Време за игра

Морската вълна близва брега и остава бяла пяна по стените на пясъчния замък. Една деликатна женска ръка с коралов маникюр подрежда бели камъчета около кулата, а една по-голяма мъжка ръка оформя ров околко основите. Строят своя пясъчен замък от близо час. Толкова са улисани в играта, че тотално са забравили света наоколо. Вдъхновени. Щастливи. Игриви. Изглеждат като деца. А са на видима възраст над 30-те!

Наблюдавам ги с любопитсво и си мисля колко често си позволяваме да играем?

Кога допускаме да станем отново деца?

Някои по-често, може би. Други в редките моменти на годишна почивка, когато са далече от познатата условност на ежедневието и рутината. Трети – никога.

Пясъчният замък вече е завършен, а двойката пораснали деца се затичва, обляна в смях и морска пяна, към водата, за да поплува. Тези двама души вероятно имат своите отговорни професии, амбиции, планове и понякога проблеми, но са си позволили да ги оставят в града, и тук и сега, на тозиморски бряг са отново деца, които си играят!

Времето на децата е поделено между храненето, съня и играта, и играта е най-предпочитана. В играта децата са съзидателни, изобретателни, весели и пълни с идеи. С годините обаче времето за игра става все по-малко и по-малко, докато накрая изчезне напълно. Порасналите деца решават, че са твърде разумни да се занимават с глупави неща като играта, твърде са заети, имат сериозни професии или (най-нелепото извинение!), станали са родители и нямат време за игра!

Обществото е приело, че не е нормално възрастните да играят

и това схващане се предава от поколение на поколение, без да бъде оспорено. Без някой да си зададе елементарния въпрос: защо ако играта е била полезна за нас като деца, да не е също толкова полезна за нас и като възрастни? Играта е наше рождено право като деца и наш съзнателен избор като възрастни. Времето, посветено на игра, е задължителен компонент от холистичния здравословен начин на живот.

Погрешно е да мислим, че играта е само детско занимание. В действителност тя е начин да се свържем със своята същност, да се отдалечим за кратко от лудостта на ежедневието и отговорностите, да възстановим вътрешния си мир и духовната си цялост. В играта освобождаваме неограничен креативен потенициал, свързваме се с изобилния поток на космическа енергия, който съдържа безкрая от възможности. Когато играем сме съзидателни, а когато сме съзидателни, идеите сами идват при нас. Когато играем, се смеем, а смехът освобождава стреса, разтяга мускулите, секретира полезни хормони в мозъка и тялото, обновява клетките, гори калории, засилва имунитета по естествен начин и генерира енергия. За да сме здрави, са ни нужна добра храна, почивка и игра.

Гледам пясъчния замък дълго след като неговите „създатели“ са си отишли, отенсли със себе си своето детско, и си мисля какво всъщност значи да играем. Нужни ли са ни непременно кофичка и лопатка, футболна топка, въже или ластик? Трябва ли непременно да съществува Баба Цоцолана, за да станем отново Патиланци?

Играта е всяко едно занимание, което ангажира по приятен начин съзнанието ни,

кара ни да забравим ежедневието, провокира съзидателността ни и ни забавлява. Съществува един прост тест: ако правите нещо, което ви е приятно и не усещате как времето минава, значи играете. Процъсът на творчество и съзидание не е ограничен във времето. Той е извън времето. Когато творим се чувстваме божествено, защото подхранваме вътрешния си дух, свързваме със собствената си божествена същност. Това активиране на вътрешния ни енергиен заряд се отразява благотворно не само на съзнанието, но и на клетъчно ниво на тялото ни. Играта е най-подходящото занимание за премахване на стреса и засилване на имунитета.

В играта няма напрежение и очакване. Няма стрес, болка и неудовлетвореност. Играта е ТВОЕТО време. Време да се свържеш със себе си, да изразиш вътрешната си същност, да накараш блокираната в тялото ти енергия да потече отново.

Играта може да има най-различни форми.

За някои това може да е готвене, бродиране, плетиво, аранжиране на цветна градина на балкона, любителска фотография, рисуване, калиграфия, танцуване, игра с кучето в парка, писане на стихове. Формата няма значение. Важно е да се забавлявате и да имате желание да правите това с часове. Можете да включите и други в играта – любимия човек или децата си – да подредите заедно пъзел, да направите макет на кораб или да напишете заедно песен, да карате кънки, картинг или велосипед, да играете боулинг.

Ако сте забравили да играете и се чудите какво би ви било забавно, приемете предизвикателството да го откриете! Започнете още сега. Използвайте усещането за свобода и спонтанност, които дава лятото, за да направите първата крачка. Не чакайте разрешение от друг, защото само вие можете да си го дадете.

Изцяло ваши са изборът и отговорнатта да бъдете задрави, да живеете пълноценно и да сте изпълнени с енергия. Част от този избор е онзи прозорец от време всеки ден, през който си позволявате да сте деца, да играете и да се забавлявате, да отключите творческата си енергия. Никога не е твърде късно да заживеете по-пълноценно като възрастни, като събудите детето в себе си: то винаги ще ви напомня кога е време за игра!