Второто дете: глезльо или гений?

„Мамо, искам сестричка (братче)!“ Първородното ви чедо е вторачило във вас немигащ поглед и чака отговор. По-точно чака да бръкнете в чантата и да извадите сестричката (или братчето). Ако на хлапето му е провървяло с храбри родители, готови да се решат по днешно време и на второ дете, току виж поръчката му взела, че се изпълнила след девет месеца.

снимка Иво Хаджимишев

И ето го бебето – ревливо, пикливо, безпомощно, деспотично. „Ама това ли е?…“ – разочаровано пита каката (баткото). Това е. И на вас не ви се вярва. Първото като че ли беше по-кротко, не пискаше толкова, спеше по-дълго. А новодошлото не млъква. Или всъщност на вас ви пищи в главата? Така де, памперси, биберонии „майчинските“ се изпаряват. За другото да му мисли таткото… Добре че в мазето още пазите очуканото бебешко креватче, останало от по-голямото. И ританките. И количката, разбира се. Е, нещата се нареждат някак си.

Само дето

уж всичко ви е познато от първия път, но всъщност е съвсем различно.

Не треперите толкова от всяко прохленчване и сякаш точно заради това второто бебе просто не спира да реве. Преповивате го, храните го, къпете го, радвате му се – но, разбира се, пърхането от първия път го няма, всичко е много по-улегнало.
Пък и време няма – по-голямото дете също си иска своето, а и не бива да се оставя да ревнува, нали… Само защо толкова често надава вой това бебе? Ало, не усещате ли? То всъщност ви дава знак, че иска да значи за вас също толкова много, колкото и каката (баткото). То знае, че е дошло на вече заето от другото дете място. То воюва за свое! Плаче, за да ви каже: Аз също

имам нужда от внимание ЛИЧНО за мен си!

Не съм само подарък за по-голямото! Най-много ще сбъркате, ако се отнасяте към второто дете като към клонинг на първото. Не се оставяйте да ви подвеждат дрешките, които доизносва, не забравяйте: ТОВА Е ДРУГО ДЕТЕ! В края на краищата то самото ще ви го покаже. Колкото повече расте, толкова по-различен характер ще откривате, Ако първото ви хлапе е кротко и послушно, то ще е фурия и инат. Инстинкт – нали иска да е уникално. Първото е дружелюбно с непознати деца и им дава играчките си? Това ще налита да ги бие и ще взима техните. Първото се старае да омага в домакинството? Това ударно ще разхвърля и цапа. С първото сте била строга и принципна? Това ще ви обезоръжи с лудории и смешки.

Така, без да се усетите, ето ви го малкия глезльо.

Вече се е качил на главата на цялата фамилия. И никому няма да отстъпи, даже ще мине в настъпление. Просто постоянно ще ви изненадва колко по-бързо от първото научава всичко. Без изобщо да се напъва за това. Нито пък вие. Докато каката (баткото) срича от читанката „Аз съм българче“, дребосъкът, който още не може да казва „р“, унесено реди кубчета в другата стая. Но когато карате първородния си първокласник да повтори стихотворението наизуст и той започва да се запъва, оттатък долитат подсказвания: в клай свободен аз зивея…“ Изненада! Малкото вече всичко е запаметило, а голямото се кокори ревниво и объркано. Тая сценка ще се повтаря още много пъти – с таблицата за умножение, с броя на континентите, с датите на историческите битки. И изобщо няма да се учудите, че още много преди първи клас, малкото вече ще умее да чете, да пише, да смята – хей така, от само себе си. Това е моментът, в който може да си спомните думите на покойния Петър Увалиев – по-големия брат на Юлия Кръстева: „Като първо дете аз

бях нещо като „чернова“ преди сестра ми…

Хич не бива да се утешавате обаче, че с „беловата“ ще я карате безгрижно. Нямате никакъв шанс да пропуснете вече проиграните кризисни моменти с първото отроче. И второто неизбежно ще се тръшка, че не го разбирате, че е „осиновено“, че не го обичате…

Кой знае защо поголовно се твърди, че ревността е приоритет на първото дете, а второто – като по-малко и по-глезено, е имунизирано от нея. Нищо подобно! То постоянно се тормози от предимството на изпреварилата го кака (батко). Ето, тя (той) – вече, да кажем, в пети клас, се връща от училище. Започва да разказва за доклада, който трябва да готви по история. Насред думата се вклинява малкото – току-що записано в първи клас: „Аз също имам да правя доклад. Ето, мамо, виж!“ И победоносно размахва някакъв формуляр с графи за данните на родителите, раздаден за попълване от учителката.

Тук нямате печеливш ход

Ако покажете на малкото, че го вземате насериозно, то ще е във възторг, но ще вбесите по-голямото, което неизбежно ще избухне: „Да, нали! Откакто тоя фъстък се появи вкъщи, винаги той е в центъра на вниманието! Доклад имало! Дръжки! Моят доклад е истинският!“ Ако започнете да обяснявате разликата между формуляр и доклад, задължителна е експлозията откъм изтърсачето:’„3ащо пък и аз да нямам доклад? Е, не е честно пък! Не искам да съм от вашето семейство!“ Рев, сърцебиене, безмислени обяснения и закани… Накрая всички си лягат сърдити. Ревността и съперничеството между двете деца не са само тормоз за родителите. Страстите си имат и положителни страни, защото постоянно стимулират отрочетата да се надпреварват. Особено амбициран, естествено, е по-изостаналият с възрастта. Затова с напредването на годините често второто дете изскача пред първото. За Юлия Кръстева вече споменахме.

Левски също е бил второ дете

И Кирил е засенчвал Методий… Е, и обратните примери, разбира се, са много. Не един изтърсак е оставал в сянката на отрупвания с предимства първороден наследник. Струва ли си да изброяваме коронованите династии? Всъщност там пък навлизаме в други дебри – заговори, интриги, преврати.. И в корена май пак са пренебрегнатите втори. По-безхарактерните от тях пък ги дебнат озлоблението, завистта, съдбата на вечно вдетинени глезльовци, убедени, че някой непременно трябва да им утъпква пътя.

Всичко това го носи в зародиш и вашият дребосък. Ако искате да го отървете,

дайте му повече личен простор.

Като поотрасне, спестете му доизносването на дрехите на каката (баткото). Запишете го в различен от нейния (неговия) кръжок. Интересувайте се от собствените му чувства и вълнения. Покажете му, че го цените и че е супер такъв, какъвто е. И да не стане гений, нека усеща, че семейството му го зарежда с любов и сила. Че онова, което знае и умее, е дошло при него именно от това семейство. Най-важното е да не делите децата на първо и второ. Повтаряйте и пред двете, че просто са РАЗЛИЧНИ. Те си го знаят. Покажете им, че и вие го знаете.
снимка Иво Хаджимишев