Кога са се появили първите детски книжки? Примерно преди около стотина години. Колкото и странно да ви звучи, това явление също е било повод за недоволство: „За децата е вредно да четат! Те престават да играят, да се развиват физически.“ А днес се радваме, ако детето посегне към книжката. За съжаление обаче то избира дистанционното…
Детски час
Да се твърди, че изобщо е вредно децата да гледат телевизия, е несправедливо. Важното е какво гледат и колко време се заседяват пред екрана, 2-4-годишните не се нуждаят от телевизия. Естествено, ако детето се заглежда в екрана, това няма да му навреди. Но и полза няма да има. В тази възраст малчуганите все още не умеят да правят логическа връзка между бързо сменящите се картинки – получават куп ярки, но объркващи ги впечатления. Затова е по-добре вниманието им да бъде ангажирано с по-примамливи предложения: да поиграят, да се поразходят, да послушат приказка. Децата в предучилищна възраст вече са способни да схванат сюжета и да се забавляват с интересно детско предаване или анимация. Но не бива да прекарват пред телевизора повече от половин час. Ученическите години означават непрекъснато социализиране, общуване, разширяване на кръга от теми и интереси. Съвсем нормално е и предпочитанията към тв програмата да се увеличават. Децата обменят впечатления за видяното, наясно са с основния закон на информационния век („Който повече гледа, повече знае!”) и така времето за общуване с телевизора неусетно нараства. Но час на ден е напълно достатъчен. Някъде около 10-ата си година детето започва да се интересува и от новини, и от това, което гледат родителите му. Времето, прекарано пред телевизора, се увеличава още, но до голяма степен това зависи и от натовареността на малкия човек. Ако ученикът не се занимава с чужди езици, спорт, танци, ако след домашните и уроците не знае къде да се дене, за него тв дистанционното е спасение от скуката, но лошо спасение. Когато, налудял се на площадката, падне в креслото от умора – нека гледа! Понякога и ние, възрастните, разпускаме по същия начин – превключваме от канал на канал или просто се зазяпваме в развлекателно шоу или красива история.
Диагноза „телеман“
Скуката е най-баналната причина за пристрастяването на детето към телевизора. Но това не променя ситуацията, нали?! Вашето дете е телеман и вие се чудите как да го отлепите от екрана. В такъв случай постарайте се да си отговорите честно на следващите въпроси:
1. Има ли приятели? Не го ли избягват другите деца? Ако е така, каква е причината?
2. Не е ли потиснато? Мъчи ли го някакъв проблем?
3. Не е ли претоварено от уроци толкова много, че не му остават време и сили за игри с приятели?
4. Какво можете да му предложите вместо телевизията?
5. Какви интереси има вашето дете? Ако няма, какво можете вие да направите, за да му ги създадете?
6. Не остава ли дълго само вкъщи и къде е по- добре да прекарва времето си, докато се върнете от работа?
Забранителен режим
Някои стигат да крайности и се отказват от телевизията напълно. От педагогическа гледна точка този подход може би не е много правилен — има нещо сектантско в пълните забрани. Ако забраняваме на детето да гледа телевизия вкъщи, то просто ще зачести с гостуванията си при приятели и съседчета, а нас с невинни очи ще ни лъже, че „просто много хубаво си играем“.
Разумни ограничения обаче е редно да има. И първото от тях е: за нищо на света не се поддавайте на милите молби и обещания за послушание и не слагайте приемник в детската стая. Така ще предотвратите безконтролното вторачване в тв екрана. Избягвайте също да използвате телевизора като мярка за укротяване на развилнелите се малчугани. Или пък като сутрешна бавачка в името на час-два повече сън в неделя! Това са временни решения и рано или късно ще ви струват скъпо. Не забравяйте, че детските филмчета също имат рекламни блокове, и то пълни с най-новите играчки или лакомства. Освен това прекаляването с телевизията може да провокира излишна импулсивност, тревожност, нарушения на съня, проблеми с концентрацията. И въобще телевизорът е лоша бавачка. По-добре е да не прехвърляме на него семейните си задължения.
За малки и големи!
Дали вашето потомство ще си създаде правилен маниер на общуване с телевизора до голяма степен зависи от вас. Припомняме добре известната максима: искате ли да създадете полезни навици на детето, започнете от себе си. Ако телевизорът у вас работи постоянно, трудно ще обясните на вашите деца защо не бива да гледат дълго. Въведете „правилник за вътрешния ред“ и се договорете с детето да гледа само дневните предавания и след края на всяко едно от тях да изключва телевизора. Нямате представа колко е важно и малки, и големи да придобият този навик. Трептенето на кадрите предизвиква лек летаргичен сън при доста хора и те просто спят пред екрана с отворени очи. А след неизбежното „пробуждане“ се чувстват вяли и „разбити“.
0 Коментара