменето е красиво, кърменето е приятно, кърменето е взаимност и любов!
Подарете си го – на вас и вашето бебе!
0 Коментара