Върнете Макаренко! Либералното възпитание се провали

Разбрах какво е да те вкарат във филм.

Малко преди полунощ пожелах „Лека нощ” на децата си. Оставих притихнали в леглата дългокоса красавица и къдрокос тийнейджър. Краят на деня в малкото ни семейство беше спокоен, пасторален, предвещаваше ново светло начало. Заспах обнадеждена и щастлива. На сутринта, полуразсънена, открехнах вратата на детската стая и …изкрещях. В леглото на сина ми лежеше някакво странно същество. Косата му отзад беше обръсната, отпред – също, всъщност имаше само следи от къдрици над двете уши. Плюс малко на темето.

Съществото се събуди от писъците ми и отвори очи. Приличаше на сина ми.

– Кккккакво е станало? – изхлипах.

– О, това ли? Исках да видя как ще изглеждам като дядо – каза спокойно синът ми, опипвайки главата си.  – Сега вече знам какъв ще съм на 70.

Общата цифра от моята и неговата възраст вече наближава 70. Но нито той, нито аз сме достатъчно помъдрели.

Животът ни най-често е арена,

на която двамата стоим един срещу друг. Така беше преди 5 години, така беше и преди 10. Вероятно така ще е и след 5. Отношенията между двама души трудно се променят. За да се променят, е нужно цяло село.

„Нужно е цяло село, за да се отгледа едно дете”, казва една африканска поговорка. Това се нарича коректив. Ако майката не се справя, а бащата е на лов, някоя леля, съседка или вуйчо поемат нещата в свои ръце. Извеждат и майката, и детето от арената и охлаждат страстите с мъдри съвети. Ето как в конкретния случай би звучало това:

(към сина) –  Идеята ти да се погледнеш в огледалото на бъдещето е смела и интересна. Но не можа ли да изчакаш до сутринта? Ако ти някоя сутрин неочаквано видиш майка си с обръсната глава, сигурно ще се почувстваш като във филм на ужасите. Така се е почувствала и тя.

(към майката)  – Не драматизирайте излишно. Синът ви има голямо въображение. Е, излизал е тайно през нощта навън, но кой не го е правил на неговите години.

Този сценарий е ъпдейтван по американски.

В африканския вариант тийнейджърът сигурно ще получи няколко шамара от вуйчото и еднодневно наказание без храна от вуйната, плюс колективно осмиване от братовчедите на селския площад. И със сигурност това ще даде по-траен резултат.

В основата на сбърканото съвременно възпитание е американският либерален подход. Общо взето, либерализмът се оказа провал както в глобален геополитически, така и в тясно-родителски аспект. Не всички деца, както и не всички родители, разбираме от либералност. Строгостта на викторианското възпитание и школата на Макаренко даваха по-добри резултати, поне  в нашите географски ширини.

Със сигурност един ден това ще се отчете.

Либералното възпитание е извинението на гузните родители. Нямаме време и нерви да се разправяме с децата си и се правим на либерали – позволяваме им всичко, компенсираме с подаръци и пари.

Развеждаме се и ставаме още по-големи либерали. В началното училище децата ми бяха почти единствените от разведено семейство. Сега повечето им приятели са като тях.

Какво се случи?

Икономическата криза разруши основната единица на обществото. Изконният икономически мотив за създаване на семейството – „Секс срещу храна”, вече не действа. Изчезна храната, ударихме дузпата и на секса.

Беше разрушен първият елемент на „цялото село, нужно за отглеждането на едно дете”. Разводът на едно семейство означава разпиляване, отчуждаване, дебаркиране на лели, вуйчовци и братовчеди. Ролята на родата като коректив вече не е същата.

И школото би отбой. Училището е сведено до делегирани бюджети. Възпитателната му функция е парирана. Учителите губят авторитет. Социолози огласиха наскоро, че българинът мечтае да има хотел на морето, а не да стане изобретател като Бил Гейтс или Стивън Джобс. От бюрата по труда пък разказаха, че все повече висшисти се преквалифицират във фризьори чрез курсовете, организирани от социалните служби.

Учителите ни искат да станат фризьори.

Българите сме земни хора – осъзнали сме, че дори да мечтаем да сме като Бил Гейтс, може единствено да отворим хотел, ресторант или фризьорски салон. Ако имаме късмет. Това ни позволяват държавата, банковата система, олигархията, научната мафия.

В София, на бул. „Витоша”, допреди няколко години имаше една прекрасна галерия – „Снежана”, в която се организираха премиери на книги и други артистични прояви. Пространството беше оформено с много вкус, нещо като автономна територия на мечтанията и полета на духа. Днес галерията я няма, собственичката й Снежана я е заменила с хотел в Копривщица. Хотелът е естетски пипнат, като галерията, с тази разлика, че гарантира по-сигурен доход.

Снежана илюстрира заключението на социолозите ни – инициативният българин зарязва мечтите за изкуство, иновации и всякакъв подобен вид висш пилотаж на реализация  и се ориентира към онова, което му дава възможност за достоен материален живот.

Затова и учителите ни стават фризьори или сервитьори. Така пробват шанса си да започнат свой малък бизнес и сами да са си работодатели, вместо да чакат с месеци неизплатени заплати.

