Център за работа с деца и родители „Бъдеще за децата“ е ново място в София, на бул. „Александър Стамболийски“ 127, в което в екип работят логопеди, психолози, социален педагог, социален работник и юрист.
Центърът предлага педагогическа и психологическа помощ на малки и големи. Екипът от специалисти отделя лично внимание на всеки, който потърси помощ, и създава терапевтична програма, която да отговаря на неговите нужди, цели и потребности, за да извади най-добрия собствен ресурс, с който да се справи с проблема си. Помощ, която е нужна на мнозина в сегашната безпрецедентна ситуация на пандемия у нас и в целия свят, която доведе и до социална изолация и страх. Хората на първа линия – лекари, медицински работници, полицаи, обикновените хора – най-вече пенсионерите и децата, бяха поставени в ситуация, в която не всички могат да се справят със собствени сили, с личния си натрупан опит. У мнозина се появиха тревожност, отчаяние, безнадеждност. Именно те имат нужда от подкрепа, за да открият собствения си ресурс за справяне с проблема, със страха, който е породен от неизвестността. Психологическата подкрепа прави личността по-стабилна, за да може човек да се изправи пред страха си и да го преодолее. Особено внимание трябва да се обърне на децата.
Разговаряме с Илиана Стоянова, магистър логопед с богат опит при логопедична диагностика и езиково-говорна терапия. Интересите ѝ са насочени към работа с деца с артикулационни нарушения, разстройство на експресивната реч, обучителни трудности, дислексия, работа с деца със СОП, деца от аутистичния спектър, деца със Синдром на Даун, деца с ДЦП и др. Тя изготвя индивидуални логопедични планове и логопедични становища. Работи в екип с логопеди, психолози, специални педагози, арттерапевти, ресурсни учители и други педагогически специалисти.
Какви специалисти работят в Център за работа с деца и родители „Бъдеще за децата“ и какви дейности извършват логопедите?
Екипът ни се състои от логопеди, психолози, социален педагог, социален работник, юрист и координатор. Извършваме диагностика и терапия на езикови и говорни нарушения при деца и възрастни, тестове за готовността на детето за училище, изследваме фонологичното осъзнаване и бързото серийно назоваване като предиктори за нарушенията на четенето при деца и ученици. Извършваме скрининг тест на детското развитие DESK-3 (за деца от 3 до 6 г. и 11 м.) – обследват се фина моторика, груба моторика, когнитивни способности и социално поведение. Рейтинг скала за оценка на детското развитие Developmental Profile3 (за деца от раждането до 12 г. и 11 м.) – обследват се физически умения, адаптивни поведенчески умения, социални и емоционални умения, когнитивни умения и комуникативни умения. Предлагаме предучилищна подготовка на деца преди постъпването им в първи клас, терапия на деца с вродени цепнатини на устната и/или небцето, хранителна терапия, терапия при възрастни след прекаран инсулт. Изготвяме становища за ТЕЛК, становища за преминаване на допълнителна подкрепа и становища за други институции.
Кога родителите трябва да направят консултация с логопед?
Веднага щом забележат нещо притеснително в речта на децата си или липсата на такава, неизговарянето на даден звук, замяна на звукове. Колкото по-рано започне логопедична терапия, толкова по-бързо и по-лесно ще бъде коригиран проблемът.
Какво трябва да правят родителите, за да стимулират речта на детето?
Много е важно родителите да говорят на своите деца още от първия месец. На принципа на подражанието бебето започва да гука към втория месец, появяват се отделни звукове, по-късно се появява и лепет, след това срички, думи. Важно е родителите да следят психо-моторното и двигателното развитие на своето дете, очния контакт, захранването, преминаването към обща храна. Дъвченето оказва огромно влияние на проговарянето. Има родители, които до 5-6-годишна възраст пасират храната на своето дете, а това не е редно. Добре е да правят масажи и гимнастика на детето. Да може да прехвърля играчка от една ръка в друга. Да развиват фината и общата моторика. Вниманието на родителя трябва да е целенасочено към детето. То трябва да се чувства значимо, обгрижено, спокойно, защитено, обичано. И в същото време трябва да бъде научено да спазва граници и правила.
С какви нарушения са децата, които идват в Центъра?