В нашето село и църквата няма авторитет. Попът няма да ти помогне да си възпиташ детето.  Селото ни все повече обезлюдява.

Изчезна и селският пъдар.

Да се върнем на среднощното подстригване на моя син. Поемам вината си на майка-поспалана, която е изпуснала контрола вкъщи. Която така и не е разбрала, че нейният тийнейджър излиза нощем от дома и се забавлява до зори в центъра на София.

Но и аз имам нужда от „цялото село”.

Очаквам поне един полицай да се впечатли от тайфите от малолетни, които скитат през нощите по булеварди и паркове.

Ритуалът на посвещаването в зрелостта – бръсненето на главата (всъщност на много глави, не само тази на сина ми), е извършен насред селото, пред Народния театър.

Пак там, в градинката около красивия фонтан е основният пазар на марихуана за немедицински цели. Малолетни деца събират помежду си по левче и срещу 10 лева (най-ниската цена) или 30 лева (за по-качествена стока) купуват нужния грамаж за по цигара, която изпушват заедно на някоя пейка. Говори се, че сред дилърите на трева бил и един от охранителите на Народния театър.

Както признах, не всички възрастни, както и не всички деца разбираме еднакво либералните идеи. Има хора, които ходят на театър в Народния, има и такива, за които тази зона е по-вълнуваща с други неща. Някои деца вземат най-доброто, което предлагат обществото и държавата, други са привлечени от най-лошото.

Разговарям с родители на много тийнейджъри. Не всички са разведени. Но повечето са

уплашени като мен от това, което става с децата ни.

И искаме да се следи за вечерния ученически час. Да има наказания. Да има контрол от съответните органи.

Искаме помощ.

Молим за помощ.

Защото проблемът не е само в тревата.

Проблемът е, че децата ни растат с усещането, че животът е купон.

Много от тях дори отказват да се възползват от материалните възможности на родителите си, които искат да ги изпратят да учат в скъпи европейски пансионатни училища.

Децата не искат. Искат да останат тук. Връщат се от там. Защото там, в тези пансионати ги държат строго, има изисквания и правила, а тук е купон.

Безкраен празник. Те искат да живеят като английските туристи на нашето Черноморие. Това е най-непростимото нещо, което причиняваме на децата си.  Заблуждаваме ги, че животът е купон с приятели.

А той не е.

И все повече няма да е.

Парите за купона свършиха. Всички ни обръснаха.

Нашите деца ни видяха как затягаме коланите и ни презряха. Но на тях ще се наложи още повече да пестят. Времето на хипитата безвъзвратно отмина.

Времето на зациклената безметежност на късния социализъм няма да се повтори никога.Кризата няма да свърши в нашия и техния жизнен цикъл – както изглежда, светът ще се лута от една криза в друга.

Либералните идеи за възпитанието поучават, че най-същественото е какво и колко детето ще е отворено да вземе от нас, независимо в коя от всички роли сме: родител, роднина, учител, приятел. Колкото по-хармонични и поставени на основата на уважение на личността и индивидуалността на детето са отношенията, толкова по-отворено ще е детето към нас.Толкова по-голямо ще е взаимното приемане и желанието му да бъде като нас, да ни подражава.

Звучи красиво. И сигурно е вярно в един идеален и подреден свят.

Но в един неподреден, пренареждащ се свят „желанието на детето да бъде като нас, да ни подражава” е по-скоро плашещо.

Децата го усещат. И не искат да бъдат като нас.

Затова бойкотират усилията ни и провокират страховете ни.

Те видяха в какво се превръщат мечтите ни. И ние видяхме.

Като малки мечтаехме да станем актриси, учители, пилоти, изобретатели, а като големи искаме да имаме хотели и фризьорски салони.

Ако някой у нас все пак си спомни мечтите на детството и реши да тръгне по пътя на Бил Гейтс, мафията в науката бързо ще охлади ентусиазма му.

По пътя от патентоването на изобретение до създаването и реализирането му на пазара дебнат множество гномове, крадци на идеи, корумпирани типове и всевъзможни усложнения,

които ни обричат да не бъдем нация от иноватори.

Имам приятелско семейство в САЩ, от т. нар. високи нива на средната класа, в което всеки си има професия, но и реализира мечтите си да бъде и нещо повече. Мъжът е успял стоматолог с изключително добри и стабилни доходи, но страшно се гордее с това, че е надскочил себе си – изобретил е химикал с гума в единия край, която има лепливи свойства и служи за отгръщане на страници (без да се налага да плюнчиш пръст). Химикалките му стават хит в Далас, амбицията му е да се наложи и на националния пазар. Жена му е финансист по професия, в момента домакиня. Докато гледа децата им, създава рецепта за диетичен здравословен течен шоколад, патентова я, успява да направи разпознаваем продукта на пазара и само две години след началото голяма верига магазини откупува  правата за производството на шоколада.

Децата в това семейство се гордеят с родителите си и искат да бъдат като тях.

Днес и двамата съпрузи работят върху нови идеи с още по-голям хъс, защото са се убедили, че пътят на изобретателя е без подводни камъни и успехът зависи само от тях.

Пъдарят в тяхното село си е на мястото. В цялото село всеки си е на мястото.

И цялото село се грижи  за отглеждането – както на децата, така и на идеите.

В това число и на идеята за либералното възпитание.