Все по-често се случва да идват деца на 3-4-годишна възраст, които нямат реч, или са със слаборазвита реч с една-две думи в речника си, предимно момчета. Постъпват и деца, които знаят повече думи на английски език, отколкото на български език. Родителите оставят децата си за много дълго време пред екраните – телефон, таблет, телевизор, а това води до забавяне на езиковото развитие. Трябва много да се говори на децата, да се четат приказки, особено в рими, да се пеят песнички. Да се говори правилно, а не по „бебешки”. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена: „Ще се храним!“, а не „Ще папкаме!“. „Това е куче!“, а не „Това е бау-бау! и т.н. Също така, често постъпват при нас и деца с дислексия, деца с обучителни трудности, както и деца с други специфични синдроми и симптоми.
За какъв период протича логопедичната терапия?
Зависи от конкретното нарушение. При всяко дете е строго индивидуално. Ако е леко артикулационно нарушение, може да продължи 2-3 месеца или по-малко. При най-тежките случаи логопедичната терапия продължава с години.
Как протича първата среща с логопеда?
По време на първата среща се снема анамнеза от родителите. Важно е да се знае как е протекла бременността, раждането, дали детето е имало травми, има ли близки и роднини с проблеми и др. Извършва се интензивно логопедично обследване на артикулация, моторика и праксис. Обследва се какво може детето и дали възможностите съответстват на календарната възраст, или има изоставане. На базата на всичко това се изготвя индивидуален логопедичен план на детето и терапията започва. Много е важно терапевтът и детето да изградят силна връзка помежду си, за да бъде логопедичната терапия по-пълноценна. Случва се да включим и родителя в логопедичната терапия, като ко-терапевт. Нещата, които правим в кабинета, се преповтарят и вкъщи, тогава резултатът е и по-бърз.
Интересна ли е работа на логопеда?
Не само е интересна, но и много отговорна. За да има правилна терапия, трябва да има адекватно поставена диагноза. За целта всеки уважаващ себе си логопед периодично посещава курсове, обучения, тренинги, семинари, конференции. Всеки ден излизат нови неща, които биха били полезни в диагностиката и терапията. Аз използвам стандартизирани тестове и методики. Трябва да сме в крак с новостите. И все пак, ако дойдат клиенти с нарушения, които аз не терапевтирам, ги препращам към мои колеги.
Работите ли с други специалисти?
Да, разбира се! При необходимост при по-специфичните случаи насочваме децата към невролог и/или детски психиатър за по-обстойно обследване. При неправилна захапка ги насочваме към ортодонт.
Кога изпитвате удовлетворение от работата си?
Всеки ден! Всеки път, когато чуя нов звук, сричка или дума при дете, което няма реч или тя е слаборазвита. Всеки път, когато чуя подобрение в артикулацията на детето, или видя подобрение в писмената реч. Всеки път, когато самото дете забележи подобрение в речта си и се чувства по-уверено и сигурно. Всеки път, когато родителите са благодарни за напредъка на децата им и ни препоръчват на техни познати. Работата ми за мен е удоволствие! Върша я с огромно желание! Използвам различни похвати, методи и средства, за да постигна целта.
Какви трудности срещате?
Често се случва някои родители да не признават и да отричат проблема на своето дете. Отлагат го във времето. Имат скрупули: „Какво ще кажат хората?” или „Нищо му няма!”. Тогава влагаме целия си потенциал, за да убедим родителите в противното. Логопедите и психолозите не ядат деца. Можем само да сме в полза за разрешаването на проблема на конкретното дете. Често се случва родителите помежду си да са на различно мнение за терапията и възпитанието на детето. Тогава е най-страшно, малкото човече търси закрила и защита в единия родител, и очаква забрана и наказание от другия. Двамата родители трябва да показват единно решение и позиция пред детето, дори единият да греши, другият премълчава. После се разбират насаме.
Какво ще посъветвате родителите?
Да не забравят, че със своите действия и поведение дават пример на децата си. Да ги накарат да се чувстват обичани, значими, закриляни, сигурни, щастливи. Да разговарят с тях, да играят, да им четат приказки, да пътуват, да придобиват нови впечатления, да извършват различни дейности заедно. Да имат търпение детето само да се научи да държи лъжица и да се храни. Да имат търпение само детето да се научи да се облича и обува, да се самообслужва, а не за по-бързо те да извършват тези дейности, и така до 9-10-годишна възраст. Да отделят всеки ден поне по 15 минути време за тях, без никакви други странични дейности. И в случай на необходимост от подкрепа на специалист, да не се колебаят да я потърсят. Колкото по-рано потърсят помощ, толкова по-лесно ще бъде преодолян проблемът!
0 Коментара